Български  |  English

Бисера Йосифова - Георги Баев

Из една кореспонденция


През 80-те години реших да пиша за определени художници, които ме провокираха с позицията си в изкуството и с житейското си поведение. По моему образът им се получаваше половинчат – все едно пишех творческа характеристика, попълвах досие, от което се получаваше лош превод на човешки текст. Липсваше ми автентичност. Сметнах за уместно да допълня критическата материя с разговори със самите художници. Мистерията на първите японски диктофони, купени от Кореком, днес ми връща гласа на Дечко Узунов, на Тодор Панайотов, на Николай Шмиргела, на Атанас Нейков и сума други художници, които, слава Богу, не са като тях в одвъдното. Бургас ми бе далеч и затова реших да пратя писмо до Георги Баев, както се казва, с насочващи въпроси. Отговорът дойде също в традициите на писмовността и се получи нещо много лично, което и днес ме разтърсва. Казват, че при писаното слово концентрацията на смисъла е много по-висока, ала коефициента на спонтанност значително спада. Това твърдение, обаче, не бе предвидило елемента на дивото време, в което бяхме попаднали. Годината – 1988-ма.

Предоставям на вестник ‛Култура“ целият текст на писмото на Георги Баев, както и моя отговор, с който кореспонденцията ни приключи. Сега вече окончателно, без всякакви изгледи за продължение.

Бисера Йосифова



Извинявай, че ти отговарям с голямо закъснение, но получих писмото късно, защото не получавам кореспонденцията си на адрес ‛Московска“ 15, а на к/с ‛Толбухин“, бл. 5, ет. 9 и освен това нямам настроение и желание за нищо. Отказвам интервюта с радиото (Варна) и вестниците, срещи и всичко подобно. Не виждам смисъла. Отвратен съм от днешното състояние на нещата, на икономика, търговия, изкуство и пр., само големи думи без покритие. Идвам до заключението, че е бил прав, който е казал, че няма нищо по-хубаво от американската демокрация.

На първия въпрос: (приемам ли изкуството като съдба) – Въпреки бариерите приемам, че за мен то е съдба.

2. Какво чувствам, когато насилствено съм отделен от изкуството…? Наистина съм като без биография. Но…има хора и хора. За две години направих 4 тежки операции. През 1985 в болницата, с шевове по стомаха, няколко дни след операцията рисувах в банята на колене с туш и акварел. Оттогава е цикълът ‛Бариери“.

3. Художници, които не приемам като възглед и житейско поведение, но чието изкуство ми е близко. Такива не познавам и според моето възпитание и морал не вярвам да има. Рано или късно такива демагози и ментаржии, които владеят до съвършенство много техники и хватки, душевно ще се оголят.

4. Вярвам ли, че изкуството ще запази хуманистичния си заряд или ще девалвира по всички нравствени показатели, така както стана в живота ни. Винаги съм вярвал в хуманистичния заряд, защото конюнктурата, кариеризма, подлостта, подмазвачеството, низшите духом дори и да творят в едно демократично общество, няма да създадат нищо съществено. Девалвацията на нравствените устои иде от безнравствеността, простотията и невежеството на много от управленческите кадри.

5. Какво мисля за критиката. Същото, каквото мисля и за творците. Не може да има професионална, честна критика, но голословна и хвалеща наред кадърни и некадърни. Почти всички се съобразяват с една еднопартийна власт, има страх, демагогия, нагаждане и т.н. Ще обобщя – например оревахме целия свят за зимна олимпиада – на гол гъз чифте пищови. Всеки що годе интелигентен човек знае, че тази олимпиада ще ни разори и ще ликвидира Витоша. А в същото време две зими не мога да купя едно кило картофи за супа на внучката си.

Г. Баев


Ето и моето писмо. То няма нищо общо с изкуството:

Получих писмото ти рано сутринта на 16-ти (март). В този ден синът ми навърши една година. Напъвах си мозъка да осмисля това, което ни чака в тази тиня от равнодушие и бакалско самодоволство. Доскоро си мислех, че черните дупки са останали в биографията на баща ми, че са травми от далечното ми детство. Правех си илюзията, че е отминало времето, в което практически те лишават от глас, вземат ти думата и анулират биографията ти на личност. Оказва се, че и аз на възрастта на баща ми тогава ще преживея такъв период, но на много по-висок етап – рафиниран, но не по-малко брутален диктат.

Благодаря ти, защото нищо през последната година не можа да ми повдигне духа. Няма къде, а и няма за кого да пиша, когато всичко е обезсмислено. Ти ми върна вярата, че човек и наранен може да е силен. Ще ме държи дълго. Твоето безверие всъщност е измамно – силен си и с изкуството, и с позициите си. Иначе не би могъл да предаваш енергия на другите. Няма да ни превърнат в мижитурки, защото няма какво да губим… До днес само мразех. Благодаря ти, че ми върна ловната стръв.

Бисера


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”