Време е да преместим погледа се към промените в поведението на читателя във всекидневен план. Необходимо е да почистим погледа си от обичайните предразсъдъци и да имаме предвид презумпцията, че читателят на ХХІ век е все по-прагматичен, все по-меркантилен, все по-„мъжествен“, все по-отмъстителен и все по-изплъзващ се от надзор.

Всички ние, „старите“ и професионалните читатели, грешим в преценките си за актуалната читателска ситуация в две основни положения. Първо, купувачът не е непременно читател, читателят не е задължително да е купувач. И е добре да сме наясно издателят от чия активност се вълнува – на читателя изобщо или само на купувача. Трябва да сме наясно и с още нещо: младите читатели трудно стават и купувачи на книги. Те са все по-мобилни, необвързани с конкретен регион, често без частен дом, съответно без частна (домашна) библиотека. Второ, известно ли ни е какви са претенциите на новото поколение читатели? Ако погледнем през призмата на младия читател, ще установим необикновени, неподозирани и екстравагантни за нас желания, на които, ако ние не отговорим, той сам ще намери алтернативни пътища за задоволяване.

***
Съществува единодушие около някои от новите претенции на променения читател - иска потребни, интересни за всяка възраст и актуализиращи се книги. Но следващите щрихи показват, че той вече си е издигнал палат от капризи.

Промененият читател иска кратки и лаконични книги. Съвременният активен човек работи много и почива малко. Под принудата на ускорения режим и свръхизискванията за концентрация, читателят страда от недостиг на време и нерви и страда за малки, сбити и леки форми за четене. Книгите, които по неговата воля ще имат блестяща кариера са във формат «кратко и леко», «кратко и бързо», «бързо и просто». Информационната наука много отдавна е изработила конвенции и стандарти за компресиране на първичните текстове, известно като редукция (аналитико-синтетична преработка) на съдържанието. Притисканият от времето читател и днес може да се възползва от всички експертно изготвени вторични репрезентации на съдържанието на дадена книга, сред които класифициране, индексиране, предметизиране, извеждане на дескриптори (ключови думи) и други за целите на информационните издания. В унисон с претенцията на забързания читател са анотациите и анонсите, резюметата, рефератите и съкратените версии на оригиналите (адаптирани, компресирани, екстрактни, компактни). По критерия лаконичност сериозен конкурент на оригиналите са и обзорните и преразказаните формати, експресните, сигналните и дайджест изданията и т.н. На този каприз на ‛младия“ читател, книгоиздаването отговаря с продукти на easy-културата – мощно развиващият се от края на ХХ век Simple-профил в каталозите на издателствата. Това са най-търсените и днес опростени, олекотени, ултра-кондензирани и леко възприемаеми формати – Simple Made, Made Simple, Made Easy, Simple-to-Read, Simple-to-Follow, Easy&Simple, Quick&Simple, Easy-to-Read, Easy-to-Use, Easy Way Series и т.н.

Прясната изненада в този издателски профил е олекотената версия на ‛Война и мир“, която излезе през април 2007 г. на британския пазар. Издателството Harper Collins си позволява този ‛цинизъм“ вероятно не само заради антипатията, която предизвиква романа сред младите, а и поради факта, че той попадна в наскоро оповестения ‛Рейтинг на недочетените книги“ според възрастните англичани. Олекотяването е засегнало два аспекта на книгата. Конвертирана е в easy-формат и като обем, и като податливост на масово възприемане. От романа са обрани всички ‛трудни“ места – всичко, написано по френски маниер, пространните описания на сраженията и философските разсъждения. На всичко отгоре олекотената версия е ‛облагородена“ и ‛ентусиастична“ – в основата на алтернативното издание е поставена една от ранните чернови на Толстой (от 1866 г.). В easy-романа Андрей Болконски и Петя Ростов остават живи, а Наташа се омъжва за скучния Пиер Безухов. Можем да бъдем убедени, че този ‛кощунствен“ за класиката акт има мисия – да привлече онези, които досега се плашеха от обема и от мрачния финал, и онези, които по принцип четат само алтернативи и се държат анархистично спрямо всякакви директиви и задължителности. А голямата форма като цяло е обречена. Тя остава за достойно оттеглилите се от активния живот възрастни читатели и за безработните книжни и литературни естети.

