Български  |  English

Коледен панаир на книгата 2006: навиците

Тринайсетата поредна година и 26-тото издание на Панаира на книгата в София съвпадна с 200-годишнината от издаването на първата новобългарска печатна книга – „Неделник‛ на Софроний Врачански. Панаирът се проведе между 13 и 17 декември и събра в Националния дворец на културата издатели, писатели и книги с техните читатели под мотото „Чета, за да мога‛. Пет бяха панаирните дни, пет бяха и своеобразно обособените културни пространства: трите зали на седмия етаж на НДК, Литературното кафене „Хеликон‛ на една от терасите и дискусионният форум „Бялото канапе‛. В зали 3.1 и 3.2 течаха организираните от Асоциация „Българска книга‛ премиери на книги, литературни четения, срещи с автори, професионални дискусии и семинари. Успоредно в задушевното пространство на Литературното кафене „Хеликон‛, чийто домакин бе Йордан Ефтимов, се провеждаха аналогични събития. В рамките на дискусионния форум „Бялото канапе‛ журналистката Албена Александрова от БНТ водеше разговорите с българските книгоиздатели, писатели, журналисти и политици за състоянието на националното ни книгоиздаване, четенето и книгата, проблемите, които стоят пред тях, както и за особено важното място на детската книга за създаване на траен навик за четене и любов към книгата от най-ранна възраст – теми, предъвквани от години. Но може би тук важи правилото – колкото повече се говори, толкова повече ще се чува.

Две са професионалните събития, които сложиха отпечатък върху Коледния панаир на книгата. Още в първия ден след неговото откриване бе подписан Меморандум между Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Асоциация „Българска книга‛ и 13 български медии за провеждане на съгласувана политика за популяризиране на българската книга и практиката „четене‛. Няколко са основните точки в Меморандума – сред тях са подпомагане на училищните библиотеки и стимулиране на практиката „четене‛ при децата, промяна в нормативната, медийна подкрепа при отразяването на инициативи, свързани с книгата. Покана да присъстват на събитието и да станат страна от Меморандума са получили главните редактори на водещите електронни и печатни медии у нас, но само тринайсет от тях подписаха документа. Този факт е симптоматичен за интереса към подобни инициативи от страна на българските медии. Въпреки посочената при подписването на Меморандума възможната опция и други медии да се включат в инициативата по-късно, събитието остави тъжно и някак не особено оптимистично усещане за преследването на целите, описани в документа. Една добра инициатива, но пълно с неизвестни продължение.

В последния ден на панаира се проведе и второто професионално събитие – дискусия върху предложението на българската издателска общност за промени в закона за ДДС върху книжния сектор (данъчната ставка е 20%, като по този показател сме на едно от последните места в Европа). Като че ли издателите бяха подготвени за резултата. Никакви изненади. Издателите настояха, политиците и присъстващите експерти отказаха с мотива, че при настоящата икономическа ситуация.е невъзможно да се намали ДДС върху книгата. Похвален е все пак този пореден опит на АБК. Свалянето на ДДС всъщност няма икономическо, а принципно значение. То няма да окаже никаква или ще се изрази в съвсем незначителна промяна на цената на книгите. Докато данъкът върху полиграфическите материали, от които се ражда материалното тяло на книгата, остава непроменен, тя няма да поевтинее. Но по-ниският ДДС за книгата е въпрос на принцип – като че ли не е съвсем редно да се мерят с един аршин и сиренето, и книгите.

Толкова с професионалните болежки на родните книгоиздатели. Но няма как – докато българският панаир на книгата продължава да бъде нещо средно между търговско изложение, литературна сбирка на едни и същи членове на елитарен читателски клуб (на представянията на книги снобизмът честичко навестяваше и издатели, и писатели, и читатели - и доказа, че никой не е застрахован от тази болест) и на същински панаир на книгата, какъвто трябва да бъде, професионалните теми няма как да бъдат избегнати. Панаирите като този във Франкфурт са посветени изключително на създаването на професионални контакти между писатели, литературни агенти, издатели и търговци в международен план, както и на популяризиране на национални и регионални книгоиздателски продукти. За сравнение – Франкфуртския панаир е посещаван средно от 120 000 души за пет дни, а на щандовете се продават книги едва в последния ден. В такъв формат и такава би трябвало да бъде и целта на Софийския панаир. Все още сме далеч от нейното осъществяване, въпреки че сред издателите се чуват все по-настойчиви гласове в тази насока. Не случайно някои от най-активните издателства пропуснаха тазгодишния Коледен панаир. Вероятно са уловили тенденцията за изместването на ролята и целта на панаира и безсмислието в това да продаваш книги, които могат да се продадат и в книжарниците. Мястото на панаира като институционализирано пространство за среща на читателите с книгите, възможност за получаване на информация за нови и предстоящи заглавия, откриването на по-стари издания, липсващи другаде, за срещи с литературната общност и обмен на идеи, вече отмира. Присъствието на книжарници, които организират литературни четения, премиери, срещи с автори и дискусии, донякъде обезсмисля оставането на Панаира на книгата в досегашния му формат, създаден преди тринайсет години в отговор на неотложната нужда от запълване на книжовния вакуум. При запазване на ролята му на популяризатор на книгата и четенето, бъдещето на Софийския панаир е в неговото професионализиране и отваряне към международното книгоиздаване поне веднъж годишно, а не както досега, на две години. Другата възможност пред Панаира е да остане чисто търговско изложение и да функционира като разширен книжен пазар. С други думи – като една голяма книжарница. Провеждането му два пъти годишно е напълно излишно. През зимата той може да бъде международен панаир, а през пролетта – търговско изложение. Така на българските книгоиздатели и професионални организации в областта на книгата, четенето, библиотеките и полиграфията ще бъде отворена нова писта за развитие чрез създаване на международни контакти и възможност за съсредоточаване върху решаването на конкретни проблеми на книгата. Възможно е тази идея да е все още твърде авангардна, но бъдещето ще покаже дали не е напълно реална опция за развитие на Софийския панаир.

