Думи срещу думи ( литература), брой 7 (2446), 23 февруари 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Колко е банално да бъдеш скандален
Български  |  English

Колко е банално да бъдеш скандален

Един от белезите за професионализацията на нашите издатели е, че нашумели световни автори и книги се появяват скоростно на български. За една година новите 425 страници на родения в Реюнион автор с трудно за писане име са преведени и издадени. Какво представляват тези 425 страници, вече е друг въпрос.

Уелбек нашумя преди всичко с романа си от 2001 „Платформа‛, отчасти поради колоритните сцени из секс туризма, а повече заради безусловната омраза на главния герой към исляма (подкрепена от автора в интервю пред „Lire‛). Избухна скандал, интелектуалците се разцепиха на про и анти (Рушди например защити романа), а Уелбек бе даден под съд от няколко ислямски организации, но оправдан).

Във „Възможност за остров‛ няма много ислям, но платеният секс продължава да е сред основните теми, както и безплатният секс, андропаузата, ненавистта към децата, езотеричните кьорфишеци и най-общо цинизмът на съвременния западен човек. Разказвачите са трима – главният е нашият съвременник Даниел, преуспял и твърде богат комик; другите двама са негови клонинги от далечното бъдеще, в което ненавистта към децата очаквано е променила начините на възпроизводство. Даниел 1 разказва своята история, центрирана около андропаузата, а между разказите му Даниел 24 и Даниел 25 философстват. Не че Даниел 1 не философства, разбира се. Всъщност философства повече, отколкото разказва.

Като комик Даниел 1 наглед парадоксално се движи в зоните на жестокостта и злото. Наблюдението, че жестокостта е едно от нещата, на които най-често се смеем, е сред ценните неща в романа на Уелбек. Има и други цинични откровения, които хващат окото и над които си струва човек да се позамисли. Например: „Младост, красота, сила – критериите на физическата любов са досущ като нацизма‛. Изобщо Даниел 1 е подобаващо циничен и безкомпромисен в „изцепките‛ си, а неговите бъдещи клонинги всуе се опитват да го разберат. Проблемът обаче е там, че, освен цинизма и скандала, в този роман има твърде малко друго, а обемът му е възголемичък за тези две опорни колони. Всъщност Уелбек си има ясен метод. Неговите герои мразят. Един ще мрази исляма, друг − децата, трети – шарките на килима. Лично за мен този номер бързо престава да бъде интересен, но явно съм по-скоро изключение, защото романите на Уелбек продължават да се радват на внушителна популярност. Впрочем, това едва ли е изненадващо. Масовата публика обича скандала във всичките му измерения, колкото и да са сходни те. И винаги ще има автори, които ще удовлетворяват нуждата на хората от скандал, от пикантерия и от баналност. Уелбек е почти толкова банален, колкото Коелю (Коелю все още се продава доста по-добре). Например във „Възможност за остров‛ има цели три кита на баналността: самоцелният скандал, консуматорската обсесия и наистина безумно изтърканата антиутопична визия за клонинги и андроиди. Тези баналности трябва да ни шашнат, но без да спрат да бъдат баналности, защото ние обичаме да бъдем шашкани по банален начин.

На всичкото отгоре, разказването също не го бива особено. Уелбек никъде не успява да увлече така, както го прави един Филип Джиан, например – автор, чийто силует би могъл да бъде разпознат по някакъв карикатурен начин в този роман.

Все пак „Възможност за остров‛ не е неспасяем случай. Приеман в малки порции в достатъчно големи интервали, става за четене. Защото тогава човек по-малко се дразни от банално-скандалното и успява да забележи прехвърчащите искри на хумор и остроумие. Изглежда, Уелбек би могъл да пише и значително по-добре. Ама пусто печалбарство...
още от автора


Мишел Уелбек. "Възможност за остров" (Michel Houellebecq, "La Possibilité d’une île", 2005). Превод от френски Галина Меламед. ИК "Факел експрес", 2006. Цена 13 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”