Промененият читател иска лесни за четене книги. Под принудата на агресивната информационна среда, а и поради растящата нужда от писмена или просто актуална информация, все по-търсени стават олекотените четива, поднесени като киносценарий – да не напрягат излишно нито ума, нито очите. Няма нищо цинично и в книгите ‛лесни за четене“ за интелектуалци. Артуро Перес-Реверте например е актуален в Испания и САЩ именно защото е майстор на прословутото ‛леко четене за умни“. Английската версия на книгата му ‛Фламандската дъска“ и днес се продава с банд ‛Easy reading for intellectuals“. Младият читател не страда от скрупули, че е вулгарно да чете с уши или с очи и уши едновременно. С това расте и потребността му от текстове, конвертирани за слушане и гледане. Една аудиокнига от 200 страници, която в печатен вид се чете около три дни, в говорещ вид трае 4 часа, а компютърът и MP3 плейърът позволяват забързване или забавяне на темпа на четене без промяна на гласа. "Прочитането" с уши отнема на забързания в ежедневието си човек няколко часа вечерно слушане или едно по-дълго пътуване. Младият читател сам преценява кои книги са за ухото, кои са удоволствие за слуха. Книги, които ненавижда, но е задължен да препрочита, или просто оперативно образователни и развлекателни книги. Медиаиндустрията побърза да отговори на тази потребност с безброй аудиоверсии на книги или с книги, комплектувани със скреч карта с код, чрез който се изтегля нейната аудиоверсия от съответен сайт (такава беше аудиокнигата на Лорънс Лесиг „Free Culture“ на уеб сайта legaltorrents.com).

Промененият читател иска бързи книги. Изискванията му са в три посоки – да не ги търси дълго, да не ги чака дълго и да не ги чете дълго. Предприемчиви книгоиздатели по света вече се ориентираха към т.нар. «експрес-книги», книгите не само издавани, а и писани по поръчка на читателите. Бързи книги са и нахлулите вече и у нас «мобилни книги» - литературни произведения, вливани като SMS в мобилните телефони по заявка до провайдъра. Читателят обаче вече се радва и на още един ‛скоростен“ формат – популярните в Мрежата ‛минутни книги“ (‛Book-A-Minute“ и ‛Classic Novels In 5 Minutes A Day“), както и на ‛100-минутна Библия“ (‛The 100-Minute Bible“), предложена за ‛четене на галоп“ от британския свещеник Майкъл Хинтън през септември 2005 г. Някой ще добави тук и пловдивската издателска къща „Жанет 45“, която издава поредица под логото „Бърза литература“, приютяваща експериментатори в късата проза. Но това не са бързите за четене книги, за които новият реципиент мечтае. Бързо написаните не са негова поръчка.

Промененият читател иска всички нужни книги винаги да са му на разположение. И се ориентира към мобилните „библиотеки“ – портативните устройства за електронни книги, планшети, таблети и всевъзможни формати на ‛екстернална памет» за «наливни книги“.

Промененият читател иска книгите никога да не се изчерпват от пазара. И системата му отговори с книжни улични автомати, свързани с виртуалните каталози чрез интернет, със сателитни терминали и с всевъзможни ‛умни» модификации на системите за ‛печат при поискване“.

