Български  |  English

Свободната енциклопедия

Ако случайно не знаете – Уикипедия е енциклопедия в интернета. Какво я различава от другите енциклопедии, също достъпни чрез интернет – Енциклопедия Британика например? Тя е безплатна и, както редакторите на българската Уикипедия са избрали да я наричат – ‛свободна‛ (от английското ‛free‛), което означава и двете. Освен това, най-решителната разлика е, че тя се списва от доброволци – т.е. всеки, който има достъп до интернет, свободно време и желание да допринесе към общото знание, може да направи това, като редактира, допълни или добави нова статия.

Уикипедия е създадена през 2001 година и става възможна благодарение на софтуера ‛уики‛*, който е вид групов софтуер или програма за сътрудничество (collaboration software) –платформа, която позволява колективно авторство в общо интернетно пространство. Сайтът на английската Уикипедия е създаден от Джеймс Уейлс, тогава 30-годишен антрепреньор, зарязал аспирантурата си по финанси, за да стане трейдър на борсата в Чикаго, а после решил да си опита късмета с Уеб портал, 10% от приходите на който идват от порнография. Някъде около 2000 година, по времето на кулминацията на интернет бума, Джими Уейлс е озарен от идеята да създаде енциклопедия, която да се ползва от преимуществата на интернета – за разлика от печатната, която трябва с години да чака преиздание, тази може да се редактира светкавично в интернета и така да бъде винаги актуална. Освен това –може да расте безкрай на обем. Уейлс, който е от Алабама и първата му енциклопедия в живота е Световният Алманах, купен от родителите му от търговски пътник, се сприятелява с един аспирант по философия – Лари Сангър, и двамата ентусиасти решават да публикуват по сайтове и лист-сървове покани към учени и хора от академията да изпратят доброволно статии (по предмети, в които те са експерти) за бъдеща Интернетна енциклопедия. За една година инициаторите получават двадесет статии. Тогава на сцената се появява софтуеъра уики – прост инструмент, който позволява на хора с минимални интернетни умения да създават заедно и едновременно един многоклетъчен общодостъпен документ, където всяка страница може да бъде категоризирана спрямо предмета си. Следва втора покана от основателите на Уикипедия, разпространена по всевъзможни канали към случайни интернет-потребители да напишат енциклопедична статия. Този път за една година Уикипедия събира 20 хиляди статии. Днес Уикипедия е 11-ият по популярност сайт в света (според ‛Алекса Интернет‛), като има много повече посетители от например ‛Таймс‛ и ‛Уолстрийт Джърнъл‛. Сайтът получава около 14 хиляди клика на секунда, а Гугъл дава голям приоритет на резултатите, идващи от Уикипедия. Уикипедия съществува вече на повече от сто езика. Статиите в английската енциклопедия са над милион и седемстотин хиляди, а общо (на всички езици) те наброяват над 5 милиона.

Българската Уикипедия - с 37 800 статии (в Интернет от декември 2003 година) е в четвъртата по големина група. В първата са енциклопедиите на немски, френски, италиански, холандски, японски, полски и португалски. Във втората са на испански, норвежки, руски, финландски, шведски и китайски. (И ако читателят е в състояние да поеме още малко статистика, индонезийската и каталонска енциклопедии са по-големи от българската). Цялата тази статистика е мярка за проникването и разпространението на интернет в съответните страни, както и показател за социални и културни фактори – като бедност, свободно време и ентусиазъм да се работи доброволно, безплатно и без ‛авторски права‛.

Бизнес моделът на енциклопедията е прост - Уейлс създава дружество с идеална цел – фондация, която е собственик на Уикипедия. Тя има само петима служители, не работи с реклами и се поддържа от дарения на потребители (болшинството от даренията са под 20 долара.) Фондацията почти не участвува в управлението на сайта – самата идея на предприятието е, че то създава една саморегулираща се общност.

Едно от преимуществата на интернетната енциклопедия е, че търсенето в нея е много бързо: вкарваш термина в търсачката и след секунда отговорът е налице. Ако не намериш това, което те интересува, с един клик можеш да отвориш празна страница и да започнеш да пишеш своя статия по въпроса. Ако имаш какво да допълниш, можеш да редактираш съществуваща статия или просто да поправиш чужда грешка. Към всяка статия има страница за ‛Дискусия‛ или ‛Беседа‛, понякога неадекватна формулировка за скандалите, които могат да се проследят по тези страници – в тях редакторите мотивират промените, които правят в една статия, и водят ожесточени спорове върху съдържанието й. Всяка статия е придружена и от ‛История‛-та си – тя съхранява историята на всички редакционни промени, правени по нея. Тези екстри са необходими поради самия характер на процеса на списване на енциклопедията. Една статия може да бъде редактирана много пъти, често се разразяват така наречените ‛редакционни войни‛, като многократно се изтриват промените на предишния редактор и се възстановява старият вариант на статията. В такива случаи ‛Дискусията‛ и ‛Историята‛ стават допълнения към енциклопедичната статия, неин контекст.

