Разтерзаният Гюнтер Юкер
В София за първи път гостува Гюнтер Юкер. Един от най-известните живи съвременни немски артисти представя тук инсталацията си „Разтерзаният човек: 14 умирени устройства“. Изложбата е реализирана в партньорство между Софийска градска художествена галерия и Гьоте институт – София. Едва ли е нужно да споменавам, че с това събитие залите на СГХГ за пореден път влязоха във функцията си на музей за съвеременно изкуство.
Гостуването на немския автор тук е рядка възможност за публиката ни да се образова по отношение на класическите имена в световната арт сцена.
Биографията на самия Юкер е свързана също с немалко от тях. Макар този художник отдавна да е в съдържанието на учебниците по история на изкуството, все пак бих преразказала малка част от тази биография.
Гюнтер Юкер е роден през 1930 във Вендорф, Германия. Започва да учи в художествената академия в Берлин, но завършва в Дюселдорф. През 1961 става съосновател на небезизвестната Gruppo Zero заедно с Ив Клайн, Хайнц Мак и Ото Пиен. В групата попадат артисти от цяла Европа, между които са Лучо Фонтана, Пиеро Манцони, Жан Тингели, Арман, Антони Тапиес и т.н. Основната им концепция произхожда от Арт Информел и Ташизъм, но достига до разнообразни форми, обвързани като идея с конкретни политически и социални проблеми. Групата се разпада през 1966 с навлизането на поп-арта, но в този момент Юкер вече е изключително известен и участва на най-престижни международни форуми.
Малко преди Gruppo Zero, през 1957 Гюнтер Юкер създава първата си картина от пирони, която се превръща в програмна за неговото изкуство. И сега, в тази изложба, участват обектите му с пирони – „Агресивно поле“ и „Огнище“...
През 80-те авторът се обръща отново към живописта, а от 90-те основна негова тема е страданието.
„Разтерзаният човек“ е едно произведение от 14 обекта – устройства и думи, разхвърляни по пода и стените на галерията. Преди да дойде в София, изложбата е гостувала в 38 страни. В инсталацията текстът участва активно и като визия, и като носител на основното в нейната идея. Думите се изписват на езика, който се говори на съответното място, където попада инсталацията. Сега на български с черни разкривени букви са изписани глаголи, които описват страданието – „сгромолясвам се“, „остря“, „строшавам“, „падам“, „изтръгвам“, „пребивам“, „раздирам“, „затъквам“, „дълбая“, „удрям“... Същите са и по пода на галерията, но на немски. Както самият автор ги преразказва, са изписани с разтечени бели букви, сякаш от сълзи. Идеята им е да обявят съвсем директно всички форми на издевателство върху един човек от друг. Но като че ли с тях художникът е описал и процеса, в който е достигнал до своите устройства. Това са конструкции от подострени дървени колове, летви и парцали, които сякаш онагледяват директно всички тягостни спомени и лоши предчувствия на своя създател. Формата и тяхната символична сила изглеждат като директен резултат от всички тези действия на художника върху материала. Все едно той издевателства над самото мъчение.
За Юкер сега е важно най-вече това, че има свободата да артикулира своето верую със средствата на изкуството. Самите устройства, подредени в галерията, са израз именно на нещата, които го вълнуват по време на прехода и обединението на Германия в началото на 90-те. Важният акцент обаче е в това, че въпреки дистанцията на времето, днес неговата инсталация звучи опасно актуална и адекватна на съвременността. Естествено, Юкер наслагва тези значения директно върху настоящата политическа ситуация в Германия и появата на огромен брой крайни десни екстремисти. Но бих казала, че дори и при нас тази концепция за насилието и помирението може да намери достатъчно силен отзвук. В нея се съдържа поука с универсално значение и провокация да се замислим. Самият автор признава, че за него е важна границата на неразбирането, там, където се случва отхвърлянето на непознатото като място, на което е необходимо да се появи диалог. В този диалог се ражда и поуката от историята.
