Български  |  English

Диалог между глухи

Не минава и седмица, без световните медии да разпространят новина, която вреди на арабите или на исляма, понякога и на двете. Тази ситуация изглежда ще трае дълго. От своя страна, арабите и мюсюлманите наистина успяват да обиждат другите, без да си дават сметка за това. И не съществува истински диалог, който да позволи да се изложат по открит и логичен начин различните гледни точки; повечето от разменените реплики не успяват да надхвърлят дежурните клишета или плоските банализми. Да не забравяме също така, че доминиращата реч в мюсюлманския свят е изключително враждебна към Запада. Ако трябваше да преведем на хората, живеещи на Запад, всички хули, на които са обект - в религиозните проповеди, политическите декларации, изказванията в училищата, в университетите или по кафенета и на други обществени места - те биха били в пълното си право да се оплакват от ‛оксидентофобия“.

Това, което едва до вчера бе приемливо, днес вече не е поради настъпилите напоследък промени. Да се спрем на три от тях, които ни се струват фундаментални. Да започнем с чувството за вина, което терзаеше Европа от втората половина на миналия век, поради нейното колониално минало. Освободителните движения в Третия свят, както и многобройните и постоянни искания за независимост, отекнаха дълбоко в Запада, карайки го да изостави своите блянове за цивилизаторска мисия, за да приеме принципа на независимост на народите и правото им на самоопределение. Комплексът за превъзходство се превърна във вина и в желание за разкаяние. В тази перспектива Западът не обръща внимание на враждебната реч, освен ако не я употребява в извиненията си… Ако се вгледаме по-отблизо, става ясно, че самият Запад е сътворил това чувство за вина. Ние не участваме в него. Но днес някои от западните интелектуалци промениха поведението си. Опитвайки се да експлоатират жилата на оксидентофобията, поради липса на интелигентни аргументи, те се присъединяват към нашите интелектуалци в тяхната посредственост.

Вторият аспект на промяната се състои във факта, че до някое време светска Европа гледаше с добро око на въвеждането на исляма в нейните общества. Той идваше да обогати религиозния плурализъм, а имаше и заслугата да отслабва християнската Църква, без да ощетява обществото или светскостта. Трябва да се каже, че Европа беше убедена, че демографското разрастване на мюсюлманите (в Европа), както и ролята, която те имат намерение да играят в обществото, няма да са големи. Не би било преувеличено също да кажем, че именно застъпниците на светското на Запад работеха за това чувство за вина, отваряйки досиета, предшестващи колонизацията, като това на кръстоносните походи, например; и че точно западните историци бяха тези, които, изравяйки всички техни страни и детайли, ни дадоха материала, за да можем да разгърнем върху него полемиката и осъждането на този период.

Нещо повече, през последните десетилетия през европейската култура преминаха постмодерни течения. А тези течения се опират на културата на относителността, стремейки се да реабилитират маргинализираните и така да прехвърлят цялата отговорност върху по-силния, в случая върху Запада. Една култура на самобичуването и на mea culpa. Тази тенденция се изчерпи в днешно време, тя бе изместена от нови философии, проповядващи превъзходството на западните ценности, които се смятат за универсалистки.

Въпреки опасността да се стигне до крайност, присъща на такова виждане на нещата, ние не можем да го отхвърлим напълно. Трябва да признаем, че понятия като демокрация, човешки права, рационалност, наука, са вдъхновени от Запада. Онези, които изливат жлъчна критика срещу Запада, ползват измислените от Запада сателити, интернет или други мрежи, пак измислени от него, за да стигне гласът им до останалия свят. Когато, от много ругатни, някой от тези клоуни получи главоболие, той тича към аптека, където се продават лекарства, произведени в някоя западна лаборатория, вместо да посегне към рецептите на баба си.

Това мога да добавя към главата за ислямофобия, с която без съмнение трябва да се борим.

Al Hayat, Лондон
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”