Български  |  English

Награда за литературна критика на Михаил Неделчев

Михаил Неделчев дълбоко вярва, че националните места на паметта са свръхнатоварени пространства, които едновременно локализират и монументализират усета за общностна споделеност, за единна участ в добро и зло. За изследователя селищата от различните краища на българското етнокултурно землище носят собствена духовна енергия, уникален ритъм на живот. Едно от тези селища е родният град на Иван Радославов и Иван Мешеков Златарица, разположен югоизточно от старата българска столица, в гънките на Предбалкана. Именно тук през 1992 г. по идея на акад. Иван Радев и катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на обществеността и управата на града се учредява национална награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков. Проведената през ноември 1992 г. научна сесия поставя началото на ритуалния сценарий, свързан с истинското завръщане на двамата критици в актива на новата българска литература.

Досегашни носители на наградата са емблематични представители на българското литературознание – ст.н.с. Сабина Беляева (посмъртно), проф. Никола Георгиев, проф. Светлозар Игов, проф. Иван Радев, проф. Радосвет Коларов. На 15 юни 2007 г. жури в състав акад. Иван Радев, проф. Симеон Янев, проф. Огнян Сапарев присъди наградата на доц. Михаил Неделчев. „Списъкът“ с наградените имена е повече от представителен за съвременната ни литературна наука и критика. Това са все фигури, които превръщат историческото, социално, професионално битие на литературата в начин на съществуване, в лична биография. Ето защо в словото си акад. Иван Радев изтъкна безспорните приноси на Михаил Неделчев за българската литература и духовен живот, неговите различни културни роли и превъплъщения – на критик-артист, изследовател-персоналист, страстен полемист, национален утопист, посредник между институционалното и маргиналното, универсалното и контекстуалното, политическото и етическото... Едва ли е случайно, че участниците в кръглата маса „Персонализмът в литературнокритическото наследство на Иван Радославов и Иван Мешеков“, както и всички членове на катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, непрестанно цитираха фрагменти от книгата „Социални стилове, критически сюжети“, превърнала се в матрична за следващите поколения литературни историци, критици, културолози. Михаил Неделчев е от малцината български модерни интелектуалци, който успява да сговори умерения национализъм с европоцентричността, езика на световните културни митове с езика на отечествената култура.

През последните две десетилетия на радикални ценностни преобръщания, пренареждания на образователния литературен канон, усъмнявания дори във валидността на българската художествена класика наградата за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков се превърна в културна институция. Получаването й е не само въпрос на професионално признание, но и на духовен престиж.

Подчертавам, че наградата се връчва тъкмо в малко известната на днешните поколения Златарица – градче, което Михаил Неделчев не без основание би нарекъл селище-република със свой неповторим пейзаж, нрави, балкански легенди, исторически личности. Неизменна част от златаришкия колорит е местната духова музика. Не по-малко затрогващ е и репертоарът на хора на пенсионерите в града. Ентусиазмът на тези жени и мъже, хъсът им да живеят и пеят за сетен път доказва, че съществуват ценности и опори, оставащи незасегнати от глобализма, космополитизма, софиоцентризма...Именно в този „провинциално-патетичен“, но изключително духовен контекст кметът на града връчи наградата на Михаил Неделчев. Награденият от своя страна сърдечно благодари на катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и община Златарица за високата чест. В задълбоченото си слово, наситено с факти и имена от близкото минало, той проблематизира понятието литературен критик – професионален етикет, с който са били удостоявани предимно преданите на политическата конюнктура. Имайки предвид властовите социални и културни практики по времето на социализма, лауреатът припомни зловещото мълчание, обгърнало Иван Радославов и Иван Мешеков приживе и след смъртта им. Мълчание, станало причина десетилетия наред критическото им наследство да бъде terra incognita за поколенията при положение, че то е здраво опряно на националните и общочовешки универсалии. Така или иначе, Иван Радославов остава завинаги в аналите на родната литературна мисъл с литературноисторическите си прозрения и критически оценки (въпреки драмата му на закъснял адепт на символизма). А критическите „формули“ на Иван Мешеков сякаш казват всичко за съответния автор. Те са, по думите на Михаил Неделчев, прозренчески метафори, средоточаващи в себе си невероятна духовна мощ: „Вазов за България е Стара планина. Не можеш нито да го помръднеш, нито да го прескочиш“, светът на П. П. Славейков е „обожествяващ героично-етически реализъм“, поезията на Яворов е „ридание-песен не само над своя, а над гроба на човечеството и света“, Бай Ганьо е „изюден образ на идеала“.

Неделчев сподели, че винаги, когато пристъпва към изследване на дадено художествено творчество, първо се обръща към написаното от Иван Мешеков. Религиозно-философската, боготърсаческа, „романтично-героизираща, етическа“ критика на Мешеков е действително еталон за интерпретаторско майсторство.

Иван Радославов и Иван Мешеков носят неотменно в себе си идеята за Пантеон, съграждат култ към националните творчески личности, извоюват в бързопроменящото се културно пространство „класически критически формули“. Самите те са личности, които притежават неповторим усет за големите, етапни явления в синхронията и диахронията на българското литературно време. Ето защо Михаил Неделчев е една от най-достойните фигури в съвременната ни култура, получила националната награда за литературна критика на името на тези двама бележити българи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”