Думи срещу думи ( литература), брой 19 (2458), 18 май 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: И право казва
Български  |  English

И право казва

Твърдя, че тази книга е едно от най-добрите попадения в поредицата „Съвременна европейска проза‛: чудесен роман, отличен превод и много находчиво оформление. А също така – случайно или не – той кореспондира с други романи от поредицата в това, че сюжетът третира не-родна, чужда тематика: наистина, има няколко връзки с Италия и веднъж, към края вече, се готвят спагети, но иначе става дума за Португалия и за един самотен, затлъстял и сърдечно болен португалски журналист през 1938.

Първото, с което прави впечатление „Твърди Перейра‛, е изведеният в самото заглавие метод. Цялото повествование е представено от втора ръка – анонимният разказвач препредава каквото твърди Перейра, съответната рамкираща фраза открива и закрива всяка глава. (Затова и на български целият роман е в преизказно наклонение). Хитрото на този метод е, че създава допълнителен съспенс: не знаем кой е този разказвач, беседва ли просто с Перейра, или го разпитва, и ако е второто, с какво право. На моменти разказвачът регистрира отказа на Перейра да говори по тази или онази тема, защото била твърде лична или нямала отношение към случилото се. А историческият контекст на действието (началото на салазаристката диктатура) и самият сюжет логично извикват догадката, че Перейра може би е подложен на разпит. Само може би обаче.

Що се отнася до Перейра, той отговаря за културната страница на един непретенциозен вестник, води живот на уединен вдовец и се смята за добър католик, макар да не вярва във възкресението на телата, отчасти защото с удоволствие би се отървал от своето. Дали защото е добродушен и съчувствен, дали защото изпитва нужда да се грижи за някого, дали защото е разтревожен от надвисващия над Европа мрак или просто понесен от силата на инерцията, Перейра се забърква с двама млади португалски левичари, които набират доброволци за републиканската армия в Испания. Помощта, която им оказва, е продиктувана далеч повече от лично съпричастие, отколкото от политическа ангажираност, но важен, макар и не съвсем осъзнат момент от мотивацията му е смътният импулс да заяви гражданска позиция. Проблемът тук е: как се заявява гражданска позиция от човек като Перейра в страна като салазарова Португалия? „Аз не съм Томас Ман, а световно неизвестният редактор на културната страница на един непретенциозен следобеден ежедневник‛ – твърди Перейра.

Разбира се, малкият човек в голямата история не е бог знае колко оригинален мотив, но би било несправедливо да сведем романа на Табуки само до там. Това е роман, който ловко люлее читателя си между различни очаквания и нагласи, между черногледство и оптимизъм, между съзнанието, че хора като Перейра са пионки в голямата игра и вярата, че каквото ще да става, в един момент те могат да изненадат всички с несломимото си достойнство. Атмосферата се сменя постоянно, а с нея и възможните развръзки, така че интересът към действието е поддържан висок през цялото време. Историята, разказана в „Твърди Перейра‛ би могла да се развие по множество различни начини – и навярно затова прекъсва насред своята кулминация, оставяйки обширен простор пред фантазията на читателя.

Казах ли, че "Твърди Перейра" е майсторски пипнат, чудно написан роман? Не, но това като да се подразбира от всичко казано дотук, твърдя аз.
още от автора


1 - 02.04.2011 23:13

въпроси по превода
От: Павел П Антонов
Действително, приятно съм впечатлен от романа, който току що изчетох в български превод. За съжаление не владея италиански, но останах с впечатлението че прийомът на повествование от втора ръка търси асоциация с репортерския стил на писане. В текст на няколко места е подчертано, че героят е прекарал живота си като новинар. Направи ми впечатление, че преводачът използва често термина "хроника", и дори "черна хроника" на места, където логически става дума за новини. Питам се доколко това произлиза от италианския оригинал. Фактът, че на английски заглавието е преведено като According to Pereira донякъде потвърждава хипотезата ми - това е често срещан начин за журналистическо позоваване и до ден днешен. Българският му еквивалент, обаче, би звучал като "Според Перейра". Моля за пояснение на избрания от преводача вариант на заглавието на български - и той ли е наложен от италианския оригинал?
Разбира се, подобен стил може да се използва и при писане на донос - още една интуитивна версия, предложена от майсторското перо на Табуки.
Антонио Табуки. "Твърди Перейра" (Antonio Tabucchi, "Sostiene Pereira", 1994). Превод от италиански Нева Мичева. Поредица "Съвременна европейска проза". ИК "Колибри", 2007. Цена: 9 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”