Промененият читател иска книгите да са евтини. И се радва на констатацията на предприемчивата част от европейските издатели, че продаваема е онази книга, която струва колкото едно кафе, т.е около 2 евро. Ето как и тук ‛умният“ книжен сектор отговаря. На 23 февруари 2003 г. в Лондон се появиха първите за Европа улични автомати за книги, поддържани от издателство Travelman и зареждани с класическа любовна поезия на цена $1,50.1 На 19 август 2005 г. и в Париж на различни места в града бяха инсталирани и до днес денонощно работят множество улични автомати за книги. Предлаганите заглавия се получават срещу монета от €2 (или £1,35). и са за всеки вкус – от книги на Омир и Мопасан до Френско-английски речник и учебното помагало ‛Спрежение на глаголите във френския език“.2 В унисон с глобалната лоу-кост мания, която обработва пазара с евтини и нискобюджетни продуктови серии (автомобилите за бедни, лаптопите за бедни, авиопревозвачите за бедни, модните колекции облекла и т.н.), бихме могли да се надяваме и на ‛лоу-кост книжарници“ с книги за бедни. Защото философията на този тип производство вече е ясна – намаляване на загубите чрез доставяне на точните неща в точното време на точното място, където са нужни и в точното количество, т.е. фокусът е върху най-същественото, а всичко излишно се елиминира.

Промененият читател иска книгите да са безплатни. Той вече е продукт на ‛културата на безплатността“ и се надява и у нас някой да повярва на американския опит, че комерсиалният потенциал на безплатната книга, публикувана първо в Интернет, а после и на хартия, вече срещу заплащане, е невероятен. Медиаиндустрията побърза да отговори и на този читателски каприз – с безплатни вестници и списания, с книги-подаръци, вложени в прес-пакети, и с палитра от крос-медийни вълшебства. Правителствата в Канада или Франция безрезервно финансират раздаването на безплатни книги, било като PR акции, или като инструмент за провокиране на четенето изобщо. Промененият читател дори сам свикна да си помага в този каприз – като създаде и мултиплицира движението за безплатно четене Bookcrossing. Продукт на тази актуална претенция са и инициативите за безплатно четене в неформални мрежи Bookboxes, Bookrings, Bookrays. Алтернативното контракултурно движение на буккросърите призовава участниците към ‛споделяне“ (операция от културата на безплатността) на наличните си четива с други хора. Именно по този начин, убеден е промененият читател, една книга може да се реализира като медия, като концепция, като мислене – сред повече хора независимо от платежоспособността им, а не само като част от домашния интериор, като престижна вещ в офиса, като архивна единица в библиотеката или като предмет на стоково-парични отношения.

А ако се умори от безнадеждност, промененият читател се включва в Деня на нищокупуването, (International Buy Nothing Day) – неформалният ден на протест срещу консуматорството и свръхпотреблението, денят против чревоугодническото мислене, фестивалът на пестеливия, икономичен и скромен начин на живот. Празнува се за пръв път през 1993 г. във Ванкувър, Канада и до днес в 65 страни по света. В Канада и САЩ денят на Нищокупуването е в последния петък от ноември (един ден след американския Ден на благодарността, на който се прекалява с пазаруването и поради което следващият ден е наричан ‛Черен петък“, и периодът с най-оживено предколедно пазаруване) 3. В Европа се отбелязва в последния съботен ден на ноември. Философията на Нищокупуването е твърде ‛естествена“ и според някои атавистична – да се преживее поне един ден без харчове (spend a day without spending!). Условието е просто – да не носиш пари в себе си. Прости са и пазарните отношения – активистите изнасят на улиците импровизирани ‛безплатни магазини“ (‛free shop“), организират безплатни концерти, раздават безплатни билети, а обсебените от културата на безплатността се тълпят пред щандовете за натурална размяна.

Промененият читател иска книгите да са за еднократна употреба, за да не го обременяват пространствено. И става бърз фен на екстравагантните японски и американски проекти за учебници и романи върху тоалетна хартия или разграбва тиража на германския в-к ‛Гражданска фуния“ – вестник върху носни кърпички (издаван от брата на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер, чийто първи брой излезе на 5 ноември 2004 г. с цена 0,95 евро).

