По следите на светлото бъдеще
Изненадващо активно за летния сезон, Софийска градска художествена галерия продължава да показва съвременно изкуство. Едновременно с проекта на Красимир Терзиев, там е подредена изложба на Георги Богданов и Борис Мисирков.
По следите на светлото бъдеще е част от серията утопични визии, върху които Богданов и Мисирков работят в последните няколко години. Проектът им е резултат от тяхното участие във ‛Визуален семинар“ преди две години. ‛Клишето като идентичност“ беше основна провокация, заложена в дългосрочната програма на Института за съвременно изкуство, София, и Центъра за академични изследвания тогава. Въпреки че мнозина са вече запознати с неговите цели и концепция, съвсем накратко ‛Визуален семинар“ изследваше в продължения на няколко години развитието на визията в обществото в преход през работата на някои от най-известните ни и активни артисти. Богданов и Мисирков са сред тях.
Непосредствено след поредното признание за операторската си работа, което получиха в Карлови вари за филма ‛Проблемът с комарите и други истории“ на режисьора Андрей Паунов, двамата са направили това леко лятно отклонение в градската галерия, за да запознаят с проекта си тези, които все още не са успели да видят репродукциите от него в различни публикации.
Това е серия от седем фотографии - пряк резултат от срещи, разговори и интервюта на авторите със 17-18 годишни младежи, на които непосредствено предстоят усилията за житейска реализация. В този проект Богданов и Мисирков са в екип с Димитър Божилов, който събира интервютата, със Сандра Клинчева – стайлинг, и Цвети Христова – грим и прически.
Извън разширените пояснения за това как този екип се среща с младежите и как осъществява в конкретна визия тяхната представа за бъдещето, всъщност целият проект е построен върху клишето. Клишето е основата, която обединява текстове, концепция, сценография и стайлинг. Авторите се ‛заиграват“ с най-традиционните и, така да се каже, ‛самобитни“ социални клишета. Ако започна съвсем пунктуално от самото заглавие на проекта, клишетата се редят едно след друго, докато изведат окончателно цялата визия. Светлото бъдеще – тази позната на всички формула от недалечното ни минало – в сегашно време е едно от най-удобните клишета, което с лаконичен жест отпраща смисъла към тъжната ирония. (Няма да споменавам поредния римейк на ‛По следите на изгубеното време“, също любимо литературно клише, на което съвсем наскоро се поддадох в един друг проект заедно с Вяра Млечевска...)
Клишираните мечти на тези млади хора, които участват в анкетата, клишираните им представи за просперитет са материализирани от въображението на авторите в образи, както ги определя Мария Василева, на границата между реалността и фикцията. Макар и подбрани сред множество други, тези мечти и визии за бъдещето могат да се тълкуват и като представителна извадка на няколко типа реализация, които човек може да получи днес. Формирани от възможностите, които предлага обществото в преход, тези 7 младежи предварително чертаят път за себе си, който все пак е по-близко до реалността, отколкото до отдалечена и твърде амбициозна утопия. И този път обикновено минава през някакво познато, спасително клише.
Както обикновено, Богданов и Мисирков са брилянтни във визуализацията на всичко това. Обикновеният интериор се превръща в кристално изведена сценография на мечтаното бъдеще, също конструирана от клишета. ‛Светлото бъдеще“ е трансформирано от двамата артисти в някакъв нов вид стерилен социалистически реализъм или по-точно - социален реализъм.
Разговорът с учениците в този проект започва като лексикон с въпросите ‛Какъв искаш да станеш?“ и ‛Как си представяш себе си след 20-30 години?“. След това всички те са изправени вече пред готовата реализация на техните мечти и реакциите им са отново във възможно най-клиширана форма. Целият текст съпровожда фотографиите в изложбата. Не е ясно доколко авторите са успели да провокират с това усилие някаква неочаквана мисъл или идея в главите на техните персонажи. Важно е, че са постигнали завидно цялостен групов портрет на няколко от новите поколения на обществото в преход, както и са формулирали в проекта своята лична социална критика към клишето като начин на живот.
