Реплика от ложата (театър), брой 13 (2452), 06 април 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Бетовен 20
Български  |  English

Бетовен 20

Действието се развива на село, в дома на Мария Седларова, възрастна жена, бивша учителка по литература от Плевен. Там се събират роднините й - сина й Димитър Седларов, театрален режисьор, внукът й Радослав, завършил международни отношения с помощта на баща си (другия й син, дипломат по времето на социализма) и майка му. Пристигат и близките – младата режисьорка Тони, влюбена в театралния режисьор Димитър, заедно с по-възрастната актриса Вихра и тяхната колежка, станала чалга-певица, Звезделина с гаджето си Богомолецът, мутра.

Какво събира тези типични за 90-те години лица в селския двор, при старата жена? За част от тях това е желанието да правят театър в близкия град, където работи Димитър. За останалите - желанието да придобият завода на безценица (‛за 1 лев“), който бабата е наследила. Тя от своя страна иска да се ожени за стареца Тихомир, сродна душа, живеещ в къща, пълна с книги, последният толстоист, както се казва в пиесата. Този странен брак обърква списъка на наследниците, а с това и схемата на приватизацията, което се оказва достатъчен мотив да бъде запалена къщата на стареца. Присъства и неизменният за българския бит майстор, в лицето на Цико, човекът от народа. Сюжетът изглежда типичен за началото на Прехода.

В последната си пиеса Константин Илиев го завързва, за да покаже интересите и ценностите на хората, занимаващи се с изкуство (театър) и на тези, които въртят бизнес. На нивото на изкуството от своя страна сблъсква високото изкуство (Димитър слуша Бетовен) с низкото (чалгата на Звезделина). На нивото на бизнеса се събират образованият Радослав и мутрата Богомолецът. Конфликтът може да се види и като конфликт на изкуството с парите. А едрият въпрос да се формулира така: ‛Какво 20 век остава на 21, как може Бетовен звучи в 21 век?“ Отговорът колкото и да не е еднозначен, звучи еднозначно тъжно. Равносметката е тъжна и за идеите на учителката за по-добър живот, и за високото изкуство, резигнацията – очевидна, но финалът остава все пак някаква надежда.

‛Бетовен 21“ не съдържа силната историческа перспектива, в която бе положен и сюжетът на Прехода във ‛Франческа“, и сюжетът на българския 20 век във ‛Куцулан или Вълча Богородица“. Тя по-скоро се опитва да постави чрез по-високия сюжет (изправящ изкуството срещу парите, идеите срещу бита) времето на Прехода в перспективата на бъдещето. Резултатът е, че драматургично се заземява в бита на настоящето, защото вече нито Историята, нито Утопията вписват и смислово преработват измеренията на драматургичния сюжет. Повечето от персонажите от 90-те, дори мутрите, вече са мутирали в социалния си профил и тук изглеждат като лица от битово-познато минало. Драматургично филтрирани, мотивите от ‛Одисей пътува за Итака“ и ‛Червено вино за сбогом“ се разбягват в криминалната интрига за завода около убийството на стареца и ‛любовната“ история без любов на главния позитивен герой - Димитър.

Битът обаче на това настояще на Прехода, чието наследство, трябва да видим в представлението на сцената, ни препраща доста изненадващо еднозначно в миналото на един тип битово-бутафорен психологически театър, с метафорични намеци, който в 21 век звучи и визуално старомодно, и смислово буквално – не само в отделните образи, но също и в посланията на представлението.

Усилията за психологическо мотивиране в представянето на образите дори при актьори като Мария Каварджикова (Мария Седларова), Валентин Ганев (Димитър) и Жорета Николова (Вихра) довеждат максимум до скицирането на характери на нетрадиционни лица (странни птици), които въпреки това обаче не надскачат въздействието на битови образи от ежедневието. Далеч както от създаването на дълбоки и сложни психологически образи (каквито не им се предлагат), така и от представянето на каквито и да е гестуси (каквито могат да се разпознаят), те изглеждат забавно, но това не води по-далеч от лесния битово-комичен ефект.

Жанрово най-плътен е той при Валентин Танев (Цико), който подобни персонажи от настоящето може да изобрази със затворени очи, и при Ванча Дойчева (Венета), която умело използва похвати от представянето на комедийни образи в традиционния театър през 80-те.

Драматичен ефект и иронично отношение, режисьорът е търсил чрез визуалните метафори. Например метафоричното изображение на чердак от възрожденска къща, висящо в дъното над портата, който дими след пожара през втората половина от действието и свадбата на финала между Мария Седларова и Тихомир (Кирил Кавадарков), над която валят бели пухчета, героите танцуват заедно с момченце и момиченце в български народни носии, а портата с бутафорни цветя затваря метафорично-иронично българското настояще.

Накрая отново звучи Бетовен, но векът не е 21.
още от автора


"Бетовен 21" от Константин Илиев. Режисура Младен Киселов. Сценография и костюми Вечеслав Парапанов. Участват Мария Каварджикова, Валентин Ганев, Юлиан Вергов, Ванча Дойчева, Теодора Духовникова, Жорета Николова, Деян Донков, Емануела Шкодрева, Валентин Танев, Теодор Елмазов, Йосиф Шамли, Кирил Кавадарков. Народен театър "Иван Вазов". Премиера 30 март 2007.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”