Понеделник, 4 юни. Фестивалът отдавна не е бил домакин на симфонична формация от чужбина. В зала България се представи Северноунгарският симфоничен оркестър на Мишколц с диригент Ласло Ковач. Чухме творби, повечето от които звучат рядко в България – най-вече Сюитата из операта ‛Новите дрехи на царя“ от Дьорд Ранки. Прозвучаха още Танци от Галанта на Золтан Кодай, Празнична увертюра от Ференц Еркел и Вторият клавирен концерт от Ференц Лист.

Музицирането на унгарския оркестър беше прецизно, артистично и драматургически издържано. За завиждане е щрайховата група. Духовата и и ударната секция свиреха безкомпромисно във всеки един момент. Ще се запомнят флейтовите и кларинетните сола.

В тази унгарска вечер присъстваше и една българка - пианистката Лилия Бояджиева, солист в концерта от Лист. Тя остави за пореден път впечатление за сериозен изпълнител, който с категоричност пресъздава композиторския замисъл.

На следващия фестивален ден Плевенската филхармония с диригент Георги Нотев поднесе световната премиера на един нов български клавирен концерт. Божидар Петков, известен като филмов композитор, твори успешно в камерната и симфоничната музика. Концертът му е в класическите три части - активна първа част, средна - лиричен център, а последната -бърз финал. В тази структура, наред с богатата асоциативност, се усеща и влиянието на филмовото мислене. Характерна за творбата е и фолклорната багра.

Оркестрацията –пестелива, бих казала прозрачна, подчертава тембровото оцветяване. Клавирната партия, силно изявена като солираща, разкрива богатството на пианото като инструмент. В същото време тя е подчинена изцяло на драматургията.

Пианистката Марина Капацинска съумя да пресъздаде отлично цялата гама от състояния и образи. Диригентът Георги Нотев и Плевенската филхармония бяха чудесни нейни партньори- съинтерпретатори на новородената творба, която заслужава висока оценка.