Гледах тази изложба преди три години във Виена. Беше инсталирана на площада пред MQ (MuseumsQuartier) и привличаше огромен брой минувачи до късно през нощта. Пътуващата изложба ‛Земята отвисоко“ на Ян Артюс-Бертран наистина се радва на завидно многобройна публика навсякъде, където попадне. Сега гостува в София, представена от списание ‛Едно“ и откакто е тук Мостът на влюбените зад НДК стана неочаквано оживено място. След опашките пред градската галерия заради проектите на Леонардо, това ще е следващата изложба, която се радва на толкова масов интерес. Винаги се изненадвам на това с каква категоричност т.нар. масова публика в България отстоява предпочитанията си. Не мога още да дефинирам дали това се дължи повече на сериозния PR и постоянната атака от медии и билбордове или на популярната форма на представяне. Важното е, че сега не отстъпваме по нищо на нито един европейски град. Изложбата превъзмогна обичайната инерция, в която потъват културните събития тук.

Всъщност френският фотограф започва този проект още през 1994 година с идеята за мащабен портрет на Земята в началото на новото хилядолетие. Във фокуса са най-забележителните природни явления от цял свят, последствията от катаклизмите и войните, необратимата човешка следа върху естествената среда, екзотичният бит на населението в най-далечни и непознати райони... Перспективата е отгоре, от балон или хеликоптер. Всичко започва с огромно количество писма до различни потенциални партньори с молба за подкрепа. UNESCO става официален патрон на проекта и така до днес Ян Артюс-Бертран и неговият екип с подкрепата на различни спонсори и институции са снимали от въздуха над 150 страни и хиляди градове. Самият фотограф започва да документира интереса си към природата преди около 30 години в Кения, където изследва живота на семейство лъвове. Впоследствие заедно със ‛Земята отвисоко“ той започва работа и по сериите ‛Зверове“, ‛Коне“, ‛365 дена за земята“, които също се развиват дългосрочно.

Основната концепция на ‛Земята отвисоко“ е проста – зрелищен акцент върху екологичните проблеми на планетата. Колкото по-масова е публиката, толкова по-добре работи изложбата. Заради това френският фотограф ползва стратегията на рекламата. Големите табла с фотографиите са подредени винаги на открито, в градска среда, за да пресрещат всеки минувач, дори и най-незаинтересувания. Така изложбите на Ян Артюс-Бертран не чакат пасивно посетителите в галериите, а стават едновременно визуална атракция с максимално отворен периметър на таргет групите и като възраст, и като интереси; ясно послание и сбор от любопитна информация, които могат да заинтригуват всеки; достъпна и дори примамлива образователна програма.

Земята отгоре е всъщност красива абстракция от цветове и разнообразни форми. Във фотографиите на Бертран необичайните природни явления са на първо гледане като модернистична живопис. Често авторът им използва умела манипулация върху възприятията. По-близкият и подробен поглед, текстът под снимката разкриват реалните обекти на фотографа, но първоначално големите табла въздействат най-вече като ярки капани за окото.

‛Земята отвисоко“ е проект в развитие, който пътува в различни страни от седем години. В този смисъл, гостуването на изложбата присъедини още веднъж София към една доста по-голяма глобална сцена. Едва ли мнозина от хората, които се тълпят по Моста на влюбените, сега си дават сметка, че те също са част от този свят, превърнат в зашеметително красива визия, но все пак преживяването е обогатяващо и пълно с позитивна енергия.

Авторът продължава да снима, а изложбата продължава пътя си от тук към Нова Зеландия и Гърция.