Български  |  English

Русе – Берлин – Белград

Септември 2006, Русе

През изминалата година няколко български организации се включиха в проекта „Култура за структурно развитие‛, иницииран като част от Берлинската конференция „Да дадем душа на Европа‛. Поводът беше участието в борда на конференцията на българския министър по европейските въпроси, а причината – че проектът бе фокусиран върху Югоизточна Европа. През септември Фондация „Култ.бг‛ организира в Русе първата среща, в която участваха около 20 представители на граждански инициативи от региона1.

Подготвяйки този първи форум, научих полезни неща за тривиалните аспекти на регионалното2 сътрудничество - като осигуряването на визите и пътуването на гостите. Сега вече знам какъв е редът гражданин от Косово да получи виза за България. Също така знам, че макар и Прищина да е съвсем близо до София, човек не би пътувал с кола. Напротив, той би летял през Виена, почти на цената на презокеански полет, и би употребил почти толкова време, за да кацне на летище „Враждебна‛. Послушах съвета на българския консул в Скопие и не настоявах за пътуване с автомобил. Реших, че това ще е най-скъпият нагледен урок по регионално сътрудничество, който съм получавала.

Не беше. Няколко часа ми бяха нужни, за да осъзная, че представители на водещи организации от региона, работещи в сферата на съвременното изкуство, почти не се познават. Директори на биеналета в Тирана и Яш, на организации, работещи с нови медии в Клуж, София и Загреб, на културни центрове в София и Дубровник се бяха срещали бегло по разни инициативи в по-западни градове.

Имаха много сходни проблеми. И цели. Някои охолно използваха малкото западноевропейска публика, за да се упражняват в нюанси на черното. Трябва да си призная, че от друга страна малко се ядосах на немските ни партньори, когато се опитаха да обяснят, че проблемите всъщност навсякъде са едни и същи.

Стори ми се, че това ще е добро начало – всеки да си каже каквото му тежи и после да работим спокойно. Едновременно с това се случи нещо много позитивно. Представителите на водещи културни организации от региона, след години упорита работа и добро партньорство с ключови европейски инициативи (разбирай „с легитимираща тежест‛), бяха получили достатъчно признание, за да преценят, че вече могат да отделят време и за съседите си. Радостта от преоткриването на регионалното сътрудничество, за съжаление, бе леко помрачена от поредното осъзнаване на безнадеждната несводимост на говоренето за култура от страна на гражданското общество и на местните политици.

Искрено се надявах този лош привкус от опита за диалог да не унищожи енергията на участниците. Все пак трябваше да работим заедно две години, изучавайки социалния, икономическия и културния ефект от нашата дейност и, въз основа на тези микро-изследвания, да изготвим бяла книга с препоръки, която да се връчи на Европейската комисия. Ако тук диалогът между политиците и гражданските организации беше труден, може би с превод от Белгия щеше да е по-лесно.


Ноември 2006, Берлин

За разлика от кампанията „Седемдесет цента за Европа‛, провеждана от Европейската културна фондация, организаторите на Берлинската конференция имаха друг подход – лобирането за повече политическа и икономическа тежест на културни дейности се осланяше не на изключително силни примери за собствената ценност на съвременното изкуство и културното наследство, а на демонстрирането на добавената социална, политическа и икономическа стойност на културните проекти. Разбира се, че комисарят от генерална дирекция „Култура‛ би се борил за по-голям бюджет. И все пак, въпреки лошите резултати от френското non и холандското nee, сплотяването на една изморена и объркана Европа може би не е достатъчен аргумент за колегите му, работещи в социалната и икономическата сфера. Стратегическото послание на Берлинската конференция предоставяше именно отвъдкултурни аргументи в полза на културата.

Ако срещата в Русе беше граждански форум, то Берлинската конференция беше много повече политически. За мен степента на инструментализиране на културата беше отвъд поносимото. Значителна част от панелистите бяха членове на Европейския парламент и еврокомисари. За представителите на граждански организации беше малко изморително да са на чужд терен, но при все това конференцията бе богата на теми и даваше представа за актуалната политическа програма на Комисията. Добрата новина беше значителният брой български участници и официалното присъствие на Председателя на българското Народно събрание. Минутите слава на една бъдеща страна-член вече бяха започнали.


Март 2007, Белград

Форум Белград 3 изцяло сля платформата си с програмата на инициативата "Да дадем душа на Европа" и проекта "Култура за структурно развитие", постигайки изключително продуктивен баланс на различни дискурси. Във форума участваха местни политици, членове на Европейския парламент и Комисията, представители на чужди културни институти в Белград, изследователи на културата, интелектуалци, журналисти и най-вече представители на граждански организации 4. За пръв път бяхме свидетели на истински, добре модериран и премерен диалог, плод на забележимо усилие за постигане на разбиране между всички ангажирани страни. На първо място, мисля, че мястото и характера на форума го позволяваха, но и че участниците и организаторите бяха взели предвид опита от предишните две инициативи и, разбира се, бяха осигурили опитни пътеводители, които да заведат събитието до търсената цел. Протоколът беше почти незабележим. Неколкократно се усети тежнението между позицията на „културните активисти‛ и стремежа културата да се предписва като удобно сечиво за политическа употреба – точно толкова, колкото да разсее опасността от стерилна добронамереност.

