Български  |  English

Почина Филип Лаку-Лабарт

Философът Филип Лаку-Лабарт, на 66 години, умира в нощта на 27 срещу 28 януари в Париж, където е хоспитализиран. Тези, които го познаваха, никога няма да забравят силата на присъствието му, на погледа му, неговото разбиране, голямата му щедрост и начина, по който рискуваше безрезервно, като че ли всеки път залагаше най-важното.

Роден на 6 март 1940 г. в Тур, той учи философия в Бордо, като по време на следването си участва в крайно ляво движение, близко до ситуационистите.

През 1967 г. става асистент в университета в Страсбург, където преподава до пенсионирането си през 2002 г. Именно там среща друг млад асистент – Жан-Люк Нанси, с когото го свързва дълбоко приятелство. Двамата философи написват заедно няколко книги, сред които са Заглавието на буквата (Galilée, 1973), Литературният абсолют (Seuil, 1978) и Нацисткият мит (L’Aube, 1991).

През 1970 г. двамата се запознават с Жак Дерида и повече от трийсет години поддържат с него приятелски отношения, основани на взаимното уважение и споделянето. Жан-Люк Нанси и Филип Лаку-Лабарт са инициаторите на първата конференция, посветена на Дерида, която се провежда през 1980 г. в Серизи-ла-Сал. Впоследствие други видни мислители, като Пол де Ман, Емануел Левинас и Жан-Франсоа Лиотар, приемат поканите им и по този начин университетът в Страсбург става средище на интензивен интелектуален обмен.

Освен това, Филип Лаку-Лабарт става председател на Международния философски колеж в момент, когато тази институция все още е неукрепнала и несигурна. Участва и в колективната инициатива на Страсбургския национален театър, като превежда пренаписаните от Хьолдерлин пиеси на Софокъл. Самият той (заедно с Мишел Дюш) е автор на Sit venia verbo – пиеса, в центъра на която се намира трагикомичната фигура на Хайдегер в Германия през 1945 г.

Интересът му към театъра и музиката е само един от аспектите на разнообразното му творчество, което включва и поеми, и преводи. Но именно философските му книги го превръщат в автор, който се превежда и за когото се говори в цял свят. На младини, по собствените му думи, той е запленен от Хайдегер, въпреки че се отвращава от политическото му минало. За него остава болезнена енигма фактът, че този философ с ентусиазъм се е присъединил към нацистите и никога не се е изказал относно престъпленията на Хитлер. Той неуморно се връща към тези въпроси, опитвайки се да разбере какво в начина на мислене на философа го е накарало да допускане тази политическа грешка.

Във Фикцията на политическото (Bourgois, 1987), той поставя под въпрос това, което нарича архи-фашизма на Хайдегер, и разширява анализа си до национал-естетизма – течение, произлязло от германския романтизъм, според което политиката е цялостно произведение на изкуството. Според него, тази естетизация на политиката произтича от миметология, чийто произход трябва да се търси още в Древна Гърция.

Още в първите си трудове, той се интересува от парадоксите на мимезиса, от начина, по който това неуловимо квазипонятие може да разклати опорите на философията. Това го кара да се заинтересува от функцията на мимезиса в театъра, изхождайки от едно препрочитине на Дидро и, преди всичко, на Хьолдерлин – основния му източник, на когото посвещава прекрасни анализи в Имитиране на модерните (Galilée, 1986). Той се връща към него в Хайдегер, политика на поемата (Galilée, 2002), като обръща внимание на възмутителното митико-теологично ограбване на Хьолдерлин от страна на Хайдегер.


Le Monde

Превод от френски Марта Иванова
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”