Промененият читател иска изразителни книги, т.е. конвертирани в други, различни от типографските, кодови системи, поднесени чрез други изразни средства и предназначени за други сензорни канали. В това отношение техносферата отговори с медийни адаптации и модифицирани еквиваленти, наричани медиаморфози. За целта книгата се подлага на транскодиране, т.е. продуцират се медиаверифицирани корелати на оригинала. Тук влизат традиционните репрезентативни форми като инсценировката и драматизацията, комиксът, мангата, книгата-игра, театралната постановка, радио-пиесата, записът върху грамофонна плоча или аудио касета (като говорещи книги), ТВ-сериалът, кино-филмът, анимационният филм, телевизионните игри и т.н. Класически случай на своевременна съобразителност с афинитета към комиксите на трансформиращия се под въздействието на телевизията читател са конвертираните версии на научната книга "Пътят към крепостничеството" (The Road to Serfdom, 1944) на нобелиста икономист Фридрих Август Хайек. След забележителното въздействие на книгата не само върху икономическите среди, а и върху обществеността – продава се добре във Великобритания, а в САЩ става истински пазарен феномен, майсторите на кондензираните формати от „Рийдърс Дайджест“ издават нейна съкратена версия, а списание „Луук“ публикува книгата във вид на комикс с обем 18 страници4. И на днешния ‛стар“ читател не му се пестят тревогите. В битката за вниманието на младите читатели Великобритания стана първата страна, дръзнала да ‛оскверни“ Библията и пиесите на Шекспир с техни транскодирани манга и комикс версии. През март християнският отдел на издателската компания Hodder&Staughton публикува манга-версия на Новия завет със съзнанието, че потенциалният му читател е «подмладен» – привличат го предимно картинките и хиперболизираните персонажи. На драматургията и нагледността разчита и издателската компания Metro Media, която пусна конвертируемия на нечетящите пазари поп-формат тип манга на Шекспировите пиеси. В Испания пък местната власт на провинция Естремадура финансира самоделния комикс-вариант на ‛Дон Кихот“, изпълнен от 16-годишния Габриел Валадес. За 16 месеца младият ентусиаст конвертира 52-те глави на първия том на романа в 135 страници компактни илюстрации и от март той вече е в училищните библиотеки. Ярките боички впечатляват – това го знае всеки педиатър, това е козът и на испанския ученик да превърне мъчната класика в годна за четене. Форма на отговор на настоящия каприз на променящия се читател са както триизмерните вълшебни книги за четене със стереоскопични очила (MagicBook5), така и крос-медийните хибриди като audio book, tholking book, video book, digital book, digital audiobook, CD-book, DVD-book, multimedia book, thouch book, floppy book, mail-book, mobile book, pop-up book, 3D book, networked book, PC игрите и брендираните Java-игри, игрите онлайн, всички базиращи се на сценарии по книги за ‛стари“ читатели.

Промененият читател желае употребявани, опитани, вкусвани или пробвани от други читатели книги. Адекватният отговор на тази трансформация в поведението на читателя вече беше даден посредством проектиране на т.нар. социални книжарници. Това са книжарници за ‛прочетени книги“, които в Япония се наричат магазини за книги ‛втора ръка“ (second hands), а в САЩ – магазини за ‛употребявани книги“ (used books). Предимствата им са твърде много. На първо място отговарят на потребностите на променящия се, ориентиран и осведомен читател, който иска и стари книги (не антикварни) – сега те не са в книжарниците, а в библиотеките; който иска ‛опитаните“, проверените от времето книги; който се чувства по-спокоен при вида на ‛прочетената“, обживяната книга (опърпаната, ухаещата на дом, саморазтваряща се на препрочитаното, т.е. на интересното място). Второ, една социална книжарница би била най-сполучливата форма на подслоняване и облагородяване на уличната кашонна книготърговия. Трето предимство – социалната книжарница си позволява натурална търговия, например две донесени книги срещу една получена. Четвърто, изпълнява функцията на благотворителен пункт – разпределя откупените на символични цени книги към армията, социалните домове (за деца и за стари хора), библиотеките в болници, затвори или към новосформиращи се библиотеки, към курорти, към общности в чужбина и т.н. Пето, изпълнява функцията на книжен клуб или дискусионно сепаре, в което се коментират казуси, търсене, откази, липси, прогнози и всичко по-вълнуващо с ключова дума ‛книгата“. Шесто, една социално книжарница би могла да се наложи като ‛социално-вкусова лаборатория“, в която се измерва рейтинга на най-четената книга или се обобщават симптомите на ‛неостаряващата“, ‛незалежаващата“, ‛ненужната“, ‛капризната“, ‛намразената“ или ‛омръзналата“ книга. Седмо, социалната книжарница е подходящ канал за хигиенизиране и освежаване на домашната сбирка чрез освобождаване от излишните и придобиване на желаните книги. И накрая, социалната книжарница обособява един алтернативен пазар, в който не предлагащият, а търсещият активира ‛книжните недра“.

