Български  |  English

Оскар Нимайер, патриарх на Модернизма

През декември в Бразилия е разгарът на лятото. На ‛Копакабана“ поливат с вода пясъчната пътечка, ако искаш да се добереш бос до плажа. Наблизо е ателието на Оскар Нимайер. На 15 декември т.г. той ще навърши 100 години.

Нимайер е, разбира се, архитектурна легенда. На негово име има булевард в Рио и музей в Куритиба. Сградите му са обявени за паметници на националната култура. Неговият творчески път започва преди повече от 70 години в ателието на друг знаменит бразилски архитект, Лушиу Коща (1902-1998) и продължава до ден днешен. През 1936 г. оглавява колектива за проектирането на нова сграда на Министерството на образованието и здравеопазването. Консултант на проекта е Льо Кобюзие. Оттогава датира творческата и човешка близост между двамата, която минава през различни етапи и перипетии. През 1947 г. те са привлечени за участие, наред с други архитекти, в проектирането на седалището на ООН в Нюйорк. Печеливша е идеята на Нимайер, но той скланя да я видоизмени и да я представи заедно с Корбюзие като общо предложение.

Нимайер е последовател на Корбюзие. Също като него той е поет на стоманобетона, очарован е от пластичните и конструктивни възможности на този материал – големи конзоли, криволинейни форми, скулптирани опори. Но следвайки постулатите на своя учител и на Модернизма въобще, той в същото време привнася и своята специфична бразилска чувствителност. Неговата собствена къща в Рио де Жанейро е сякаш Павилионът на Мис ван дер Рое в Барцелона – същото непрекъснато протичащо пространство, същото преливане между ‛вътре“ и ‛вън“, даже още по-ефектно – с оставената необработена скала в интериора – но господството на правата линия и правия ъгъл е заменено от волната лирическа крива.

Резултатът – съчетанието на модернистките принципи с местните традиции - още през 50-те години поставя твърдо Бразилия на световната архитектурна карта като Обетована земя на архитектурата. Местни материали като прочутата глазирана керамика ‛азулежус“, ярки цветове, тропическа растителност, чувствени криволинейни форми, вдъхновени по признание на майстора от родните планини, океанските вълни и извивките на женското тяло: името на Нимайер се свързва с националната модерна бразилска архитектура както това на Аалто – с финландската и на Кензо Танге – с японската. Наред с него работят, освен други талантливи архитекти, забележителни инженери, способни да реализират и най-смелата конструктивна идея; световноизвестни майстори на пейзажа като Роберту Бурл-Маркс; художници като Кандидо Портинари; и държавници с визия за бъдещето – Жуселиню Кубичек.

Нимайер и Кубичек се познават още от строителството на комплекса в Пампуля – нов квартал на г. Белу Оризонте, изграден около изкуствена лагуна. Там майсторът проектира знаменитата черква ‛Св. Франциск Асизки“ – композиция от няколко пресичащи се тънки стоманобетонови черупки. Когато Кубичек става президент, той кани Нимайер да осъществи една голяма мечта – новата столица Бразилиа.

Конкурсът за генералния план на новата столица е спечелен от стария съратник на Нимайер Лушиу Коща. Той представя своята идея в 23 точки и във вид на скици. В основата й са две пресичащи се под прав ъгъл оси: около едната е организирано обитаването, около другата – обществените сгради и пространства. На основата на този план Нимайер създава творби с ненадминато архитектурно качество като Площада на трите власти, Катедралата, резиденцията на Президента (Бразилиа е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО). Що се отнася до функционирането на града като социален организъм, обаче, оказва се, че то показва редица недостатъци, остро критикувани впоследствие.

След промяната на политическата ситуация в Бразилия Нимайер работи в чужбина и проектира обекти във Франция, Италия, Алжир, Испания, Малайзия. Връща се в Бразилия с възстановяването на демокрацията и продължава да твори. През 1996 г. създава Музея за съвременно изкуство в Нитерой край Рио, който някои смятат за една от най-значимите му творби. През последните години поне 17 проекта са излезли от ателието на Нимайер, в това число павилион за ‛Серпентинената галерия“ в Лондон (задача, възлагана на най-големите съвременни архитекти, между които Заха Хадид, Даниел Либескинд, Тойо Ито, Алваро Сиза, Рем Кулхаас). Последният, върху който работи, е възложен от президента на Венецуела Уго Чавес: паметник на Симон Боливар.

През 1988 г. е удостоен с наградата ‛Прицкер“. В кратката си реч по този повод Нимайер се обявява за лека, творческа и разкрепостена архитектура, която търси красотата, фантазията и изненадата. Тази архитектура, споделя майсторът, ме държа прикован към чертожната дъска през годините, възмутен от социалната несправедливост в един свят, която тя – уви! – е безсилна да промени.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”