С желание за истинност


Михаил Мутафов е може би най-популярният актьор от извънстоличните ни сцени. Би бил такъв и ако играеше в София. Неговият художествен дом - Варненският театър, може само да се радва, че такъв актьор вече много години твори на сцената му.

Мишо упорито трупаше опит през годините. Като млад беше толкова обаятелен, че влюби в себе си варненските ученички. Но зрелият му талант особено впечатли цялата ни театрална общност през последните двайсетина години, когато неговото сътрудничество се търсеше от режисьори от най-различни поколения, включително и от по-младите Стоян Камбарев, Явор Гърдев, Галин Стоев, Десислава Боева…

При Мишо с годините се укрепи някакво неистово желание за истинност, безпощадност към престореността и лесната очарователност, към самоцелността на изразните средства. Отдаден изцяло на сложността и загадъчността на човека, той е крайно любопитен към проявите и преображенията му. Затова смело се втурва в театрални експерименти, но не от суета, а от нарастваш интерес към възможностите да постига човека и по други, неизвървявани от него пътеки.

Това, че Варненският театър днес е може би най-интересният ни извънстоличен театър, се дължи до голяма степен и на него.

Винаги е някак събран, строг, замислен за нещо свое си. Нещо отшелническо се прокрадва в него, нещо приличащо на самотност, но това е самотата на човек, който има много спомени и жажда да натрупа нови.

За юбилея му (на 4 юли навърши 60 години) Съюзът на артистите в България го отличи със „Златна значка“. Напълно заслужено.