Български  |  English

Eдна рецензия за две Цвети

След бума на поетически книги през 90-те и позамрелия вече оптимизъм на това десетилетие, че именно езикът на поезията е едно от нещата, което ще го назове като литературно време, като че ли понастоящем българското хуманитарно поле се завърна към една от недоизлекуваните си трески – романа. Малко преди обаче да започне същинската подготовка на романа в българската литература, в нещо, което съответства на латинското retardatio – забавяне на развръзката, но този път на жанрово ниво, се появяват стихосбирките на две авторки. И двете еднакво свързани с поезията на 90-те, със ‛Свободно поетическо общество“ и с женското писане, което като тема също абдикира от интелектуалното пространство на говорене в последно време. Това са книгите на Цвета Софрониева ‛Разпознавания“ и на Цвета Делчева ‛Краят на лятото, вечността“. Малко носталгични, защото ни възвръщат ничията земя на 90-те, но в никакъв случай не и анахронични, двата сборника залагат на личния почерк, на интимността, утаена в ромола на думите, на словото, което разказва женските истории на любовта и писането.

По–софистицираният стил на Цвета Софрониева и по-непосредственият на Делчева търсят и намират еднакво успешно пътя си към другия, към любимия и събеседника, за да бъде поезията споделена, но и за да не остане женският глас в самота, а да се положи като разпознат, намерен, приютен. Двете стихобирки разчитат на общи места - писането, говоренето, любовта, с нейните въображаеми топоси. Затова в тях има колкото разпознавания, толкова и принадлежности, колкото пътища, които се прекъсват, толкова и срещи. Но най-важното е, че и двата поетически сборника са хомогенни и издържани в поддържането на една женствена анатомия на текстовете, които изграждат техния корпус. Словото им е топло, носталгично, разтваря се като в кухината на утроба, дори когато в него преобладава рефлексията, както е при Софрониева. ‛Разпознавания“ например завършва с посвещение, чрез което книгата се подарява на своите бъдещи читатели, а то настоява именно, че: меки, меки са вълните на поезията.

Въпреки общите места, през които можем да начертаем географията на стихосбирките, текстовете от ‛Краят на лятото, вечността“ и от ‛Разпознавания“ имат свое собствено лице, индивидуална поетика, казано метафорично, и различна скорост, с която текат думите им, осезаем авторски тон като глас, който говори през написаното.

Стихосбирката ‛Краят на лятото, вечността“ на Цвета Делчева е изградена като единна история, раздвоена като diálogos между той – мъжът и тя - любовта, която му говори. Поезията е снабдена с концепция, защото в началото на книгата се настоява, че това, което вълнува творбите вътре, е въпросът за вдъхновението, необходимо за създаването на литературно произведение, мястото на мъжкото и женското начало при писането, както и това на самата любов, която от пасивен обект, за който се говори, се превръща в самостоятелен персонаж на историята, в действащо лице, градящо собствената си творба, но вече отделена. Книгата е разделена структурно на части, които разказват свързаната история на любовта и писането – от ‛Въведение“ до ‛И листът е все така бял“. Все пак любовта, при цялото й концептуално отделяне в текстовете на Делчева, си остава фигура на женското начало, на женствеността. През нея прозира образът на писателката, на женския autos, на авторството. Стихосбирката работи с доста от вече съществуващите конвенции на женското писане – емоционалност, протяжност, обръщане към възлюбения, усилено тематизиране на любовта като есенциално чувство на женската душа. Заедно с всичко това стиховете проиграват и богат запас от културни образи и символи, текстовете са палимпсест, върху който са отпечатани множество разкази. Любовта (жената) и мъжът са персонажи, самите те изградени от множество роли. Мъжът е и Адам, и ловецът, напуснал райската градина, и този, който пише, и ученикът, и Орфей. Любовта е и водач, и събеседник, и любима, и майка, приютяваща изгубения. Тя е и Евридика, която трябва да бъде последвана и възпята (‛за мен да се напишат стихове,/ за да не мога ей така / след свойта сянка да си тръгна“ или ‛Следвай ме, това е моята благословия.“ и пр.). По този начин поетическият свят на Делчева успява да се заяви едновременно като неин собствен, но и като свързан с една дълга и предхождаща го традиция от любовни субекти, която е интегрирана в стиховете.

Подобни ракурси на събирането заедно и отделянето населяват и ‛Разпознавания“ на Цвета Софрониева. Както гласи и самото заглавие, стиховете разчитат на способността си да разпознават, да бъдат огледало (макар и не непосредствено, а рефлексивно и софистицирано) на срещата между множество места от вътрешната биография на лирическия субект. Книгата отново прокрадва през парчетата на своя дискурс общ сюжет – от ‛Носталгията е чужда дума.“ (първият стих на въвеждащото стихотворение) до ‛Долапите за съхраняване на щастието са явно от значение“ (финалният стих на последното стихотворение) – текстът възкресява топиката на личното преживяване. Разпознаванията маркират принадлежност - това, което вижда жената, която пише (тази идентичност - гласът на авторството, е заявявана многократно при Софрониева), е собствената си въображаема идентичност. Тя е, която отключва способността да се говори за връзката с майката, за любимите мъже (например стихотворението‛Разговор“, посветено на Бродски, което наплита и автобиографична интрига в книгата), за градовете, през които лирическата жена е минала, за впечатленията, които е натрупала, за сюжетите, които е запомнила и поетизирала... Книгата е богата, ерудирана. Поезията в нея се чете бавно, защото е сложна и внимателна към думите си. И въпреки всичко, както е и при Делчева, писането е женско, женствено, то създава връзки, опитомява света. Затова и двете поетически книги ни възвръщат към обетованите земи на личното изживяване, в което аз-ът се разтваря навътре към своята глъб, поглъщайки света в себе си.
още от автора


Цвета Софрониева. ‛Разпознавания‛. 88 страници. ИК ‛Жанет-45‛. Пловдив, 2006. Цвета Делчева. ‛Краят на лятото, вечността‛. 96 страници. ИК ‛Стигмати‛. София, 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”