Преди критериите
Със заповед на Министъра на културата Стефан Данаилов беше учредена временна комисия от експерти със задача да формулира критерии за обявяване на обекти на архитектурата, градоустройството и паркоустройството на ХХ век, както и на особени места и културни пейзажи в Република България за защитени от държавата територии и паметници на културата.
При първата обмяна на мнения, експертите стигат да следните заключения:
- България изостава значително със защитата на своето архитектурно, парково, градоустройствено и пейзажно наследство в сравнение със страните от ЕС.
- Това изоставане се отнася за паметниците от всички епохи, но особено застрашени са обекти, изградени след Втората световна война, които изобщо не са получавали статута, който заслужават.
- Архитектурното наследство от десетилетията след Втората световна война съдържа архитектурни паметници, паркове и градини, градски и природни пейзажи, които заслужават статут на паметници във всички категории.
- Има реална опасност това културното наследство да бъде загубено безвъзвратно за следващите поколения.
- Похабяването и опорочаването на културното наследство се дължи на липсата на специална и обща култура сред представителите на властта, администрацията и бизнеса, но преди всичко поради липсата на актуални регламенти и поради неспазване на съществуващите.
- Промяна в опазването на паметниците на култура и обявяването на статут на паметници за нови обекти трябва да започне незабавно, без да се чака новият Закон за паметниците на културата и без да се спира процесът на ‛отписване‛ на обекти, притежаващи статут на паметници, който тече в момента. Двете разнопосочни действия следва да бъдат координирани.
Експертите обезкуражено констатират, че Общественият натиск и влиянието на неправителствените организации върху властта са незначителни и засилването им не се очаква, ако НПО не бъдат специално насърчени и предизвикани.
При първата обмяна на мнения, експертите стигат да следните заключения:
- България изостава значително със защитата на своето архитектурно, парково, градоустройствено и пейзажно наследство в сравнение със страните от ЕС.
- Това изоставане се отнася за паметниците от всички епохи, но особено застрашени са обекти, изградени след Втората световна война, които изобщо не са получавали статута, който заслужават.
- Архитектурното наследство от десетилетията след Втората световна война съдържа архитектурни паметници, паркове и градини, градски и природни пейзажи, които заслужават статут на паметници във всички категории.
- Има реална опасност това културното наследство да бъде загубено безвъзвратно за следващите поколения.
- Похабяването и опорочаването на културното наследство се дължи на липсата на специална и обща култура сред представителите на властта, администрацията и бизнеса, но преди всичко поради липсата на актуални регламенти и поради неспазване на съществуващите.
- Промяна в опазването на паметниците на култура и обявяването на статут на паметници за нови обекти трябва да започне незабавно, без да се чака новият Закон за паметниците на културата и без да се спира процесът на ‛отписване‛ на обекти, притежаващи статут на паметници, който тече в момента. Двете разнопосочни действия следва да бъдат координирани.
Експертите обезкуражено констатират, че Общественият натиск и влиянието на неправителствените организации върху властта са незначителни и засилването им не се очаква, ако НПО не бъдат специално насърчени и предизвикани.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар





