Разказваха ми за някакъв млад учен, който толкова се отдал на феминизма в социалните науки и литературознанието, че поискал да си смени пола. Сигурно го е направил; или поне би могъл да го направи – има си технология за това.

Сетих се за тази история по време на конференцията, организирана от Ивайло Знеполски, в памет на Жан Бодрияр. Между различните гледни точки в дебатите възникна и една, морално тревожна – интепретацията на Бодрияр, превърнала се в интелектуален шлагер и в България в началото на прехода, от само себе си поражда ценностен релативизъм, защото спектаклизира всичко, включително и смъртта. Така светът губи своя физически и исторически фатализъм, а изказванията за него – своята сериозност и отговорност; те сами стават част от спектакъла, който са поставили. Най-често коментираната илюстрация на този интерпретативен маниер е употребата на понятието „симулация‛, което „отзовава‛ реалността, за да я замести със знаци и образи, преживени като реалност.

Бодрияр обаче няма вина. Работата е там, че реалността наистина е започнала да изчезва. Поне такава, каквато сме я получили „по наследство‛ от предците си – като „дадена‛ извън нашия опит и избор, като тяхна граница. И това не е резултат на произвол на интерпретациите, а на всекидневие, на бит и баналност.

Ето, например, тялото – в какъв смисъл то продължава да ни е дадено (извън и независимо от текстовете на феминизма, да речем), след като по своя воля, според модните списания или възгледите на Бодрияр, можеш да му промениш носа и пола. Можеш ли да осъдиш CNN, че заради камерите й пучът срещу Елцин не се състоя и „участниците в него‛ не могат да бъдат осъдени? Или пък друга „съвременна класика‛ – генното инженерство: в какво забиваш зъби, когато вечеряш - в парче месо или във влязло в практиката научно изследване. Е, можеш да обиколиш околните села, за да си купиш кокошка, гледана в двор. И това ще е пътешествие в търсене на изгубената реалност.

Заедно със (и надмогвайки) физическия и историческия фатализъм, се е появил и още един – технологичният, за който Маклуън отдавна настояваше в сферата на комуникациите. Сега просто той няма сфера, минава навсякъде през фактите и ги превръща в артефакти; инжектира в тях въображаемото и го представя като естествено.Така че, за да се измъкнеш от релативизма, за да стигнеш отново до недвусмисленостите на правото или на морала, (първо) трябва да минеш през симулациите, да ги разчетеш.

Иначе се озоваваме в ситуация като тази с ареста и освобождаването на собственика на торнет-сайта „arena.bg‛. И той не е виновен, защото просто безплатно предоставя една технология. И потребителите й не са виновни, защото просто се ползват от нея? И кражбата на интелектуална собственост е на лице.