Тя има най-симпатичното "р" в ефира на FM+. Толкова е хаотична пред микрофона, че случайно попаднал на вълните на радиото слушател би си помислил, че е станал някакъв гаф и ненадейно се е включила бъбрива блондинка от рекламния отдел или бог знае кой. При всичките си включвания в програмата говори така, все едно е на кафе с приятелки на "Витошка". Тя е Лора Крофт (умела мистификация, няма спор) и върхът на нейните "интелектуални" размишления са "Избраните съчинения", които споделя всяка събота от 14 до 16 часа по FM+.

Присъствието на гласове като Лора в ефира отдавна не е прецедент. Старомодно е да възприемаме радиото единствено като сериозна медия, населена от школувани говорители с планирани до последната дума реплики. Необходим е контрапункт, а и самоирония в умерена доза, която спасява медията и самия автор-водещ от самозабравяне и навлизане в рутината. Смелостта да включиш в програмната си схема предаване, което консервативният слушател би нарекъл "ненормално" и трудно би преразказал за какво е ставало дума в него, е крачка в случването на постмодерното радио.

В конкретния случай постмодерните практики (послание, експлицирано в хаотично смесени теми; разколебаване на институцията водещ; постоянна ирония на продуктите и лицата на масовата култура; симпатичен неунифициран регистър на говорене) са подчинени главно на стремежа радиото да забавлява и да провокира усмивка. И тук не можем да търсим по-генерална концепция за разгръщане на постмодерното радио, което ще реформира унифицираните програмни схеми. За съжаление все още е твърде рано за подобна стъпка, а и все пак наблюдаваме комерсиално радио с вече установен и добре реализиран формат- Adult Contemporary. Но решението да присъства глас като Лора по FM+ определено заслужава адмирации.

Лора притежава твърде ценно качество за радиоводещ - тя предизвиква абсолютно немотивирана симпатия с постоянния си стремеж да се държи пред микрофона "не като хората". В този ред на мисли всяка реплика от типа "Кой я е пуснал тази по радиото?" може да й носи само допълнителни активи. (Даже слоуганът, който предхожда всяко нейно включване в ефира, е "Само тя знае какво й е в главата".) Но подобна роля носи със себе си и добре познати рискове - бързо да се изхаби; шегите й да звучат еднообразно и скучно; постепенно да се превърне в по-мек, женски радиовариант на Боби Турбото. Изглежда ръководството на радиото се е опитало да я застрахова от подобни заплахи, тъй като програмната схема на FM+ й отрежда кратки включвания в ефира.

Лора провокира симпатия и с хапливото си чувство за хумор. Ето един откъс от "избраните" й съчинения - "…защото принципно едно списание като оплюва някъв филм би трябвало да се позове например…или някъв фестивал…да се позове на някви цифри…в смисъл филма е кофти - гледаха го двама човека…а така като обсъждат най-желаната българка какво означава, че с тази българка най-много хора какво? Нищо."

И не на последно място- има едно много голямо предизвикателство, което стои пред самата водеща: какво ще се случи, когато образът Лора Крофт, (много умната) блондинка на FM+, спре да съществува? Ще има ли това талантливо момиче емоционалния ресурс да поеме в по-различна посока и смелостта да експериментира с формите и стиловете, както досега? Но това е предизвикателство и пред самия радиоефир на София и възможността в него балансирано да съжителстват традицията и експеримента.