Промененият читател настоява и за стари книги – не за антикварни, а за книги, издавани в минали години. Easy-индустрията отговаря и на този каприз. Става въпрос за иновацията, наречена ‛Книжна машина“ (Book Machine), която елиминира цял елемент от системата на книгата – разпространението. ‛Книжната машина“ е нещо подобно на електронните павилиони KiOSK за доставка на вестници. Появи се на пазара през 2004 г. като продукт на американската компания ODMC (On Demand Machine Corporation). 6 Размерите й са 305х120х90 см, а цената й е 65 хил. долара. Инсталира се в книжарница или в супермаркет и функционира като мини издателска система с два бързодействащи лазерни принтера. Чрез сателитни трансмисии тя доставя на клиента дигитални версии на книги от цял свят, като времето от поръчката до получаването на подвързана в мека цветна корица книга е от 5 до 10 минути. ‛Книжната машина“ разполага и с памет за около 200 книги – най-търсените според преценката на оператора. На 6 април 2006 в централния офис на Световната банка във Вашингтон се състоя презентацията на алфа-версията на нов уличен автомат за книги, отново на американската компания On Demand Books, но не за готови книги в наличност, а за заглавия, отпечатвани на мига, по избор на клиента – операция, продължаваща максимум 7 минути по описания в модела „книжна машина“ процес. Средно цената на една страница е $0,05. През 2007 г. масовата серия ще бъде разположена във всички големи библиотеки и книжарници на САЩ. 7

Промененият читател е нелоялен към марката на медията или издателството. Почти не се интересува от името на посредника – медиатор в контакта му с търсеното съдържание. Просто защото именно съдържанието, потребният текст или отрязък са единствената днешна ценност. Затова е нужно еманципиране на услугите на анонимното книгоиздаване и на т.нар. самиздат (все по-популярен на запад като Self Publishing8). По този начин ще се разнообрази предлагането, ще се канализира продукцията на амбициозните автори-графомани, а традиционните книгоиздателски фирми ще се освободят от принудата на ‛свободата на изразяване“ и ще се концентрират върху естествения си ‛екологичен“ статус – да са едновременно и публикатор, и филтър на творчеството. Би могло да се предположи, че легализирането на практиката ‛публикационно самообслужване“ (self-service) ще отвори една естествена и мотивираща конкурентна среда за професионалния книгоиздател. Независимо как ще характеризираме този легален самиздат – самозадоволяване на публикационното пространство или самоосвобождаване на изразяването, ефектът ще бъде зависима единствено от читателя среда на естествен подбор. Любопитна в това отношение е защитната реч на в. The Times (март 2006 г.) относно еуфорията по уеб-самопубликуването: В новата онлайн епоха вече няма извинения за неиздадения автор... стига да има кой да прочете творчеството му. Дигиталната литературна демокрация ще бъде хаотична, понякога нечетивна, от време на време брилянтна и като цяло прекрасен цивилизационен напредък9.

