На 8 март т.г. в кино ‛Одеон“ беше премиерната прожекция на израелския филм ‛Салвадор – гемията на разбитите надежди“. Тя беше осъществена от Организацията на евреите в България ‛Шалом“, Дружеството за дружба и сътрудничество ‛Израел – България“ и Фондация ‛Етнопалитра“. Така бе почетен Деня на Спасението на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта през 1943 година.

Точно тук се налага да се разделя с протоколните журналистически думи. Защото по време на прожекцията на ‛Салвадор“ откъм гърба ми дойде ненасочена към никого реплика. Буквално откъм гърба. Реплика топла, простодушна, необвиняваща никого. И точно затова тя ме прободе, предизвиквайки жив смисъл.

Филмът е посветен на потъналата в Мраморно море гемия, пълна с бягащи от България към земята на Израел евреи. ‛Салвадор“ е бил тройно претоварен, издавят се стотина еврейски деца, жертвите са над 200. Може би греша в числата, защото прецизният документален разказ потриса – и човек изтласква ужаса, запомня фрагментарно. Запомня примерно образа на млада жена, на която в мига на катастрофата натикват в ръцете пеленаче, тя плува в ледените води към брега, придържайки го с едната си ръка, но го изпуска. Запомня как полуголо момиче се лута между изхвърлените на брега трупове. Запомня как оцелелите въпроизвеждат половин век по-късно същото пътуване от Варна към мечтаната Земя, припомняйки си мъчителни подробности от голямата трагедия. И пеят ‛Мила Родино“. А в салона на ‛Одеон“ имаше хора, в последния момент неуспели да се качат на уж спасителния кораб.

Но да се върна на репликата. Когато на екрана бяха показани документални кадри как българското Народно събрание приема Закона за защита на нацията, задължаващ нашите евреи да носят жълти опознавателни звезди, когато видяхме крачещите сред София, Пловдив и Кюстендил наши евреи с пришити звезди върху реверите, милата бабка зад мен възкликна: ‛Аз си пазя в гардероба една от моите.“ И ме преряза, превръщайки историята в настояще.

Може би точно тази жълта звезда грее над София.

А може би над България има цели 11 343 звезди – толкова, колкото са неспасените от нас наши евреи, намерили смъртта си в Треблинка и Катовице благодарение на активното съпричастие на нашите фашистки власти... И тези 11343 звезди осветяват еднакво и праведници, и грешници. И метафората за звездите над нас всъщност не е никакво спасение.