Гюнтер Юкер показа и разказа в София, че неговото изкуство е в опита и в провала, но при всички случаи целта е обръщане към живота, който е застрашен.
Гостуването на немския автор тук е рядка възможност за публиката ни да се образова по отношение на класическите имена в световната арт сцена.
Биографията на самия Юкер е свързана също с немалко от тях. Макар този художник отдавна да е в съдържанието на учебниците по история на изкуството, все пак бих преразказала малка част от тази биография.
Гюнтер Юкер е роден през 1930 във Вендорф, Германия. Започва да учи в художествената академия в Берлин, но завършва в Дюселдорф. През 1961 става съосновател на небезизвестната Gruppo Zero заедно с Ив Клайн, Хайнц Мак и Ото Пиен. В групата попадат артисти от цяла Европа, между които са Лучо Фонтана, Пиеро Манцони, Жан Тингели, Арман, Антони Тапиес и т.н. Основната им концепция произхожда от Арт Информел и Ташизъм, но достига до разнообразни форми, обвързани като идея с конкретни политически и социални проблеми. Групата се разпада през 1966 с навлизането на поп-арта, но в този момент Юкер вече е изключително известен и участва на най-престижни международни форуми.
Малко преди Gruppo Zero, през 1957 Гюнтер Юкер създава първата си картина от пирони, която се превръща в програмна за неговото изкуство. И сега, в тази изложба, участват обектите му с пирони – „Агресивно поле“ и „Огнище“...
През 80-те авторът се обръща отново към живописта, а от 90-те основна негова тема е страданието.
„Разтерзаният човек“ е едно произведение от 14 обекта – устройства и думи, разхвърляни по пода и стените на галерията. Преди да дойде в София, изложбата е гостувала в 38 страни. В инсталацията текстът участва активно и като визия, и като носител на основното в нейната идея. Думите се изписват на езика, който се говори на съответното място, където попада инсталацията. Сега на български с черни разкривени букви са изписани глаголи, които описват страданието – „сгромолясвам се“, „остря“, „строшавам“, „падам“, „изтръгвам“, „пребивам“, „раздирам“, „затъквам“, „дълбая“, „удрям“... Същите са и по пода на галерията, но на немски. Както самият автор ги преразказва, са изписани с разтечени бели букви, сякаш от сълзи. Идеята им е да обявят съвсем директно всички форми на издевателство върху един човек от друг. Но като че ли с тях художникът е описал и процеса, в който е достигнал до своите устройства. Това са конструкции от подострени дървени колове, летви и парцали, които сякаш онагледяват директно всички тягостни спомени и лоши предчувствия на своя създател. Формата и тяхната символична сила изглеждат като директен резултат от всички тези действия на художника върху материала. Все едно той издевателства над самото мъчение.
За Юкер сега е важно най-вече това, че има свободата да артикулира своето верую със средствата на изкуството. Самите устройства, подредени в галерията, са израз именно на нещата, които го вълнуват по време на прехода и обединението на Германия в началото на 90-те. Важният акцент обаче е в това, че въпреки дистанцията на времето, днес неговата инсталация звучи опасно актуална и адекватна на съвременността. Естествено, Юкер наслагва тези значения директно върху настоящата политическа ситуация в Германия и появата на огромен брой крайни десни екстремисти. Но бих казала, че дори и при нас тази концепция за насилието и помирението може да намери достатъчно силен отзвук. В нея се съдържа поука с универсално значение и провокация да се замислим. Самият автор признава, че за него е важна границата на неразбирането, там, където се случва отхвърлянето на непознатото като място, на което е необходимо да се появи диалог. В този диалог се ражда и поуката от историята.
Гюнтер Юкер показа и разказа в София, че неговото изкуство е в опита и в провала, но при всички случаи целта е обръщане към живота, който е застрашен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
