Български  |  English

За Стефан Продев

Той беше хартиен човек. Беше изтъкан от вестници, те го бяха изградили. Хората, които го познаваха, знаеха, че той имаше нужда от малко неща - от лулата и разговорите на маса в Клуба на журналистите, но преди всичко от пишещата машина и вонята на олово и мастила в наборния цех.

Имаше в него някаква издигнатост. Може би защото вестниците в ония времена се смятаха за престижно място, вестникарите можеха да гледат отвисоко на щъкащите из социалистическия живот, защото тъкмо вестникарите се грижеха той да е светъл, праведен и правилен – или поне да изглежда такъв. Те го пропагандираха, те го проповядваха. Издигнатостта се усещаше и в държанието му - като някаква отделеност от непосредствено случващото се, дори когато всеотдайно участваше в него; дори писането му беше такова – извисено, патетично – вестниците го бяха изградили като проповедник. Времената изискваха проповедничество и той му служеше с увлечение, с ентусиазъм.

Този проповедник беше обаче по-скоро лутеранец, отколкото контрареформатор, Сен Жюст беше неговият герой от Френската революция. Той се хвърляше в битки, понасяше удари и побеждаваше именно защото го движеше неистовото търсене на истината, всъщност той проповядваше единствено търсенето на истината.

Когато навърши 60 години през 1987 г., написа как отговорил на въпроса на старата си майка „Не се ли умори, сине?“ с нещо като „Този занаят не уморява, майко, той изхабява!“. А на 62 – в началото на 1990-а - с неподозирана енергия се захвана да издава вестника на социалистите във възможно най-въртопното време – прехода към капитализма, който той не можеше да понася, Прехода към Свободата, която той боготвореше. На първия брой, след връщането си в „Култура“ пред декември 1989 г., не случайно бе сложил над главата на вестника: „Свободата на печата е майка на всички свободи. Карл Маркс“.

Той беше хартиен човек, а електронната ера нехае за хартията. В Уикипедия младежта е въвела за него няколко реда на страницата „Стефан Продев“ – информация, съвсем частична и (бих казал, престъпно) непълна. Човек трябва да отвори страницата на Азис, за да разбере как – не за новото време, а за новата електронна ера, всичкото минало е изтекло в канала на забравата.

„Култура“ обаче не може да го забрави. Периодът, в който Стефан Продев беше главен редактор на „Народна култура“, си остава паметен с отварянето на вестника във всички посоки и като съдържание, и като визия - към бунта, към задълбочеността, към непримиримостта.

И занаятът няма да го забрави. Българското вестникарство, каквото и да е то днес, носи в себе си и гена на Стефан Продев. Този бумажник...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”