Реплика от ложата (театър), брой 29 (2468), 27 юли 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Пластичният човек
Български  |  English

Пластичният човек

Трите пиеси на Жорди Галсеран (1964), издадени в театралната поредица на ‛Панорама плюс‛, представят оформен, зрял драматургичен стил. Според Галсеран ... в Каталония целият талант на хората, които искат да си изкарват хляба с разказване на истории, се е съсредоточил в театъра. Както често се случва в малките страни. В по-силни държави голяма част от талантите щяха да се отклонят към киното и телевизията. Ако е трудно да отнесем твърдението му към нашата драматургия, то вероятно е и защото авторите ни не разбират драмата като представяне на истории. А тъкмо в ‛разказването на истории‛, и то какви истории, е силата на неговите пиеси.

Двете от тях в това малко томче - ‛Верига от думи‛ и ‛Дакота‛, печелят конкурси още с излизането си през 1995, а ‛Методът Грьонхолм‛ се появява през 2003. И трите показват великолепно умение в изграждането на сюжета, игрово въображение в неговото заплитане и развитие, драматургична култура и истински талант в представянето на психологията на съвременния човек чрез избран популярен жанр.

‛Верига от думи‛ например е психотрилър, като типичният за киното жанр е разгърнат в типичната за драмата класическа форма, композиционно стройно следваща завръзката, кулминацията, развръзката в сюжета. Галсеран сам обяснява, че цели адаптирането на киножанрове в драмата, но резултатът е нещо повече от обикновена адаптация за сцена.

Давайки си сметка, че светът на съвремения човек е свят, вписан в киното, той всъщност представя на сцената вътрешния живот на този човек. Сюжетът не отразява влиянието на кино-психотрилърите върху двамата герои, а представя психологията на мъж и жена, психопат и медицинска сестра, които някога са били женени. След развода той (чийто живот, както сам казва, ‛винаги е бил най-обикновен‛) превърта и става сериен убиец. Действието се развива в един гараж и диалогът непрекъснато разменя иронично-игрово образи, спомени, роли, за да създаде сюжет, в който задължителното за трилъра напреженение, идващо от произвеждането на неочакван обрат в действието (като играта между двамата на ‛верига от думи‛), тук в крайна сметка служи, за да представи образа на един психологически ‛плуващ‛, напълно флуиден субект.

Неговият цялостен образ трудно може да бъде сглобен и удържан в някакви твърди очертания. Кой е психопатът, кой медицинската сестра, кой е насилникът и кой жертвата, така и не става ясно до края. Личната фикция непрекъснато променя реалността на ситуацията. Но и реалността на ситуацията непрекъснато променя фикционалните ‛полети‛ на всеки от двамата герои.

Така е конструиран сюжетът и в ‛Дакота‛. Основното сюжетообразуващо лице е Иполит, който е претърпял катастрофа и поради няколко случайни съвпадения решава, че сънищата му са станали пророчески. Започвайки да напасва реалността към тях, той така потъва в множествените дъна в тълкуванието на съня, че започва да вписва в тях фикции от всякакъв род, включително литературни и фолклорни, като древни каталонски предания, преработени от неговото въображение. Напомнящ персонаж от филмите на Линч, Иполит е обвързан от Галсеран в действието с два съвсем ‛реалистични‛ драматургични образа – жена му и заподозрения от съня като неин любовник зъботехник. Ако във ‛Великодушният рогоносец‛ на Кромелинк досадният ревнивец принуждава жена си действително да му изневери, за да оправдае подозренията му, то в ‛Дакота‛ не ревността, а фикционалната обсебеност на Иполит е фокус на вниманието. В крайна сметка, сънят на Иполит се ‛сбъдва‛ с негова помощ, тя отива при зъботехника и с този сюжетен ход Галсеран остава фикцията и реалността напълно да се покрият и да разместят гледните точки.

Въображението му в конструирането на играта на фикции изглежда неизчерпаемо. Именно чрез тази игра, вписана в класически драматургични конструкции, изплува най-доброто постижение на каталонския драматург – разбягващият се в безкрайна ‛верига от думи‛, от роли и представи за себе си съвременен, приспособяващ се към всякаква ситуация, пластичен човек.

Засега в най-чист вид постижението му може да се види в последната пиеса - ‛Методът Грьонхолм‛. Във фантасмагоричната комедия той ролево завърта ситуацията на избор на мениджър за мултинационална компания между четирима кандидати по ‛метода Грьонхолм‛. При майсторски разиграното триединство на време, място и действие той създава персонажи, в които липсва всякакво ‛личностно единство‛, каквато и да било ‛индивидуалност‛. Пиранделовите ролеви игри изглеждат невинна класика пред чудовищната психологическа пластичност и ‛мобилност‛ на човека, който иронично-комично в ясна жанрова форма показва на сцената Галсеран. Доколкото театърът винаги се е занимавал с показването на съвременния човек на сцената, пиесите му основателно предизвикват интерес не само в Испания.

Заслуга на Нева Мичева е привличането на интереса и в България върху Жорди Галсеран, чийто превод предава игровата лекота на езика му, живия, динамичен и интригуващ драматургичен диалог.
още от автора


"Театър x 3". Жорди Галсеран. Превод от каталонски Нева Мичева. Панорама плюс. София, 2007.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”