Рейс на Стратиев в Авиньон - отзиви
Рейс от Станислав Стратиев. Превод Атанас Попов. Адаптация и постановка Лоранс Рен. Сценография Тиери Гран. Осветление Дидие Жирар. Гримьор Catherine Saint-Sever. Участват Рафаел Алмосни, Паскал Андре, Лионел Бесимол, Сандрин Бунур, Пиер Жерар, Оливие Мате, Наташа Миркович, Кристиан Рюше, Марк Сегала. Театър Le Chien qui fume (Кучето, което пуши).
Авиньон – нашите любими пиеси
Там е мястото, където се откриват малките пиеси, които ще станат велики. Откроили се между повече от 800 спектакъла, представени в градчето на Папите, ето кои представления не трябва да пропускате, ако минавате през Авиньон, или ако те гастролират в Париж.
Не изпускайте този „Рейс‛. Деветима пътници, облечени небрежно с дрехи втора употреба, се настаняват в очуканата каросерия на един автобус. Затворил се в кабината си, другарят шофьор внезапно решава да смени маршрута, за да отиде да си купи хляб. Бунтът бушува във возилото. Но страхът от наказание подклажда отмъстителност и низост. Пътуването се превръща в разчистване на сметки между всяка дупка в пътя или остро удряне на спирачка. Добре дошли в приказния свят на България преди падането на Стената. Пиесата на Станислав Стратиев, която е невероятно смешна, представя по-красноречиво от изкусен памфлет „радостите‛ на колективизма. Що се отнася до играта на актьорите от „Allium Théâtre‛, тя е чисто и просто пленителна.
Юбер Лизе
(със съкращения)
Льо Паризиен, 14.7.2007
Рейс
Тоталитаризъм
Раздрънкан автобус и неговите полупребити пътници се превръщат в метафора на диктаторски режим. Злочести хорица се качват в зловещ автобус – една жестока фабула.
Когато българинът Станислав Стратиев написва тази изобличаваща панталонада, Берлинската стена все още не се е свлякла. Годината е 1980... Девет действащи лица, представители на изоставено на съдбата поколение, се качват в поовехтял автобус, за да стигнат до центъра на хипотетичен град. Тези разбрицани хорица, подвластни на всяко едно изискване на шофьора-диктатор, нямат друг избор, освен да приемат неприемливото.
Редно е да бъдем признателни на Лоранс Рен за това, че предлага на френската публика тази пиеса от много известен автор в България, който, подобно на много от своите източни съвременници, не е имал друг избор, освен да борави с езоповски език, за да заобиколи цензурата. Тираните да се пазят от сатириците, те са много по-опасни, отколкото си мислим!
Постановката акцентира с дяволска точност върху хаоса, царящ в подтисната страна, регулирайки ритъма на това кошмарно пътуване. Лудият шофьор кара с пълна газ, сменя посоката, забързва на завоите, рискувайки да повреди, дори да убие пътниците, като ги запрати срещу прозорците или ги повали на земята. Опитват се да го вразумят с всички възможни средства, позовават се на ненужни общи истини от рода на: „Нищо не се постига насила, трябва да сме убедителни‛ и „Онова, което не можа да свърши музикантът, може да свърши една жена‛. Напразни усилия.
Сериозна тема
Всички артисти, наполовина мизерстващи клоуни, наполовина рошави марионетки, сякаш взети от пиеса на Бекет, изпълняват ролите си на абсурдни човешки същества с прецизен майсторлък и учудващ контрол върху тялото, придавайки им дълбока хуманност. Вълнуващо е. Човек си казва, че за щастие темата е демоде. Несъмнено Стената падна, но марионетките на властващите нахлуха в цяла Европа.