Но дори и в настоящия си формат на провеждане, Панаирът на книгата в НДК се променя. Нови изложители, нови автори, нови книги. И нови лица зад щандовете – необременените „влюбени‛ в книгата и четенето. За щастие, вече близо десет години в Софийския университет се развива Катедра по книгоиздаване. От няколко години специалността се изучава и във Великотърновския университет. Постепенното вливане на свежа кръв в издателствата вече е започнала, а дългогодишните редактори, преводачи, оформители и други специалисти в бранша има на кого да предават своя опит и професионални умения. Началото е поставено, но има още много проблеми, които предстоят да бъдат преодолени. Според статистическите данни, предоставени при откриването на Коледния панаир на книгата от Матияс Бранд, консултант по проекта за Стратегия на българското книгоиздаване (Асоциация „Българска книга‛ ще го представи в Народната библиотека на 19-ти декември) 75% от българските издатели са недоволни от равнището на образование и квалификация на персонала, който имат възможност да наемат. Въпреки това само 31% от тях предлагат на кадрите си квалификационни и обучителни семинари (положителен пример в тази посока дава издателство „Просвета‛, което към настоящия момент осигурява курсове по английски език за целия си персонал).

Йонко Йончев, председател на АБК, дава и някои обнадеждаващи прогнози за повишаването на обема на книжния оборот през следващата година с 5-10%. Една оптимистична прогноза, но нека не забравяме, че книгата е не само предмет на стокови отношения, но и духовен феномен. Нейната културна стойност не подлежи на измерване.

Доказателство за това са десетките нови книги, преиздания и допечатки на класически литературни произведения, трудове от различни области на науката, съвременна поезия и проза, включително и от български автори, намерили място на Панаира. Достатъчно е да споменем разказите на Силвия Томова, събрани в „Добър ден, Р.‛ („Жанет 45‛); издадената от Фондация „КОМ‛ „Мотиви на човешкото поведение‛ от Исак Паси, която бе представена в рамките на Литературното кафене на „Хеликон‛; носителят на наградата „Гонкур‛ Андрей Макин и за първи път издадената му на български език „Музиката на един живот‛ („Леге Артис‛); носителката на наградата на „Хеликон‛ за принос в съвременната българска проза за 2006 година Елена Алексиева, чиито разкази „Читателска група 31‛ бяха четени в рамките на литературното кафене. На форума на „Хеликон‛ „Кралица Маб‛ представи уникалното изследване върху богомилите „Другият бог от светите земи‛ на Юри Стоянов, което неслучайно бе публикувано и от престижното издателство на Йейл; „Зараждането на индивида в изкуството‛ от Бернар Фокрул, Робер Льогро и Цветан Тодоров на същото издателство; следващата книга на Палми Ранчев – „Анонимни снайперисти‛ на „ФАМА‛, както и още много други нови книги.

Естествено, задачата да се отразят съвкупно субективните читателски вкусове е непосилна, затова посочените заглавия търпят и критика, и допълване, и подмяна.

Необременените умове на децата също бяха предизвикани да намерят своята книга на панаира. За поредна година издателствата на детски книжки бяха най-атрактивните и най-посещавани. Програмата на „Празниците на книгата за деца‛ в една от залите на НДК също не бе пренебрегната от децата. Ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров‛ в София сътвориха приказна „Работилница на фантазията‛ с прекрасните си картини. Думите на сърцето не са непременно написани. Именно в тези млади съзнания е истинското бъдеще на българската книга и от нас зависи какво ще бъде то. Дано не останат само на хартия вписаните в Меморандума цели и задачи, които стоят не само пред АБК, българските медии и Министерствата на културата и образованието, но и пред всички четящи хора, да се работи към възвръщане на интереса на децата към книгата и четенето. Култивирането на поколения четящи, „за да могат‛ поколения, не е непосилна задача и само от нас зависи какво ще бъде бъдещето на нашите книги.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”