нещо за Георги Анархията. Преди има-няма 40 години народният съд ми друсна 2 години затвор за опит за кражба на пишеща машина. Бяхме се хванали да клеветим държавата, конспиративно, разбира се, с оглед на законно установения обществен ред, ала де що имаше на разположение пишеща машина, все беше регистрирана в Държавна сигурност. Ето как ми мина през ума да открадна пишещата машина на глухите от кооперация „Тих труд“ в махалата и дори лансирах тази идея на някои от съзаклятниците ми, ала до реализирането й не се стигна. Идеята обаче бе изприказвана от някого след озаптяването ни и аз без бой си я признах на следователя. За реално изконсумирания член 108 от НК (разпространяване на клеветнически твърдения срещу Народната власт) се отървах с 3 години затвор, на което днес дължа републиканската си чест на „политически репресиран“. Кой ти знае, че имам криминална присъда за кражба.

Такава е работата и с тероризма на Георги Константинов-Анархията, който, както узнавам от интервюто на Валерия Велева в ‛Гласове“ от 22 март т.г. (препечатка на публикацията й в ‛Труд“ от 14 март т.г.), през 1953 година, освен паметника на Сталин, имал идеята, „за равновесие“, да гръмне и апартамента на представител на английската легация, без да знае, че в него междувременно се настанил търговският референт на ГДР. Мислел, че там още била военната мисия на Великобритания, обяснява Георги Константинов тогавашната си идея. Ала отрича да е участвал в реализацията й. Дали изобщо се е случвало подобно нещо, не узнаваме. „Наистина ли сте взривявали дом на невинни хора?“ – пита въпреки това Валерия Велева по образец на въпроса „Още ли биете жена си?“. Каквото и да отговориш, все си крив. Не че нещо би оправдало подобно деяние – да взривяваш дом на невинни хора - ала трябва да си доста фундаментален активист на антитероризма, та с тази гламава идея на 20-годишния Георги да доказваш бомбаджийския манталитет на 73-годишния Георги Константинов.

А аз все си мислех, че Явор Дачков фундаменталничи само в богословието.

В коментара си по темата, публикуван на същия ден във в. Политика, той нарича доста смешния разговор на колежката си с Георги Константинов „култово интервю“. Синхронът на двете публикации не ще да е случаен, журналистическите критерии са разтеглива работа, ала по един въпрос съмнение няма: двамата автори разчепкват личността и идеите на Георги Константинов, за да подкрепят десарската мотивировка за недопускането му в новата комисия по досиетата. Как си представял анархокомунизма, пита госпожа Велева с нескрита подигравка в култовото си интервю, и узнава от събеседника си, че федерация на общините един ден щяла да замени държавната машина и нейните гангстери. Колко смешно! Самоуправление без министри и депутати. Да вярваш в подобни идеи, представяте ли си, моля ви се.

Къде по-сериозна работа е да вярваш в царството Божие, в непорочното зачатие и в триединството на Отца, Сина и Светаго духа. И вероятно си е мой проблем, че от идеите на Георги Анархията ми е по-смешно да гледам пълнолетни мъже в странни одежди да ръсят с чемшир знамена, а понякога пушки и гаубици. Смешно ми е, но си трая, че знам ли къде е истината.

Явор Дачков обаче знае. Георги Анархията е луд за връзване, намеква Дачков в солидарност с воюващите срещу глобалния тероризъм. Човекът, казва, и сега бил готов на някой друг показен гърмеж. В раздразнението си от прилагателното „държавна“, Георги Анархията току-виж решил, покрай всичко, свързано с ДС, веднъж завинаги да сложи край и на „тази крива българска нива“, сиреч на държавата българска. Госсударственный преступник, нали така. Паметник на Сталин ще ми взривява, а сега в досиетата на Държавна сигурност ще ми се рови. Защото който е посегнал на паметник на архи-терориста Джугашвили, при чиято смърт през същата година хиляди от обитателите на „кривата българска нива“ публично се тръшкаха в сълзи, трябва да е особено опасен субект.

Дали пък работата не е просто там, че Георги Константинов от 17 години не мирясва, настоява да види цялото си десарско досие и не се задоволява като мен с огризките, които великодушно му подхвърлиха? Дали затова няма място за него в тази комисия?

В комисията по досиетата със сигурност фигурират и хора с религиозни, националистически или религиозно-националистически убеждения, както и, естествено, хора с убежденията на бивши членове на БКП. С какво ли пък анархистът по убеждения Георги Константинов щеше като член на комисията да препъва или саботира изпълнението на възложените й от законодателя задачи? По този въпрос – единствено важния – двамата автори не се произнасят конкретно. Валерия Велева изкарикатури в интервюто си Георги Константинов като човек със смешни идеи и смята това за достатъчно. На Явор Дачков това не му е достатъчно, та освен плитката си ирония по адрес на обекта си, с десарска арогантност го представя за потенциален терорист, което е вече сериозна работа.

Цялата пушилка около личността и идеите на Георги Константинов има впрочем предназначението на кашишка димка. Пълен невежа в политическите науки, дори и на мен ми е ясно, че кандидатурата на Георги Константинов бе издигната от Петър Стоянов, за да не се случи отварянето на досиетата или да се случи под условия, при които досиетата да се отворят, колкото и отвореното ни, божем, общество. Валерия Велева и Явор Дачков се подиграха по своему на Георги Константинов, а българската общественост май не разбра, че някой всъщност пак й се подигра.