Марсилезата, 18.7.2007
Жан-Луи Шал
Рейс
Eфектна метафора на българския комунистически режим от 80-те години, пиесата съчетава хумор, приключения, трагедия и изобличаване. Удивителна комбинация, особено в ограниченото пространство на един автобус…
Маниак, алкохолик, стар селянин, рокер-бунтар, виолончелист VIP, влюбена двойка, двама разведени по користни причини – всички тези чешити са в ръцете на шофьор грубиян, който си прави каквото му хрумне… Най-напред пазарува по време на работа, после иска да отиде да види майка си, а най-накрая се оказва, че си държи бутилка ‛ракийца‛ зад волана, поради което пътниците са все по-наплашени и бунтът започва да се предчувства. Всяко действащо лице е изразител на определена ценност, поради което изобличението е особено силно. Остри завои, риск от катастрофа, сбивания в автобуса… С нескрито удоволствие виждаме как действащите лица разкриват същината на своите ценности през цялото пътуване, докато напрежението се покачва до краен предел. Трябва ли да се вярва на шофьора ? Много бързо се оказва, че не трябва.
С налудничави прически и тежък грим, тези образи са същински карикатури. Влюбените са безгрижни и пълни с надежди като всички младежи, алкохоликът се клатушка, вървейки, селянинът играе ролята на простодушен добряк, музикантът е толкова голям сноб, че не иска да свири за простолюдието… Всичко това е нов вид „melting-people‛. Шофьорът стои винаги настрана, невидим, но присъстващ. Намиращ се на втория етаж на автобуса, той символизира политическия режим и контролира цялото превозно средство със сила и инат.
Постановката подсилва това впечатление, като светлини напомнят за скоростта, с която се движи автобусът, представен чрез метално скеле с ресори. Всичко се движи, седалките се килват назад, прозорците са майсторски симулирани, а подвижна стълба служи, за да се стигне до шофьора. Този механизъм функционира чудесно, предоставяйки многобройни възможности за игра, към които артистите често прибягват…
Постановката е много успешна, действащите лица се открояват чудесно, контрастите са достатъчно многобройни, за да поддържат равномерен ритъм. Български песни са част от празненството, както и много успешни акустични ефекти. Студенината на това метално автобусно скеле ни припомня за периода, през който България е изживявала черни дни. Хуморът и символиката са в унисон с най-добрата централно и източноевропейска театрална традиция на съпротива и възраждане.
Дженифер Майор
ruedutheatre.info, 27 юли 2007
Превод от френски Атанас Попов
Авиньон – нашите любими пиеси
Там е мястото, където се откриват малките пиеси, които ще станат велики. Откроили се между повече от 800 спектакъла, представени в градчето на Папите, ето кои представления не трябва да пропускате, ако минавате през Авиньон, или ако те гастролират в Париж.
Не изпускайте този „Рейс‛. Деветима пътници, облечени небрежно с дрехи втора употреба, се настаняват в очуканата каросерия на един автобус. Затворил се в кабината си, другарят шофьор внезапно решава да смени маршрута, за да отиде да си купи хляб. Бунтът бушува във возилото. Но страхът от наказание подклажда отмъстителност и низост. Пътуването се превръща в разчистване на сметки между всяка дупка в пътя или остро удряне на спирачка. Добре дошли в приказния свят на България преди падането на Стената. Пиесата на Станислав Стратиев, която е невероятно смешна, представя по-красноречиво от изкусен памфлет „радостите‛ на колективизма. Що се отнася до играта на актьорите от „Allium Théâtre‛, тя е чисто и просто пленителна.
Юбер Лизе
(със съкращения)
Льо Паризиен, 14.7.2007
Рейс
Тоталитаризъм
Раздрънкан автобус и неговите полупребити пътници се превръщат в метафора на диктаторски режим. Злочести хорица се качват в зловещ автобус – една жестока фабула.
Когато българинът Станислав Стратиев написва тази изобличаваща панталонада, Берлинската стена все още не се е свлякла. Годината е 1980... Девет действащи лица, представители на изоставено на съдбата поколение, се качват в поовехтял автобус, за да стигнат до центъра на хипотетичен град. Тези разбрицани хорица, подвластни на всяко едно изискване на шофьора-диктатор, нямат друг избор, освен да приемат неприемливото.
