Български  |  English

Арх. Ангел Ахрянов (1927 - 2007)

Отиде си и Джото. Така го наричаха всички, с които работеше в театъра и киното, а това е огромно количество хора. Беше от най-големите ни сценографи и театрали. До 1964 г. работи като архитект. След това – сценограф, журналист (автор на многобройни публикации в ‛Народна култура‛/‛Култура‛, в списание ‛Театър‛, в ‛Демокрация‛ и ‛Свободен народ‛), преводач, ентусиазиран общественик (депутат във Великото Народно събрание, изпълнителен директор на възстановения вестник ‛Свободен народ‛, заместник-кмет на Столична община по културата и образованието). И всичко това - някак едновременно и винаги запалено. Умееше да увлича. Носеше някаква по-различна култура на общуването с човека до него, което веднага те печели. Универсална личност. При това беше винаги внимателен, разбиращ, отворен към младите. Непрекъснато беше в някаква акция, все искаше да направи още нещо, и отново още нещо, та светът да стане по-благороден.

Мереше всичко с друга, неделнична, по-духовна и висока мяра. Мереше го спрямо себе си.

Сега, когато вече го няма, разбираме, че е минал като някакъв добър, умен и развълнуван ангел през сивите небеса на животите ни.
Няма да те забравим, Джото…

Никола Вандов


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”