Малко лекомислено се съгласих да приема предложението за селекция за фестивала на камерните спектакли във Враца. Не очаквах, че ще има толкова много камерни заглавия - над 50. Останаха и постановки , които за съжаление на можах да гледам, тъй като поканите пристигаха много след финалния срок за приемане на предложения. Хубавото е, че интересът към фестивала е много голям. Видимо театрите имат нужда от форум и от критика, която да види работата им.

Шегувахме се с колеги, че винаги по средата на сезона си казваме: ‛Този сезон май не е много силен“, но въпреки това театрите връщат зрителите си и салоните се пълнят все повече. Това, от една страна, се случва в Столицата. От друга страна, в извънстоличните театри през зимата салоните са ледени, театрите са ледени, гримьорните са ледени и единствената възможност да се играе е леко да се стопли камерната зала. Разликите в условията на работа в столицата и извън нея са огромни. Условията, в които се работи обаче, оставят отпечатък и върху качеството на изкуството ‛театър“.

Каква връзка има това с камерните представления? Трудно е да се намерят естетическите характеристики на камерното представление. Те се размиват от не-художествени съображения. В камерна зала е по-евтино, в камерна зала по-лесно се събира публика, в камерна зала пиесите са по-леки, трябват 2-3 актьори и без много пари може и да стане представление. Като че ли в преобладаващата си част тези аргументи са водещи за появата на камерен спектакъл, но и характерът на художествеността е по същият начин компромисен. Битът надделява над духа.

В пейзажа има и по-светли перспективи. Все повече се увеличава броят на независимите проекти, на пърформансите, на танцовия театър, които се реализират в камерни пространства. Това е и естественият път на експеримента. Харесва ми, че автори, режисьори, художници, актьори предприемат самостоятелни стъпки в реализацията на проектите си, на идеите си, без да чакат държавен театър да застане зад намеренията им. Това е естественото развитие на идеите. Неслучайно в селекцията са включени независими проекти.

Част от спектаклите, които бяха предложени, пък са направени за голяма сцена, играят се на голям салон, но заявяват желание за участие на фестивал на камерните форми. Въобще границата се размива и има известна неяснота на формата. И тъй като театъра изразява живота ни в различните му пластове, цялата тази засега неопределена картина може би също е израз на объркаността, в която живеем.

Някои фестивали имат ‛тема“, ‛мото“. Признавам, че тръгнах с желанието самата театрална практика да очертае тема на фестивала, или да проследи процеси. Но всичко, което гледах, е крайно разнородно и като тема, и като емоция, и като образ на света, и като стилистика. Затова и спектаклите, които предлагам, са много различни.

В периода, за който се извършва селекцията, имаше и много интересни представления. Надявам се част от тях да са попаднали в нея.

Р. Р.


Селекция ‛Враца 2007“

- Сътресение по Николай Хайтов, авторски спектакъл на Мариус Куркински, ДТ-Пловдив.

- Жули, Жан и Кристин от Аугуст Стринберг, режисьор Маргарита Младенова, Театрална работилница ‛Сфумато“.

- Юн Габриел Боркман, от Хенрик Ибсен, режисьор Елена Панайотова, Народен театър ‛Иван Вазов“.

- Старицата от Калкута, скечове от Ханох Левин, режисьор Явор Гърдев, Театър 199.

- Медея по текстове на Борхес, Овидий, Еврипид, Мюлер, сценарист и режисьор Диана Добрева, независим проект.

- Москва от Петя Русева (‛Икар ‛ за драматургия 2006г.), режисьор Възкресия Вихърова, ДКТ-Шумен.

- Руско жиголо от Александър Галин, режисьор Владимир Петков, ДКТ-Пазарджик.

- Егасимус актрисите, авторски спектакъл на група МиСтМа (Маргарита Петрова, Стела Кръстева, Милена Станойевич), независим проект.


селекционер на фестивала