Редно е да бъдем признателни на Лоранс Рен за това, че предлага на френската публика тази пиеса от много известен автор в България, който, подобно на много от своите източни съвременници, не е имал друг избор, освен да борави с езоповски език, за да заобиколи цензурата. Тираните да се пазят от сатириците, те са много по-опасни, отколкото си мислим!
Постановката акцентира с дяволска точност върху хаоса, царящ в подтисната страна, регулирайки ритъма на това кошмарно пътуване. Лудият шофьор кара с пълна газ, сменя посоката, забързва на завоите, рискувайки да повреди, дори да убие пътниците, като ги запрати срещу прозорците или ги повали на земята. Опитват се да го вразумят с всички възможни средства, позовават се на ненужни общи истини от рода на: „Нищо не се постига насила, трябва да сме убедителни‛ и „Онова, което не можа да свърши музикантът, може да свърши една жена‛. Напразни усилия.
Сериозна тема
Всички артисти, наполовина мизерстващи клоуни, наполовина рошави марионетки, сякаш взети от пиеса на Бекет, изпълняват ролите си на абсурдни човешки същества с прецизен майсторлък и учудващ контрол върху тялото, придавайки им дълбока хуманност. Вълнуващо е. Човек си казва, че за щастие темата е демоде. Несъмнено Стената падна, но марионетките на властващите нахлуха в цяла Европа.
Марсилезата, 18.7.2007
Жан-Луи Шал
Рейс
Eфектна метафора на българския комунистически режим от 80-те години, пиесата съчетава хумор, приключения, трагедия и изобличаване. Удивителна комбинация, особено в ограниченото пространство на един автобус…
Маниак, алкохолик, стар селянин, рокер-бунтар, виолончелист VIP, влюбена двойка, двама разведени по користни причини – всички тези чешити са в ръцете на шофьор грубиян, който си прави каквото му хрумне… Най-напред пазарува по време на работа, после иска да отиде да види майка си, а най-накрая се оказва, че си държи бутилка ‛ракийца‛ зад волана, поради което пътниците са все по-наплашени и бунтът започва да се предчувства. Всяко действащо лице е изразител на определена ценност, поради което изобличението е особено силно. Остри завои, риск от катастрофа, сбивания в автобуса… С нескрито удоволствие виждаме как действащите лица разкриват същината на своите ценности през цялото пътуване, докато напрежението се покачва до краен предел. Трябва ли да се вярва на шофьора ? Много бързо се оказва, че не трябва.
С налудничави прически и тежък грим, тези образи са същински карикатури. Влюбените са безгрижни и пълни с надежди като всички младежи, алкохоликът се клатушка, вървейки, селянинът играе ролята на простодушен добряк, музикантът е толкова голям сноб, че не иска да свири за простолюдието… Всичко това е нов вид „melting-people‛. Шофьорът стои винаги настрана, невидим, но присъстващ. Намиращ се на втория етаж на автобуса, той символизира политическия режим и контролира цялото превозно средство със сила и инат.
Постановката подсилва това впечатление, като светлини напомнят за скоростта, с която се движи автобусът, представен чрез метално скеле с ресори. Всичко се движи, седалките се килват назад, прозорците са майсторски симулирани, а подвижна стълба служи, за да се стигне до шофьора. Този механизъм функционира чудесно, предоставяйки многобройни възможности за игра, към които артистите често прибягват…
Постановката е много успешна, действащите лица се открояват чудесно, контрастите са достатъчно многобройни, за да поддържат равномерен ритъм. Български песни са част от празненството, както и много успешни акустични ефекти. Студенината на това метално автобусно скеле ни припомня за периода, през който България е изживявала черни дни. Хуморът и символиката са в унисон с най-добрата централно и източноевропейска театрална традиция на съпротива и възраждане.
Дженифер Майор
ruedutheatre.info, 27 юли 2007
Превод от френски Атанас Попов
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
