Допреди няколко седмици не подозирах за съществуването на този човек. Той обаче, оказа се, не само е подозирал за моето, ами е направил опит дори да опише мъ-ъ-ъничко парче от него. Благодарение на моя скъп приятел Жерминал (и яростен негов защитник, както се вижда от текста му), прочетох за себе си следното: ‛… дисидентите бяха поети от техните западни контрагенти, които ги заведоха най-напред в една американска ‛Фондация за подпомагане на интелектуалците от Изтока“, където според ранга и заслугите им към ‛зараждащата се крехка българска демокрация“ всеки получи по 5000 или 6000 френски франка… После ги разведоха из парижките магазини. Например Румяна Узунова придружи Копринка Червенкова, за да си купи сутиени, кюлоти, комбинезони и други дамски придобивки. По тази причина и мотиви и дисидентите, и чичеронетата от ‛Гласовете“ отказаха всякакви разговори с нас, емигрантите.“

Текстът, от който извадих горното парче, е многозначително озаглавен ‛Великият“ 10 ноември; той е публикуван през ноември 2006 в Свободна мисъл (вестника на анархистите), циркулира из интернет и е анонсиран като откъс от предстояща за публикуване трета част от спомените на лицето Константинов. В него, както и в цитираното парче, единственото вярно нещо са мястото и времето на действието – Париж, края на май 1989 г. Всичко останало е лъжа, при това нагла – и за франковете от американската фондация, и за ‛кюлотите и комбинезоните“, и за общуването с емиграцията. От което лесно се разбира каква е ‛документалната стойност“ на първите два тома.

Позволявам си тази реплика към текста на Жерминал не защото се чувствам засегната от представата на въпросната персона за бельото ми; още по-малко пък ме интересуват анархистичните въжделения на някой си Георги Константинов, за когото, преди екстравагантната номинация на Петър Стоянов, никой не беше чувал. Разбира се, тук би било логично да се попита как човек, яростно отричащ държавата, също толкова яростно се натиска да влезе в една държавна комисия. Но и това безумство съм склонна да подмина – значи толкоз му е анархизмът!

По-важен за мен обаче е фактът, че този ‛борец за правдата“ доста на едро лъже. И не само лъже, но и тиражира лъжите си. Така да се каже, произвежда публични доноси. Понеже тайните вече не са актуални.

Е, как тогава, драги Жерминале, да се даде право на човек, сам автор на доноси, да разобличава чуждите? С какво право той иска от обществото да го оторизира да каже истината, след като за нищо я няма.

Това всъщност е главният въпрос около новата медийна звезда Георги Константинов. Но него, за съжаление, никой не му зададе.