На 11 юли все по-налагащата се като ‛глас на съвременното фадо“ португалска певица Дулсе Понтеш изнесе първия си концерт в България. За нея казват, че е наследницата на легендарната Амалия Родригеш, отворила фадото за света и света за фадото... А това твърдение не може да бъде подминато при наличието на певици от ранга на Аделайде Ферейра, Марица или новата звезда Жоана Амендоейра. Но сякаш лицето на съвременното фадо е именно тя – Дулсе Понтеш.

Концертът продължи малко повече от час и половина, в които Понтеш демонстрира невероятни и невероятно разнообразни техники на пеене, балетни движения по сцената, но и способност за постоянен и много личен контакт с публиката. Гласът й влизаше право в сърцето и настръхваше по кожата, а очите ни се наслаждаваха на едно толкова уверено сценично поведение...

Певицата започна своя рецитал с две композиции, акомпанирайки си на пиано, след което лека-полека бендът й (състоящ се от шестима музиканти) зае място на сцената, а тя се изправи в своите португалски одежди и с микрофон в ръка.

Стилово музиката й, разбира се, не се затвори само във фадото. Най-общо бихме могли да я определим като world music с осезаемо оттласкване от англоезичната и по-скоро от американската попмузика. Централен момент на вечерта беше протяжното изпълнение на нещо като ритуална песен, по време на което Дулсе Понтеш, навила дългата си до земята пола до под колената и окичила звънци около талията и глезените си, подскачаше и танцуваше като жрица, гласът й звучеше тежко и някак мистично, краката й бяха боси, а у мен се бе зангездил споменът за трансовото слушане на The End на Doors...

Дано има втори път.