Поради разгарящите се битки по съдържанието на статиите в свободната енциклопедия, съществуват правила на саморегулиращата се уики-общност, които трябва да се спазват доброволно от редакторите. Ако това не се случи, има формални ограничения, които се налагат от администраторите на сайта. В йерархията на участниците в проекта Уикипедия има няколко прослойки – ‛администраторите‛ се ползват с най-много права, те могат да накажат ‛вандалите‛ (т.е. онези от ‛редакторите‛, които фалшифицират информация, използуват цинизми или упорито променят съдържанието на някоя статия в съответствие с личните си предпочитания). Наказанието е блокирането на ‛вандала‛ от редакционен достъп до Уикипедия – блокирането на неговия IP-адрес за ден, седмица, или ‛за вечни времена‛. Едно формално правило например е, че ако някой потребител върне един и същи текст в редактирана от друг статия три пъти в продължение на 24 часа, редакторските му права се отнемат за един ден. Статиите, които стават обект на редакторски войни, се превръщат в ‛защитени страници‛ – блокират се за редактиране за известно време. Идеята е такива решения да се взимат от администраторите след дискусия и само в краен случай - чрез гласуване. Дискусията е привилегирована форма на решаване на конфликти, подобно на системата на съдебните заседатели в американските съдилища – трябва в спора да се постигне консенсус.

В българоезичната Уикипедия най-много редактираната статия не е на политик или поп-певец, а на града Стара Загора. Местният патриотизъм е по-силен от политическите пристрастия. ‛Защитени‛ страници в английската енциклопедия са например тези за Джордж Буш или Кристина Агилера, тъй като администраторите не могат да се справят с безбройните опити за вандализъм. В българоезичната енциклопедия в момента сред защитените статии са тези за големите български градове, както и например - Левски и ЦСКА, Иван Костов, Ренета Инджова, Соломон Паси и Вихрен Узунов. Администраторите решават кога една ‛защита‛ може да се вдигне (а администраторите се номинират от потребителите).

Неутралност е един от носещите принципи на Уикипедята. Това означава, че една статия, особено ако засяга взривни теми, като религия, политика, етнически общности, история и т.н., не може да взима страна в дебат и да отразява лично мнение. Статията трябва да представя множеството от съществуващите гледни точки, и то по неутрален начин, като представи различните възгледи в контекст, така че да стане ясно кой стои зад определена гледна точка. Принципът на неутралността предполага също цитиране и отпращане към авторитетни и проверими източници. Описанието на дебата по определена тема, а не участие в този дебат, е водещ принцип за всеки автор/редактор.

Какво съдържа свободната енциклопедия? Тя се създава хаотично и въпреки че съществува процедура по идентифициране на ‛търсени статии‛ – т.е. запитвания в търсачката, за които не е имало съответни статии, списването й е субективно. Процесът отразява интереса на авторите, а не някакъв обективен критерий за значимост на обектите и темите. Както пише в самите въвеждащи страници на сайта, ‛докато болшинството от страниците могат да бъдат редактирани от всеки, на практика редактирането се извършва от определена демографска група (по скоро млади, отколкото стари, повече мъже, отколкото жени, богати до степен да притежават компютър, отколкото бедни , християни и евреи, отколкото мюсюлмани или будисти) и затова неизбежно ще отразяват известни пристрастия. Някои академични теми може и да не са представени в статии, докато явления от поп-културата ще бъдат представени, и то в голяма дълбочина.‛ Така и всяка национална Уикипедия ще има също своите пристрастия и своя ‛ъгъл‛.

