Американското сопрано Рене Флеминг издаде още един компактдиск с арии. На пръв поглед това е поредната стръв за тези меломани, които обичат да оглеждат оперните си знания в кратки и най-популярни откъси в жанра. Да слушат и да сравняват едни с други своите любимци – постоянно занимание на оперния ‛фен“, което много уважавам, колкото и понякога да не го разбирам в неговата непрекъсната повторяемост, стигаща до обсесия.

Но този път и най-взискателните ще бъдат привлечени от идеята на проекта ‛Епохата на дивите“. Това е личен проект на певицата, осъществен заедно с руския диригент, суперзвездата Валери Гергиев и оркестъра на Мариинския театър. (Така се случи, че в края на миналата година и Анна Нетребко издаде своя ‛Руски албум“ отново под палката на Гергиев, когото счита за свой личен ментор).

Същността на проекта Флеминг-Decca e припомняне на много малко известни откъси от репертоара на най-големи певици от първата половина на миналия, двайсети век, певици, от които певицата се е учила. Ето какво споделя Флеминг в едно интервю: Израснах като певица и музикант, слушайки певици, които бяха много популярни в света на звукозаписа, като Кири те Канава, Леонтин Прайс и Джоан Съдърланд, Мерилин Хорн, Мария Калас и Монсерат Кабайе. Моето образование чрез историческите записи – на артистки като Роза Понсел, Мария Йерица и Мери Гардън, фактически започна, когато бях Фулбрайт-стипендиантка в Германия. През празниците пътувах до Флоренция, където бях представена на възрастни, някъде около 70-годишни, хора, които бяха слушали Мери Гардън. Те ме положиха на канапето в хола си и в продължение на три дни ми пускаха архивни, исторически записи. Абсолютно се пристрастих към тях. Започнах да правя списъци, записи на касети и още тогава разбрах, че това са съкровища, които трябва да бъдат открити, за да ми помогнат да бъда по-добър артист и да науча повече за стила.

Към трите велики имена от началото на миналия век Флеминг напомня още и за роли на Лоте Леман, на Магда Оливеро, на Жералдин Фарар. Музиката в компактдиска обхваща около седем десетилетия от музикалната история. От една страна, в репертоара са включени абсолютните сопранови ‛хитове“: Vissi d’arte от ‛Тоска“, Poveri fiori от ‛Адриана Лекуврьор“ и Tacea la notte от ‛Трубадур“. Флеминг ги слага едва ли не като опорни центрове в последованието от много по-непознати и непопулярни арии из оперите ‛Чудото на Хелиане“ от Корнголд, ‛Любовта на Даная“ от Рихард Щраус, ‛Клеопатра“ на Масне, ‛Йенуфа“ на Яначек, ‛Опричник“ на Чайковски, ‛Мирей“ на Гуно и една особено рядкост, при това руска – ‛Сервилия“ на Римски Корсаков, една напълно непозната за България опера, създадена през 1901 година, по едноименната драма на Лев Мей с римски сюжет от времето на Нерон. (‛Сервилия“ е абсолютна рядкост и за света; единственият известен запис, и то на откъси от операта, е под диригентството на Самуил Самосуд).

Естетиката и вкусът в подреждането на програмата на изданието правят много силно впечатление. Тук не диктува само интересът към редките, но евентуално продаваеми, несправедливо непризнати ‛красоти в музиката“. Тук става дума за едно връщане в миналото, за пренасяне на слушателя в годините на създаване на класическото оперно наследство, когато композиторът е писал за определената певица и е работил с нея ролята. Маниерът на пеене тогава е бил много по-различен от днешния. Обемът и мощта не са били най-важното, търсена е по-камерната красота на нюанса, на благословения съюз между словото и звука, а не само превесът, доминацията на гласа. Певецът е бил много повече функция на музикално-словесния текст на композитора, отколкото пореден фактор в поредната интерпретация. И в тази невероятна, изследователска в същността си задача певицата ни връща в златното време на създаването на определен вокален стил. И в нея е намерила възможности за пълноценно и разнообразно вокално превъплъщение, при това на пет езика – италианският, немският и френският някак се разбират от само себе си, но чешкият и руският на Флеминг дават допълнителна информация за нейния капацитет, за нейния слух. Флеминг го демонстрира по фантастичен начин и по отношение маниера на изговор, на вокализиране, характерен за чешката и за руската оперна класика. Това е маниер, дълбоко национален, изискващ колосална работа за пресъздаването му.

От друга страна, различните вокални практики, които ‛подават“ творбите на Верди, Пучини, Рихард Щраус и Ерих Корнголд или на славянските автори, са били най-приятното предизвикателство за нея. Тя сама си го е отправила, сякаш за да излезе от гламурното си всекидневие и да се върне към началото на историята, да се настрои на друга естетическа и музикантска вълна, да потърси различната характеристика на своето амплоа на съвременна примадона. Прави го! Прави го с тънък музикантски усет, с проникновение, което, признавам, често ми е липсвало в други нейни изяви. Може би ще прозвучи странно, но точно в този свой компактдиск една от най-прочутите певици на съвремието ни защитава перфектно славата си и доказва и на себе си, и на публиката, че я заслужава напълно.