Мрежа/паяжина ( интернет), брой 21 (2460), 01 юни 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Дигитален маоизъм | web 2.0
Български  |  English

Дигитален маоизъм | web 2.0

Доста шум се вдига напоследък около Wikipedia! Първо беше конфликтът с Британика и обвиненията в неточност, липсата на критерий за качество и лична отговорност у участниците, после религиозните фундаменталисти надигнаха глас, че Wikipedia, въпреки претенцията си за отвореност, подлагала на цензура всеки техен опит да допринесат за обогатяването й. Излишно пресилена врява! Войната между Британика и Укипедия не може да бъде спечелена от нито една от страните, а и не трябва - Wikipedia е ценен експеримент, има време и ресурс да се развива като такава или да се провали, а междувремено тези от нас, които поне малко взимат насериозно труда си, знаят, че биха могли да ползват за справките си и други източници, в това число и доказано достоверната, уж застрашена от изчезване, Британика. Религиозните фундаменталисти пък имат свободата да положат основите на своя енциклопедия и го правят. Още повече, че войната между тях и Wikipedia се разпалва повече от агресивната некомпетентност на някои кибердарвинисти извън научните среди, отколкото поради несъвместимоста на самата наука с религията. Единствените, на които Wikipedia би могла да навреди, са интелектуално мързеливите и немарливите, а шумът само замазва истинския проблем на експеримента, който е, така да се каже, епистемолотичен и не е само проблем на Wikipedia, а на цялата web 2.0 - поне доколкото се корени в превъзнасяне на непогрешимоста на колективния ум пред този на индивидуалния.

Интересна статия, обговаряща тези неща, се появи точно преди година в Edge.org и предизвика доста дискусии. Става дума за Дигитален маоизъм на Джейрън Лейниър – известен пионер и полуряризатор на технологията Виртуална Реалност.

Куп елитни организации си загубиха ума по тази идея. - пише Лейниър за онлайн колективизма. Те се вдъхновяват от възхода на Wikipedia, от благосъстоянието на Google и от трескавостта, с която предприемачите се опитват да бъдат възможно най-Meta. Държавни агенции, корпоративни отдели по планирането и големи университеи – всички са прихванали заразата. Това, което прави контрареволюционера Лейниър симпатичен на фона на процъфтяващите напоследък митове за колективизма, е, че защитавайки индивидуалния ум, той не се опитва да омаловажи постиженията на колективния, в случая Wikipedia, а просто уточнява, че както има дейности, които се извършват по-добре в мрежа, така има и дейности, при които индивидът е от решаващо значение. Например когато държавен бюрократ определя цена, резултатът често е по-некачествен от този, който би дошъл от един компетентен колектив, но когато един колектив проектира продукт, накрая ще имаме безличния и посредствен резултат на някакво съгласие.

Според Лейниър не е проблем, че гениални произведения вече не се раждат. Проблемът е в откъсването им от гениалните личности, които са ги произвели и от уникалните контексти, в които това се е случило. Проблемът е в загубата на блясъка им в мига, в който бъдат присвоени от колектива. За съжаление, новият бизнес модел, който да е от полза на можещите, мислещите и създаващи хора, не се появява така бързо, както би трябвало, пише Лейниър. Например Google News в момента е по-добре финансиран и с по-сигурно бъдеще, отколкото немногобройните, но истински добри репортери по света, които на практика създават съдържанието му. Агрегаторът е по-богат от агрегираното. И това при положеие, че не би могъл да съществува без него.

Според Лейниър проблем е също и оценката, която истински ценните индивиди получават в режима на анонимен онлайн колективизъм. Заблуда е, че тази оценка е обективна. Колективът, получил власт, винаги ще е на страната на посредствения представител от собствените си среди, с който би могъл да се отъждестви, а не на ярката индивидуалност. Това изглежда особено зловещо, когато анонимноста е в симбиоза с изкуствения интелект, привиждан вече като атрибут на грядущата семантична web 3.0. Дори да не можем да споделим някакъв изключителен опит в това отношение, достатъчно е да си признаем, да си дадем сметка просто, че не ние, а алгоритъмът на Google преценява важността на съдържанието в мрежата вместо нас; не някой като нас, а някой докачлив бот-идиот, активиран от недобросъвестен админ, преценява като подходящ или не приноса ни към Wikipedia. Човешкият ум е подценен, улеснен и унижен. А емоциите нямат място в тази среда, тъй като потенциалната, инкорпорирана вътре в колектива друга страна на някой спор, се крие зад Wiki или някой друг метаритуал и повече от всичко на света се бои да не каже нещо погрешно и да се наложи да застане зад думите си.

Или накратко: роякът от свързани човешки умове е фантастичен инструмент, ако става дума за изнамиране на грешки в системата или за изравяне на неподозирани богатства от web. Но ако разполагате с добра идея, изтънчен довод или сте създали произведение на изкуството, по-добре действайте соло. Мрежата не произвежда.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”