В българската Уикипедия един от централните дебати и този, по който най-често се прибягва до гласуване, е кое знание е ‛енциклопедично‛ – какво си струва да попадне в енциклопедията, т.е. кое е ‛достойно‛ за отразяване, и кои статии трябва да се изтрият. Едно от формалните правила на Уикипедия е, че не може да се публикуват ‛оригинални изследвания‛ – с други думи, ако си направил научно откритие или изобретение, Уикипедия не е мястото, където да го обявиш. Забранена е и саморекламата, както и реклама на продукти и корпорации. Уикипедия не е място за пропаганда и за новини, не е телефонен указател, не е място за свалки, за некролози, за възвеличаване на родната гимназия или база-данни за текстове на песни. Дискусиите по статиите, предложени за изтриване, са едни от най-интересните. В българската Уикипедия в момента се води обсъждане на правилата за бързо и бавно изтриване, като има призив да не се прекалява с предложенията за изтриване, а да се правят опити да се редактира и подобри статията. Предложенията за изтриване идват от потребителите и често са просто израз на нечие раздразнение по повод на чужда статия. Постъпилите предложения се обсъждат и се взима решение. Лесните казуси са страниците на самореклама, грешки, вандализъм и откровени глупости, както и плагиатство на съдържание от сайтове с лиценз, несъвместим с Лиценза за свободна документация на ГНУ, и без писмено разрешение от авторите. Най-проблемен се оказва критерият за ‛значимост‛. Една от най-често срещаните мотивировки за изтриване се оказва ‛липсата на значимост‛. Но какво е значимо, питат се потребителите? Един читател, например, предлага да се изтрие статията за някаква рок-група, понеже тя не била значима, но гласът на разума се обажда в дискусията по този повод: ‛не забравяйте, че ние не сме музикални критици!‛

Ето, например, за какво се спори през първите дни на април в българската Уикипедия:

Има предложение за изтриване на статията ‛хомосексуализъм‛ (бил ‛морално остарял социалистически термин‛). Мнозинството от обсъждащите са против и накрая клонят към сливането й със статията ‛хомосексуалност‛ (след известен спор дали са синонимни понятия!?). Други предложения - да се изтрие статията за Ицо Хазарта (певец от ‛Ъпсурт‛) – натежава мнението да се редактира, а не да се трие; да се изтрие ‛българска аристокрация‛ – списък на имена (повечето участници в дискусията са за изтриване); да се изтрие Симеон-Хасан Муньос и Сакскобург, но надделява мнението да остане; да се изтрие ‛джендър науки‛, понеже нямало българска дума "джендър", или понеже има вече статия по ‛науки за пола‛ (същевременно друг редактор твърди, че тя преповтаря статията за ‛полова идентичност‛) – когато проверих последно, спорът още тече…

От дискусиите изглежда, че така наречената ‛хуманитарна интелигенция‛ е малцинство сред редакторите, което се потвърждава и от бързия преглед на профилите на най-активните уикипедианци – те са предимно с техническо образование или точни науки, и сред чуждите езици говорят най-добре английски, руски и немски. Потребителите се самоопределят не само през езиците, които владеят, но и през религия, предпочитана напитка (ще ви оставя да се досещате за цифрите) или други измислени от тях категории – например ‛стабилен‛, ‛нестабилен‛ (болшинството избират втората категория – първата се предпочита от националисти и мачисти) или ‛каруцари‛… Ако се отбиете в Кръчмата (където се пренасят някои спорове), сигурно ще се забавлявате. Но къде са хуманитарите, къде са хората, занимаващи се професионално със социални науки, студентите - дали им липсва интелектуална щедрост или инициативност, или просто сериозните учени не се отнасят сериозно към авторитетността на Уикипедията като източник? Малцината ентусиасти, които стоят зад Уикипедия, са свършили огромна работа, но авторитетът и качеството на енциклопедията може само да спечели, ако към проекта се присъедини oще по-широка академична общност. Едно изследване на англоезичната енциклопедия показа, че за всеки три грешки в Британика има четири грешки в Уикипедия. (Уики-общността смята това за победа!) В Уикипедия има и страница на грешките в Британика, които са поправени в нея (напр. рождената дата на Сталин и истинският изобретател на бръснарското ножче). Преди месец Ню Йорк Таймс писа, че цитати от Уикипедия вече се допускат в съда. Така че – въпреки скептицизма, Уикипедия няма да изчезне скоро. Затова по-добре е да се направи усилие тя да се подобри...

Свободната енциклопедия е школа за здрав скептицизъм - спрямо публикуваното в интернет като цяло, както и към всичко, което е ‛напечатано‛ – нима може да се вярва на всичко, публикувано във вестниците? Тя е и школа за толерантност и за дарителство – на време и на труд. Така че, нека да бъдем ‛cool‛ и да прибавим поне една статия към колективното познание.



* През март 2007 година думата уики влезе официално в Оксфордския речник на английския език.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”