Това е първият каталонски роман, който прочетох, и в него нямаше нито един каталонец. Изобщо присъстващите човешки същества бяха сведени до минимум. А всъщност – дали не бяха хиляди?

Някъде в годините след Първата световна война разказвачът – бивш ирландски революционер, бягащ от миналото си − отива като метеоролог на изолирано антарктическо островче. Освен него там би трябвало да живее още само един човек – пазачът на фара, чието име (поне по документи и поне в българския превод) е Батис Каф. Още първата нощ обаче от морето изпъляват пълчища мистериозни хуманоиди и нападат къщичката на революционера-метеоролог. Двамата с Батис Каф сключват съюз и ирландецът се настанява при него в укрепения фар с една-единствена цел в живота си – да го запази.

Подозирам, че такава една бегла анотация би могъл бързичко да откаже доста читатели от романа на Пиньол, оставяйки впечатление за блудкава фантасмагория, по която скоро ще бъде направен евтин филм на ужасите, или в по-добрия случай като някакво закъсняло подобие на Хърбърт Уелс. Всъщност „Хладна кожа“ е всичко друго, но не и долнопробен хорър, и в интерес на истината трудно се поддава на преразказ. Ако държим да му търсим жанров етикет, бихме могли да сглобим нещо като „екзистенциален готически трилър“. Но по-важното е да го прочетем.

Във фара на Батис живее и опитоменото от него женско жабоглаво. И тъкмо нейното присъствие постепенно извиква – първо пред читателя, а после и пред разказвача – въпроса дали тези създания не са все пак човешки същества. Какви са границите на човешкото? Двамата герои, сляпо отбраняващи своята крепост, не излизат ли изумително бързо от тези граници? Неслучайно една от първите работи на ирландеца е да изгори всичките си книги, за да отблъсне със силата на внезапния огън нападението на „чудовищата“ – и този акт означава събличане от цивилизацията, гмурване в морето на първичните инстинкти. Такива дребни и на пръв поглед пренебрежими моменти като изгарянето на книгите подсказват, че „Хладна кожа“ е много обмислен и премерен роман. Странната на пръв поглед ирландска тема също зазвучава от ясно по-ясно, когато разказвачът, в опита си да погледне на ситуацията от отсрещната страна, вижда себе си като опиянен от кръвопролитието натрапник и агресор, а жабоглавите – като бранители на своя остров.

Разказвачът всъщност води двойна борба: за физическото си оцеляване и за своята човешкост. Но втората борба е възможна само докато има до себе си примера за съществото, окончателно преминало границата - Батис Каф. Както за миг е прозрял интуитивно ирландецът още в самото начало, неговият враг на този остров не са „чудовищата“, неговият враг се казва Батис Каф – онзи, който някога е бил човек. От Батис Каф на финала ще остане само името. И тогава ще стане ясно защо никъде в романа разказвачът не споменава своето. А междувременно моментът, в който той окончателно се убеждава, че „чудовищата“ са хора, е когато установява, че те се обръщат едно към друго по име. Да имаш име – това се оказва решителният критерий дали си човек.

Колкото до автора на „Хладна кожа“ − Алберт Санчес Пиньол е по професия антрополог. Та нищо чудно, че сръчно използва напрежението и увлекателността на трилъра, хоръра, фантастиката и дори − припомнете си го! − стария приключенски роман, за да постави въпросите, които го вълнуват именно като антрополог. Резултатът е наистина забележителен.