Промененият читател е крадец. Читателят по природа е ‛бракониер“, който е склонен не просто да присвоява и да споделя плячката с приятели, а и откровено да краде. Привличането на този параметър към профила на променения читател ще промени и представата за ‛четена книга“, тъй като само чрез установяване на съвкупността от най-четените и от най-крадените книги може да се получи автентична картина на ефективността в полето на книгата. Има и предостатъчно инструменти и канали за селекция не само на действително ‛четените“ книги, а и за статистика на ‛крадените книги“. Смисълът на проследяването на този маниер в читателското поведение е в подхода – актът на кражбата е алтернативен израз на рефлексия спрямо книгата, на предизвикания от нея социален резонанс и персонален интерес. Защото кражбата на книга е вид индивидуална приватизираща операция и достатъчен повод за щастие при някои читатели. Разполагаме, например, с ‛история на библиоклептоманията“, намерила научната си легитимност и в ‛История на четенето“ на Алберто Мангел10: Може да не сме склонни да оправдаем кражбите на книги, но копнежът, който стои зад тях, стремежът дори за миг да наречеш една книга своя е познат на много повече честни мъже и жени, отколкото бихме искали да признаем. Всъщност, истинското мерило за ценността и популярността на една книга е честотата на кражбите й. Проумял тази болезнена за някои истина, един клуб на трезвомислещи писатели от гр. Киев от 2004 г. присъжда наградата ‛Най-заеманият за четене и невръщан автор“. Статистическите сведения за класацията инициаторите получават от всички библиотеки в Украйна. Но в тях по правило се води такава статистика – оперативна и актуална. А у нас фактът на кражбата се удостоверява едва когато постъпи нова заявка за същата книга или при годишната инвентаризация на библиотечния фонд. В паспорта на книгата рядко се пише ‛открадната“, а по-често ‛невърната“, ‛не е на място“ или ‛липсва“. Във всички случаи за нас това са информативни диагнози, от които е време да се възползваме.

Промененият читател желае да бъде винаги компенсиран, облагодетелстван и ощастливяван, понеже е все по-меркантилен. Съвременният потребител е страна в една утилитарна икономика и едновременно в процеси на социална размяна. Следователно, научният подход при търсене на образа на ‛щастливия читател“ налага да стъпим върху известните теории за влиянието и за размяната. Те залагат на принципа на реципрочността (един от занемарените в днешното пространство на книгата), изведен от древноримския принцип ‛Do ut des“ – давам, за да дадеш. Полезни стимули за откриване на път за влияние върху читателя, за постигане на неговото ‛ощастливяване“ получаваме от научните трудове на социолозите Петер М. Блау, Джордж К. Хоманс и Робърт Чалдини11. И тримата са единодушни, че в прякото социално взаимодействие (каквото е и отношението ‛книга-читател“) движещите фактори са три – компенсацията, изгодата и наградата. Петер Блау, например, установява скритата мощ на изгодата и наградата при опитите за извеждане от пасивност на отсрещната, изпадналата в безразличие страна. Той дори формулира два закона на размяната. Според първия, колкото по-голяма изгода очакваме от другия, докато вършим съвместна дейност, толкова по-голяма е вероятността действително да извършим тази дейност. А вторият закон залага на фактора ‛награда“: колкото повече възнаграждения обменяме с другия, толкова по-вероятно е да продължим обменните действия, благодарение на възникващите и насочващи ни взаимни задължения. Робърт Чалдини по свой начин регламентира принципа на взаимната изгода като ключовата дума при него е ‛отплата“: всеки нормален човек е в готовност да се отплати за нещо, предоставено му от друг, склонен е да се разплати за оказаната услуга. Смея да кажа, че принципът на отплатата е най-игнорираният (допускам – не поради невежество) в глобалните политики за книгата и четенето. А читателят на книги знае какво ще го направи щастлив: това, което му се предлага да му бъде изгодно, да му носи полза, да му излиза на сметка, да се почувства възнаграден и дори по-печеливш от другия в акта на размяната. В това всъщност е тайната на реципрочността в полето на книгата – в двупосочността и в силата на наградата. Естествено е българският читател да става толкова по-нещастен, колкото европейският и американският читател е по-ухажван, обгрижван с нови ергономични технологии и комфортни устройства за четене. Именно това обсипване с внимание и дарове се нарича реципрочност в системата на книгата – каквото получава авторът, това трябва да получи и читателят. Но правото на реципрочност у нас очевидно се смята за излишен лукс. Отговорът на тази иманентна за природата на най-старата масмедия особеност би трябвало да бъде раздаване на награди за читатели. Чрез тях имаме реалният шанс да се зарадваме на неподозиран оборот на книжния пазар, да усилим влиянието на оценката на ‛потърпевшия“ като коректив на оценката на заинтересования вътрешен рецензент, но най-важното – да подхраним ‛егото“ на читателя и да го правим щастлив – чрез морално и парично възнаграждение.

