Думи срещу думи ( литература), брой 3 (2442), 25 януари 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Eзик фламбе
Български  |  English

Eзик фламбе

Седя си аз на една пейка току зад истеричния паметник на Климент Охридски и се кискам. Строгата лекарка току-що е прегледала пробите на Лев Калудов Желязков, открила е в тях смъртоносната отрова и леденогласно го е осведомила: „С вас е извършено убийство!“.

Безсрамно травестиращ като черен роман още от корицата си, „Дзифт“ всъщност е лингвистично-гастрономически роман. Защото всичко вътре е език и този език е вкусен. Приготвен е по процедурата фламбе, случайно открита през 1895 от монтекарловския сервитьор Анри Карпентиер, който, без да ще, подпалил палачинките на Едуард VІІ. Та тук езикът е подпален и възпален (може ли да не е възпален, щом става дума за Владислав Тодоров...).

Оригиналността на сготвената по този начин гозба се крие в съставките. Владислав Тодоров си е направил експеримента да смеси „твърдо сварения“ език на черния роман а ла Чандлър и Хамет с „дърварския“ език на соца. Клишето на хиперболния кьорфишек с клишето на идеологическата дрънканица. Оттам нататък на сюжета му остава само да плува в този пикантен сос и да бълбука щастливо. Ситуациите, през които трябва да мине, се знаят предварително, защото са по калъпа на черния роман, макар и прехвърлени в контекста на узряващия социализъм. Вниманието е насочено към фойерверките на старателно дъвкания език. И ако езикът на Чандлър и Хамет е дъвка, то неговата кръстоска с дърваризмите на соца е именно дзифт – черна, промишлено произвеждана субстанция, която оптимистично покрива социалистическите улици и пътища (т.е. асфалт), но действително е служила и за дъвка поне до 60-те години на ХХ век.

Колкото и добре да си кореспондират в този смисъл заглавието „Дзифт“ и подзаглавието „черен роман“, това жанрово определение е, разбира се, прах в очите на прогресивния читател. Въпреки настояването си да заяви ясно и категорично своя жанр и по този начин да се впише в някаква консервативна подредба на литературата, „Дзифт“ е по-скоро гротесков антироман, отколкото всякакъв друг: защото руши, вилнее, плези се − инак казано, деконструира. В този текст пастишът е същи октопод, протегнал с радост пипала към всяка метафора, всеки образ, всяко словосъчетание. Тук пощальонът наистина звъни два пъти, телесните повреди имат честота и ефект като в анимационен филм, а имената на героите са откровено идиотски (апропо, Лев от един момент нататък се представя като Христофор Явашев...) Да не говорим, че току се мярка някой „култов“ образ от хуманитаристиката на ХХ век, за да подскаже, че този роман разполага и с едно метаниво, където дисецира собственото си тяло върху операционната маса на теорията.

И наистина, зад всичко това като че ли стои някакво усъмняване доколко изобщо е възможно да се напише сериозен жанров роман – такъв, непародиен, със здрава, невъзпалена плът. От тази гледна точка „Дзифт“ е теоретична провокация, която обаче изглежда съзнава собствената си неактуалност и затова набляга доста повече на чистото забавление, на удоволствието от писането и четенето.

Че се кисках на пейката зад паметника си е съвсем вярно (докато запръскалият дъжд не угаси фламбето) и е вярно също, че споделих с няколко души учудването си, че на български език се е появил смешен роман, а те отдадоха този хумор на факта, че авторът му живее в Америка. Но така или иначе се кисках.

Една само вметка, съвсем встрани от казаното досега: това е поредният текст в новата българска проза, който гради литературната топография на едновремешните бедняшки софийски квартали: Ючбунар, Банишора, Коньовица. Започвам да си мисля, че докато градът губи със страшна сила своята памет, междувременно израства една градска литература, която работи в обратна посока – естествено, със съответната условност и риск от митологизация. И това ми се вижда важно.
още от автора


Владислав Тодоров. "Дзифт. Черен роман". ИК "Жанет 45", 2006. Цена 7.90 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”