Богомил Райнов, из Естетика
Богомил Райнов (19 юни 1919 – 8 юни 2007) беше естетстващ циник, който се поставяше над времената. Но следваше, понякога с много талант, извивките на своите времена.
Ето как:
[...] Въпреки катгоричните указания, дадени от Петия конгрес за сплотяване на художниците около линията на Партията, за прекратяване на дрязгите в Съюза на художниците, тия дрязги не бяха прекратени. В съюзните борби все по-ясно почна да се очертава позицията на една групичка, която с подстрекателства и долни интриги се мъчеше да спре дълбокото преустройство, извършващо се в областта на изобразителните изкуство. Тази групичка, възглавявана от Александър Жендов, изправи нагло хилавия си ръст, за да дели мегдан с Партията. След редица безуспешни предупреждения Партията пристъпи към разгромяването на Жендов и групата му.
От нашата партия и лично от др. Червенков борбата срещу формализма нееднократно е посочвана като основна задача в сегашния момент. Жендов обаче на практика отрича необходимостта от тази борба. Той не само смяташе, че трябва да оставим формализма спокойно и в безконечни срокове да бъде изживяван. За Жендов истински художници бяха формалистите от рода на Георг Грос, Франц Мазарел и пр., на които той не пропускаше с повод и без повод да пее дитирамби. Нашите прекрасни хора се явяваха в работите на Жендов безобразно изкълчени, огрубени, кретенизирани. Неговите дори най-актуални творби бяха творби на човек, безнадеждно изостанал от живота, хипнотизиран от изветрелите похвати на довоенния немски импресионизъм, свикнал да препарира живата действителност в схемите на мъртви геометризации. Др. Червенков разобличи двуличната позиция на Жендов относно борбата с формализма.
В своя доклад пред Петия конгрес др. Червенков заяви: ‛Ние считаме за правилни и необходими усилията, които нашата партия положи в създалата се нова политическа обстановка, за да облекчи възможността на цяла редица дейци, творци в областта на науката и изкуството – писатели, учени, художници, композитори, артисти, които до 9 септември стояха настрана от нея, да намерят пътища за приобщаването си към народа, да бъдат спечелени от отечественофронтовското дело.‛ И тук обаче Жендов друго мисли. И тук той иска да излезе по-умен от Партията. Според неговия жизнен кодекс художницит се делят на два основни дяла. Едните са богопомазаните, даровитите, ‛качествениците‛, т.е тия, които гледат на Запад и са готови да признаят него, Жендов, за самодържец и Далай Лама. Другите са мнозинството, ‛сивата маса‛, бездарниците и занаятчиите, които само по някакво недомислие на природата съществуват на тоя свят.
Александър Жендов, казва др. Червенков, е станал изразител на индивидуалистичния буржоазен бунт срещу партийността в изобразителното изкуство, срещу ръководната роля на партията в него, срещу критиката и борбата против гнилата и разлагаща се западноевропейска култура.
В речта на др. Червенков с безпощадна прямота е разкрита дълбоката класова същност на Жендовите позиции. Всичките отвратителни измислици и фалшификации на Жендов са ‛взети от арсенала на троцкистите, на титовци и на цялата онази сган от лагера на империализма, която бълва огън и жупел срещу нас, срещу нашето свято и справедливо революционно дело.‛
Огромното значение на речта на др. Вълко Червенков не се изчерпва и не се приключва с разгромяването на Жендов и жендовщината. Др. Червенков сочи, че нито отделният художник, нито цялото наше изкуство може да израсте, да заеме мястото, което по право му принадлежи, ако не следва упорито линията на Партията, ако не се бори срещу преодоляването на реакционната идеология на формализма, ако не се учи от великите образци на съветското изкуство, ако не приеме интересите на народа като свои интереси, ако не мобилизира всичките си сили в гигантската битка за мир, демокрация и социализъм. [...]
Богомил Райнов. Естетика. Държавно издателство Наука и изкуство, София, 1951 г.
Ето как:
[...] Въпреки катгоричните указания, дадени от Петия конгрес за сплотяване на художниците около линията на Партията, за прекратяване на дрязгите в Съюза на художниците, тия дрязги не бяха прекратени. В съюзните борби все по-ясно почна да се очертава позицията на една групичка, която с подстрекателства и долни интриги се мъчеше да спре дълбокото преустройство, извършващо се в областта на изобразителните изкуство. Тази групичка, възглавявана от Александър Жендов, изправи нагло хилавия си ръст, за да дели мегдан с Партията. След редица безуспешни предупреждения Партията пристъпи към разгромяването на Жендов и групата му.
От нашата партия и лично от др. Червенков борбата срещу формализма нееднократно е посочвана като основна задача в сегашния момент. Жендов обаче на практика отрича необходимостта от тази борба. Той не само смяташе, че трябва да оставим формализма спокойно и в безконечни срокове да бъде изживяван. За Жендов истински художници бяха формалистите от рода на Георг Грос, Франц Мазарел и пр., на които той не пропускаше с повод и без повод да пее дитирамби. Нашите прекрасни хора се явяваха в работите на Жендов безобразно изкълчени, огрубени, кретенизирани. Неговите дори най-актуални творби бяха творби на човек, безнадеждно изостанал от живота, хипнотизиран от изветрелите похвати на довоенния немски импресионизъм, свикнал да препарира живата действителност в схемите на мъртви геометризации. Др. Червенков разобличи двуличната позиция на Жендов относно борбата с формализма.
В своя доклад пред Петия конгрес др. Червенков заяви: ‛Ние считаме за правилни и необходими усилията, които нашата партия положи в създалата се нова политическа обстановка, за да облекчи възможността на цяла редица дейци, творци в областта на науката и изкуството – писатели, учени, художници, композитори, артисти, които до 9 септември стояха настрана от нея, да намерят пътища за приобщаването си към народа, да бъдат спечелени от отечественофронтовското дело.‛ И тук обаче Жендов друго мисли. И тук той иска да излезе по-умен от Партията. Според неговия жизнен кодекс художницит се делят на два основни дяла. Едните са богопомазаните, даровитите, ‛качествениците‛, т.е тия, които гледат на Запад и са готови да признаят него, Жендов, за самодържец и Далай Лама. Другите са мнозинството, ‛сивата маса‛, бездарниците и занаятчиите, които само по някакво недомислие на природата съществуват на тоя свят.
Александър Жендов, казва др. Червенков, е станал изразител на индивидуалистичния буржоазен бунт срещу партийността в изобразителното изкуство, срещу ръководната роля на партията в него, срещу критиката и борбата против гнилата и разлагаща се западноевропейска култура.
В речта на др. Червенков с безпощадна прямота е разкрита дълбоката класова същност на Жендовите позиции. Всичките отвратителни измислици и фалшификации на Жендов са ‛взети от арсенала на троцкистите, на титовци и на цялата онази сган от лагера на империализма, която бълва огън и жупел срещу нас, срещу нашето свято и справедливо революционно дело.‛
Огромното значение на речта на др. Вълко Червенков не се изчерпва и не се приключва с разгромяването на Жендов и жендовщината. Др. Червенков сочи, че нито отделният художник, нито цялото наше изкуство може да израсте, да заеме мястото, което по право му принадлежи, ако не следва упорито линията на Партията, ако не се бори срещу преодоляването на реакционната идеология на формализма, ако не се учи от великите образци на съветското изкуство, ако не приеме интересите на народа като свои интереси, ако не мобилизира всичките си сили в гигантската битка за мир, демокрация и социализъм. [...]
Богомил Райнов. Естетика. Държавно издателство Наука и изкуство, София, 1951 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
