Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 18 (2457), 11 май 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Историци и <i>историци</i>
Български  |  English

Историци и историци

Ученият регистрира, нещо повече – той предизвиква опита, който може да опровергае дори най-скъпите за него теории.
Марк Блок , ‛Апология на историята или Занаятът на историка“

В лицето на Волверстон човечеството е загубило без съмнение един голям историк. Той притежаваше въображение, което чувстваше доколко може да се отклони от истината и доколко може да я оцвети и да промени формата й за собствени цели.
Рафаел Сабатини, ‛Капитан Блъд“


С Батак историята за пореден път влезе в устата на тълпата. Оказа се, че тя е доста щекотлива област, че май и нея трябва да прибавим към ония теми, от които всички българи разбират – футбола и политиката. Вероятно тази е причината в българските телевизии да кипи от исторически предавания – по ‛Евроком България“ върви ‛Гласовете ви чувам“ с Петко Атанасов, по ‛Евроком“ проф. Николай Овчаров прави ‛Изгубеният Граал“, по СКАТ е ‛Час по България“ на Пламен Павлов, ‛7 дни“ се представя с ‛Историята“ на Румен Дечев. ‛Нова“ още не се е усетила да напълни програмно време с история, bTV обаче го стори – пусна някакъв псевдоисторически сериал ‛Българите“, автор Пламен Петков. Ала отличниците все пак са в Канал 1: там отколе върви ‛Непознатата земя“ с Нона Йотова, осигуриха пристан на доста повъртялото се из ефира ‛Памет българска“ на Божидар Димитров, а вече след ‛По света и у нас“ във вторник гледаме ‛Кръстопътни времена“ на проф. Иван Илчев. И слава Богу, че го гледаме, защото всичките други са по-скоро не история, а историческа митология, през която не толкова научаваме истини, колкото помпаме националистическо самочувствие.

Впрочем, с такъв род свежи предавания за миналото БНТ има опит: преди време излъчи ‛Пътеводител на историческия стопаджия“ – една прекрасна продукция на Димитър Стоянович, после ‛Паренъ влакъ“ – което беше спряно незнайно защо (казват рейтинг, но какъв рейтинг при телевизия, чието главно призвание е да бъде обществена!?), негов автор бе Светослав Овчаров. ‛Кръстопътни времена“ влиза в тази редица на едновременно сериозни, но и забавни предавания за историята – с бистър език, с блестящ поглед, с ироничен подход – въобще всичкото онова, което съгражда едно предаване за историята не като скучен урок по регионален патриотизъм, а като интересна история, като любопитен разказ, като увличащ наратив. На всичкото отгоре и с прецизност и чувствителност към научната истина, без да ни разправя приказки, митове и легенди, в което напоследък като че ли, за жалост, се превърна историческото знание. Въобще с типичния за проф. Иван Илчев ерудитско-сладкодумен маниер; който е чел неговите книги и особено последната – ‛Междено време“, знае. Напълно в стила на писмото ‛Междено време“ се конструира и образът на ‛Кръстопътни времена“, не случайно двете заглавия си приличат. Един упоителен разказ, заради който българската история вече не ни звучи нито добре позната, нито патетична, а звучи точно като история, чийто естествен предмет е не друго, а човекът, по думите на Марк Блок. Или, в конкретност, човекът Илия от Бяла черква.

Това е огромната разлика между истинския историк, попаднал на екрана на телевизора, и медийния маниак, за когото е изцяло маловажно да е в унисон с истината, но свръхважно да се експонира в медиите. Поради което той не влиза в никакви колизии със себе си да ръси глупости от сорта: ‛Кубрат изнасял калкан за Византия“; и си представяш хан Кубрат, нарамил освен снопа с пръчки, и коша с калкана, опнал се на Капалъ чарши (или както са й викали тогава в Константинопол), да крещи: ‛Айде на прясната риба, моля, току-що хваната, мърда още, айде, прясна риба, моля!...“ Това обаче е поносимо, все пак е за масова публика, но как да се примириш с дивотия като тази: ‛По същество българската история има собствени достойнства – първо, тя води началото си значително преди тази на Александър Македонски поне от VII в. пр. Хр...“ Както казва един читател от Плевен, подписал се само с фамилията Ресавски: ‛Книгата на професор (Божидар) Димитров е най-слабото историческо произведение, което ми е попадало в ръцете. Стилът е уникално елементарен, а изопачаването на факти е стигнало до абсурди.“ Казаното е абсолютно вярно, има само една грешка – Божидар Димитров не е професор, никога не е бил такъв, титлата си той е присвоил, както си присвои и ролята на ‛първи български историк“. Е, ако каже, че е ‛първи български частен историк“, тогава възражения няма, което си е право – право си е.

‛Кръстопътни времена“ е предаване, даващо надежда, че (зло)употребата с историята все някога ще намери своя край и в България. Въпросът обаче е защо БНТ с нашите пари промива нашите мозъци, доставяйки трибуна на фалшификатори и мистификатори като Божидар Димитров и неговата ‛Памет българска“? Историята се прави от историци, ‛историците“ само я развалят. А да ни дъхти от екрана на вкиснало ХІХ столетие в началото на ХХІ век, мисля, че идва в повече дори и на търпеливи зрители като нас.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”