Български  |  English

Плодовете на просвещението

Вижте какво е струпано тук, на тази страница, прочетете тези изрезки, които са само част от стоварилото се върху българина във връзка с измисления скандал „посегателство върху най-скъпото ни‛. Тук са струпани плодове на просвещението.

Тук са резултатите от години обезграмотяване на българското общество, от свеждането му до първосигнален консуматор на медии, които понякога зарязват брадърите си, за да му кажат нещо бомбастично за миналото. Савската царица е нам роднина. Предците ни, траките, са дали на Древен Египет йероглифи, да чете.

Тук са резултатите от години и десетилетия фрустрация на националното, от силовото налагане на чужди модели, от възпълването на липсващото самочувствие чрез манипулативно себевеличаене.

Тук са резултатите от години мълчане по важни за науката история методологични въпроси, приемането от българските историци на историческия кич като неизбежно зло, безпомощното им (или с безразличие) гледане на постоянно натрупващите се – и затвърждаващи се в общественото съзнание - очевидно ненаучни тези.

Тук е и вината на ръководителите на научни звена, избрани на своите постове, за да гарантират свободата на научното дирене – и да подпомагат тази свобода. Във времето, когато говорим преизобилно за европейската си кръв, да забравиш, че основен постулат на европейската цивилизация е свободното, неограничавано, понякога възправящо се срещу всичко и всички научно търсене, означава, че живееш в друга епоха, в друг континент, там, където изследователят е свободен единствено да избере пътищата си към поръчаната за доказване теза. И тъй като това се случи с двата най-стари и основни научни института в България, чиито ръководители си позволиха да заклеймят и да осуетят научна конференция, при това не организирана от тях, редно е – за историята – да споменем имената им: акад. Иван Юхновски, председател на Българската академия на науките, и проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет ‛Св. Климент Охридски‛.

На тази страница присъства също и образът, който сме си изградили извън България - на хора, налагащо се да бъдат цивилизовани. Организаторите на конференцията от Германия се стремят от една научна теза, предлагана за обсъждане, да извлекат препоръки за ‛европеизация‛, както те я разбират, на музея в Батак. Това, нека го кажем направо, надхвърляне на научните цели е твърде спорно. А в очите на едно, не страдащо от комплекси и уверено в себе си демократично обществото, това е скандално.

Но ние говорим тук не за правото на изразяване, което има своите граници, а за правото на научно дирене, което за първи път от години насам бе отказано у нас тези дни.

Ала най-набиващото се на очи на тази страница е пропастта. Все по-задълбочаваща се пропаст дели сериозното, сложното мислене от всекидневното. Един вълнуващ въпрос е дали интелигентният, сложният човек трябва да се занимава с елементарното гледане на света и да води битки с него, или трябва да запази себе си, да задълбочава и предава знанията си. Както е известно, на човешката (и на българската, в частност) история са познати и двата избора.

Култура‛ обаче не може да мълчи, когато простащината, първичните, спекулативни и неграмотни реакции превземат обществото.

Културата – и вестник ‛Култура‛ – винаги ще са срещу едноизмерното говорене, срещу търсенето на ненаучни дивиденти от знанието и срещу забраната знанието да се обогатява и усложнява.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”