За разлика от телевизията, радиото в България много по-адекватно разгръща социалния разказ и изискването за обществен интерес в риалити жанра. За последните няколко десетилетия в българския ефир могат да бъдaт посочени няколко добри примера в тази посока: разбира се, на първо място ‛Документално студио“ на програма ‛Христо Ботев“ на БНР (Редакция ‛Радиотеатър“ създава и излъчва фичъри от началото на 80-те години; можем да смятаме жанра им radio documentary за много близък предшественик на риалити радиото), преформатирането (на редакционно ниво) на бившето Радио НЕТ през 2006 година в риалити радио, рубриките ‛Reality radio“ и ‛90% България ‛ на Дарик радио и други.

Най-новият пример за умело реализирана продукция в този жанр е предаването ‛Сериал“ на Инфорадио (събота; от 10 до 11 часа) с автор и водещ Александър Миланов. Всъщност Миланов избягва определението ‛риалити“, той анонсира едночасовия ‛Сериал“ така: Предаването, в което обикновените хора извън рутината на политиката и казионните институции, разказват своите истории. Понякога весели, друг път тъжни, но винаги поучителни. Сериалът, в който животът е като един радиоразказ за обикновеното и необикновеното, за страшното и смешното, за трудното и новото. Общата нишка между епизодите в сериала е острата социална тематика и експонирането на субективната версия: ‛За философията за живота на три жени, които са болни от рак“; ‛Професия ‘Сирак’“ - как се живее по домовете, каква е истината на вечния сирак, какво е склонен да продаде за пари или цигари?; ‛Майки по неволя“ - шест жени, които работят в дом за изоставени бебета в София за живота си, работата, любимците, сълзите и хубавите неща в живота; ‛Цигански Гергьовден“ - един ден на хората от квартал Факултета; ‛Сирашка сватба“ - за сватбата на двама сираци от дома за безпризорни на отец Иван в Нови хан; ‛Незаконно уволненият учител – личност без лице, папка № 100 в съда, нахален гражданин?“.

В своето предаване Александър Миланов често акцентира върху един съществен отказ: ‛без медийна пудра и политическа фабула“. В този един час политическото, политиката, официозното говорене е заклеймено с деклариран и категоричен отказ, припознато е като тотално неслучващо позитивната промяна в съдбите на героите от ‛Сериал“-а. И макар водещият да има пълното основание да заема толкова остра позиция, лансирането на подобен социален конфликт е един от малкото уязвими моменти в предаването. Защото, без да подозира, той също се подхлъзва по медийната пудра в стил ‛всички политици са маскари“.

Едно от най-забележимите достойнства на предаването е изключителният талант на Александър Миланов да предразполага своите събеседници да бъдат искрени и да разказват в пълни детайли историите си. При това изповедите им не изглеждат самоцелни, а главните герои в ‛Сериал“-а не се чувстват употребени за рейтинги или умишлено търсени сензации. А разтърсващите открития, които досега направи предаването, не са никак малко. Може би средата на Инфорадио и отговорността на водещия успяха да ги съхранят в адекватната форма и не им позволиха да влязат в евтина употреба. Това е още едно доказателство, че радиото в България случва риалити жанра много по-професионално.