Дулсе Понтеш привлича в съзнанието ценни, редки и старинни думи – думи като сласт, томление, изнемога. Думи от един по-богат свят – светът на миналото и съдбата. Свят, по-дефиниция изгубен.

На 11 юли т.г. великолепната певица разказа и показа в София картини от португалската трагика: тя танцува по сцената на НДК като жокер от колода карти, гласът й – жилещ и жилест – невъобразимо размеси карнавалните, дворцовите, средновековните пластове на звука и виталната халифатска зараза.

Имаше моменти, в които сякаш хиляди топове коприна се сгромолясваха от тавана на първа зала. Имаше моменти, които да споделиш само с най-близките си. Имаше ридание без лигавщини. Майсторство без напън. Фадо без мярка.