Постоянно ехо бе неколкократно заявеното от политиците, твърдение, че те са „там‛, за да служат на гражданското общество - твърдение, което в тези географски ширини доставя истинско удоволствие на последното. Дотам, та да забрави, че като субект на модерната демокрация, то следва да спазва нейните принципи и да не стеснява веригата на взаимодействие гражданин-политик, съвсем пропускайки брънката на администрацията. Но политиците бяха там и гражданското общество нямаше как да не се възползва, забравяйки съществени елементи на принципите, чийто пропонент би трябвало да бъде. Всъщност това е нормално човешко поведение, но то все повече ще се превръща в правило, докато не бъде артикулирана цялостна европейска културна политика, която да балансира културните дейности и сътрудничество, понастоящем олюляващи се върху тесните балетни палци на член 151 от договора от Амстердам. Всъщност политика означава заявена визия и принципи, а те са необходими дори когато не става дума за единни стандарти и регулации.

Добрата новина за мен беше интересът към дейността на Фамилия неправителствени организации в сферата на изкуството и културата. За пръв път в рамките на форума тази относително нова форма на консолидация на гражданското общество бе представена от Петко Дурмана от Сдружение Интерспейс, което предизвика публична покана за сътрудничество от страна на бившите председатели на Европейски форум за изкуства и културно наследство (EFAH) - Драган Клаич и Саймън Мънди. Сериозна роля на кампаниите на Фамилията отреди в речта си и комисар Меглена Кунева, а аз имах възможността да представя дейността на обединението в рамките на панела за нови форми на сътрудничество между гражданското общество и политическите институции. Искрено се надявам, че заслуженото внимание е добър знак за участието ни в създаването на културни политики, което, макар и бавно и не съвсем еднозначно, забелязвам и в работата на Фамилията с централните и местните политически институции в България.

Резултатите от тези три форума, струва ми се, е рано да бъдат оценени сега, доколкото споменатите усилия са плод на сложен процес на предоговаряне на отношения и позиции. Надявам се, че до следващата - трета и вероятно последна Берлинска конференция през 2008 година, натрупаният опит ще доведе до по-ясен ефект. И дано той в крайна сметка да е свързан с поставяне началото на артикулирана европейска културна политика, за която все още твърде малко се говори.


1. Представителите на неправителствени организации в работната среща бяха от биеналето за съвременно изкуство в Тирана, Фондация Култ.бг, София, Център за Култура и дебат „Червената къща“, София, Сдружение Интерспейс, София, Институт за мултимедии mi2, Загреб, Театър ОДА, Прищина, Център за Съвременно изкуство, Кишинев, Фондация АлтАрт, Клуж, Сдружение Екюмест, Букурещ, Сдружение Вектор, Яш, Печ 2010 Мениджмънт Център, Печ, Гражданска инициатива „Да дадем душа на Европа‛, Берлин, Сдружение Европейски пространства 21, Русе
2. Регионално тук се отнася до културно-политическото пространство на Югоизточна Европа.
3. Информация и видеозаписи от Форум Белград могат да бъдат намерени в раздел Freestyle на Сървър за изкуство и култура „Култ.бг‛ http://cult.bg, както и на интернет страницата на Фамилия неправителствени организации в сферата на изкуството и културата http://familia.cult.bg
4. Сред участниците бяха Ненад Богданович (кмет на Белград), Драган Койадинович (Министър на културата на република Сърбия), Ханес Свобода и Дорис Пак (членове на Европейския парламент), Меглена Кунева (член на Европейската комисия), Мариана Грандиц (представител на Пакт за стабилност на Югоизточна Европа), Стив Остин (постоянен член на Фондация Феликс Меритис, Амстердам), Михаел Зееман (журналист и есеист), Драган Клаич (постоянен член на Фондация Феликс Меритис, Амстердам), Саймън Мънди (изследовател и постоянен член на Фондация Феликс Меритис, Амстердам), Милена Драгичевич-Шешич (декан на Факултета по изкуства на Белградския университет) и десетки представители на неправителствени организации.
Участниците от България отново имаха значително участие във Форума – сред тях: Юрий Вълковски (СУ), Маргарита Доровска (Култ.бг), Петко Дурмана (Интерспейс) и Десислава Гаврилова (Червената къща).
още от автора
Маргарита Доровска е изпълнителен директор на Фондация "Култ.бг". Работила е като мениджър на проекти в областта на изследване и развитието на културата, застъпничество и консолидиране на неправителствени организации. Координира дейността на "Фамилия непр


Лобизъм и застъпничество или за крехкия баланс между добрия тон, взаимния интерес и отстояването на позиции
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”