Адекватно ли е поведението на съвременната медийна система спрямо набелязаната тенденция? Вероятно не, ако продължава да проектира мечтите си спрямо «стария» читател. А активният читател е съвършено нов, изумително променен: под въздействието на освободените си генетични императиви, озовал се в условия на взаимозависеща тоталност, възприятията му стават излишно динамични, критериите и ценностите му – подвижни, а вниманието му – непостоянно и неуправляемо.



1. Lawless, Jill. London vending machines offer poems // Associated Press. (London), Feb. 23, 2001. [cited 12.03.2007]. Available from: http://www.salon.com/books/wire/2001/02/23/vending_poems/index.html.

2. Henley, Jon. A book emergency? No problem // The Guardian, August 22, 2005. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://www.guardian.co.uk/france/story/0,11882,1553812,00.html; Book machines offer literary fix // The Independent (London), Aug 20, 2005. FindArticles.com. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://www.findarticles.com/p/articles/mi_qn4158/is_20050820/ai_n14916902;
Vending machines with a bite to read // AlJazeera.Net: Culture, September 14, 2005. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://english.aljazeera.net/English/archive/archive?ArchiveId=14299.

3. The Buy Nothing Day site through the Adbusters Media Foundation. [cited 23.01.2007].
Достъпен на: http://www.adbusters.org/metas/eco/bnd/;
Buy Nothing Day (UK), 04.11.2006. [cited 23.01.2007]. Достъпен на: http://www.buynothingday.co.uk/.

4. Hayek, Friedrich A. The Road to Serfdom. Reader's Digest Condensed Version. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://www.iea.org.uk/record.jsp?type=publication&ID=43%20; Look magazine, February 6, 1945. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://www.mises.org/TRTS.htm.

5. Billinghurst, Mark. The Magic Book. Human Interface Technology Laboratory (HITLab). University of Washington. 1 March, 2001. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://www.hitl.washington.edu/magicbook.

6. On Demand Books LLC. New York, 2005. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: www.ondemandbooks.com.

7. Вж. The Espresso Book Machine // On Demand Books LLC. New York, 2005. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: www.OnDemandBooks.com; Maltby, Emily. An ATM for books: Coming soon: The most inclusive reader's catalog in the world, at your fingertips // FSB Magazine, December 14 2006; CNN Money, Cable News Network LP, LLLP. A Time Warner Company, 2007. [cited 12.03.2007]. Достъпен на: http://money.cnn.com/magazines/fsb/fsb_archive/2006/12/01/8395114/index.htm?postversion=2006121409.

8. За повече информация виж: Poynter, Dan The Self-Publishing Manual: How to Write, Print, and Sell Your Own Book, 15th Edition. Para Publishing, April 28, 2006. 430 p.; Com, Outskirtspress. Self-Publishing Simplified: Experience Your Publishing Dreams with Outskirts Press. Outskirts Press, August 2005. 108 p.; Rosenthal, Morris. Print-on-Demand Book Publishing: A New Approach To Printing And Marketing Books For Publishers аnd Self-Publishing. Foner Books, April 30, 2004. 173 p.; [Self-publishing]: Munson Communications: Bookpublishing (USA). [cited 10.03.2007]. Достъпен на: ; Self-publishing. [cited 10 август 2006]. Достъпен на: ; Self Publishing Information & Resources. [cited 10.03.2007]. Достъпен на: .

9. Кликни го // Капитал, 11-17 март 2006, с. 28.

10. Мангел, Алберто. История на четенето. София: Прозорец, 2004, с. 232.

11. Чалдини, Робърт. Влиянието: Психология на убеждаването. София: Изток-Запад, 2005, с. 41-104.