По следите на светлото бъдеще е част от серията утопични визии, върху които Богданов и Мисирков работят в последните няколко години. Проектът им е резултат от тяхното участие във ‛Визуален семинар“ преди две години. ‛Клишето като идентичност“ беше основна провокация, заложена в дългосрочната програма на Института за съвременно изкуство, София, и Центъра за академични изследвания тогава. Въпреки че мнозина са вече запознати с неговите цели и концепция, съвсем накратко ‛Визуален семинар“ изследваше в продължения на няколко години развитието на визията в обществото в преход през работата на някои от най-известните ни и активни артисти. Богданов и Мисирков са сред тях.
Непосредствено след поредното признание за операторската си работа, което получиха в Карлови вари за филма ‛Проблемът с комарите и други истории“ на режисьора Андрей Паунов, двамата са направили това леко лятно отклонение в градската галерия, за да запознаят с проекта си тези, които все още не са успели да видят репродукциите от него в различни публикации.
Това е серия от седем фотографии - пряк резултат от срещи, разговори и интервюта на авторите със 17-18 годишни младежи, на които непосредствено предстоят усилията за житейска реализация. В този проект Богданов и Мисирков са в екип с Димитър Божилов, който събира интервютата, със Сандра Клинчева – стайлинг, и Цвети Христова – грим и прически.
Извън разширените пояснения за това как този екип се среща с младежите и как осъществява в конкретна визия тяхната представа за бъдещето, всъщност целият проект е построен върху клишето. Клишето е основата, която обединява текстове, концепция, сценография и стайлинг. Авторите се ‛заиграват“ с най-традиционните и, така да се каже, ‛самобитни“ социални клишета. Ако започна съвсем пунктуално от самото заглавие на проекта, клишетата се редят едно след друго, докато изведат окончателно цялата визия. Светлото бъдеще – тази позната на всички формула от недалечното ни минало – в сегашно време е едно от най-удобните клишета, което с лаконичен жест отпраща смисъла към тъжната ирония. (Няма да споменавам поредния римейк на ‛По следите на изгубеното време“, също любимо литературно клише, на което съвсем наскоро се поддадох в един друг проект заедно с Вяра Млечевска...)
Клишираните мечти на тези млади хора, които участват в анкетата, клишираните им представи за просперитет са материализирани от въображението на авторите в образи, както ги определя Мария Василева, на границата между реалността и фикцията. Макар и подбрани сред множество други, тези мечти и визии за бъдещето могат да се тълкуват и като представителна извадка на няколко типа реализация, които човек може да получи днес. Формирани от възможностите, които предлага обществото в преход, тези 7 младежи предварително чертаят път за себе си, който все пак е по-близко до реалността, отколкото до отдалечена и твърде амбициозна утопия. И този път обикновено минава през някакво познато, спасително клише.
Както обикновено, Богданов и Мисирков са брилянтни във визуализацията на всичко това. Обикновеният интериор се превръща в кристално изведена сценография на мечтаното бъдеще, също конструирана от клишета. ‛Светлото бъдеще“ е трансформирано от двамата артисти в някакъв нов вид стерилен социалистически реализъм или по-точно - социален реализъм.
Разговорът с учениците в този проект започва като лексикон с въпросите ‛Какъв искаш да станеш?“ и ‛Как си представяш себе си след 20-30 години?“. След това всички те са изправени вече пред готовата реализация на техните мечти и реакциите им са отново във възможно най-клиширана форма. Целият текст съпровожда фотографиите в изложбата. Не е ясно доколко авторите са успели да провокират с това усилие някаква неочаквана мисъл или идея в главите на техните персонажи. Важно е, че са постигнали завидно цялостен групов портрет на няколко от новите поколения на обществото в преход, както и са формулирали в проекта своята лична социална критика към клишето като начин на живот.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
