Поглед към Дунав
Белград през септември се оказа интересно и динамично пространство. А за човек като мен, попадащ за пръв път и заинтересуван от възможностите да вкусиш за няколко дена атмосферата на града (лесно достижими на цената на един нощен влак), това пътуване е закъсняло, но задължително вглеждане към нашите западни съседи.
Белград е съизмерим по мащаби със София, смайващо сроден по своя славянски дух...
Знаех предварително, че има Дни на европейското наследство с централна европска прослава у Београду от 20 до 23 септември, но дори и не подозирах за размаха и патетиката на това начинание.
Ето как се озовах сред опашката, извила се пред най-големия храм ‛Свети Сава“ в Караджорджевия парк, за да види изложено там Мирославовото евангелие от XII век. Из целия град на огромни билбордове беше обявено, че най-старият сръбски кирилски ръкопис ще бъде в храма само 72 часа.
Предния ден бях попаднала в друго множество – в белградската ‛Арена“ (най-голямата зала на Балканите) се провеждаха срещите за купа Дейвис между Сърбия и Австралия. Звездата Новак Джокович изтръгваше истински плам от 20-хилядната публика, а в раздадените папки със сръбския химн (написан на латиница!) беше изписано, че „една страна се изправя срещу цял континент“. По-късно се уверих както в силното национално чувство на сърбите, така и във факта, че латиницата властно измества кирилицата... Намирам известно противоречие в тези две положения, но такива са реалностите.
Моите приятели, с които бях на тениссрещите, ме уверяваха, че на фона на купа Дейвис едва ли ще има много желаещи за среща с ръкописа от XII век. Не се оказаха прави в предположението.
Добра идея беше, че във вътрешността на ‛Свети Сава“ бяха събрали млади калиграфи, иконописци и дърворезбари, за да демонстрират майсторството си пред търпеливите поклонници. Имаше много деца и атмосферата в иначе недовършената от десетилетия и още гола църква беше наистина празнична.
Когато излязох от храма, от едната страна на площада се беше развихрил типичният духов оркестър с мелодиите на Горан Брегович... Много познато. Но пък от разположената в съседство Народна библиотека се разнасяха виенски валсове. Там пък беше организирана изложбата на стари пощенски картички под наслов ‛Поглед към Дунав“. Дунав е фокусът на честванията в прослава на европейската принадлежност.
Интересни наблюдения по повод реките Дунав и Сава открих в книгата на Момо Капор ‛Ръководство за сръбската душевност“, чието трето издание на английски присъстваше на витрините на почти всички книжарници, разположени по главната улица ‛Княз Михайло“.
Момо Капор пише, че най-лесно духът на Белград може да бъде уловен на улица ‛Краля Петра“, която се простира между двете реки - Дунав и Сава, че тя е улицата-дъга, коята свързва две цивилизации, две начала... Сава е символ на сръбския дух, а районът около Дунав е представлявал един истински Вавилон – там са се подвизавали търговци от Дубровник, Италия, Австрия... Така че фокусът върху река Дунав за дните на европейската прослава беше добре избран.
Препоръчаха ми да видя Дунава от Земун и след няколко дни, когато попаднах в тази най-живописна част на столицата, бях силно убедена в задължителността на това посещение. Много подхождаха цигулковите концерти на земунския кей, те също бяха част от тържествата. Земун, някога градче в южната част на Австро-унгарската империя, чак през 1934 става част от Белград. Приказно място, с разнообразна архитектура, множество стари църкви. Гледката от хълма Гардош заслужава да се изкатерите по калдаръмените улички нагоре.
Книгата на сатирика Момо Капор ми припомни друго балканско вглеждане - свързах я с книгата на Никос Диму – ‛Нещастието да си грък“. И в двете самоиронията и безжалостният анализ са силно предимство. В есето ‛Made in Serbia“ Капор твърди, че сръбският инат е силно различим бранд, по-убедителен дори от сръбската сливова, например. Сръбският инат, който никой не може да оспори, присвои или адекватно да преведе...
Всъщност всички белградски музеи бяха част от Дните на европейското наследство със специални експозиции и свободен вход: на Калемегдан – любимото място за разходка на столичани и гости имаше международна изложба на фотографии, в конака на княгиня Любица бяха подредени книги, карти, гравюри с вдъхновение от европейските пътеписи за Белград под името ‛Да се влюбиш в един град“, много събития за деца и възрастни, разходки с корабчета, колоездачни обиколки – труден избор. Всичко под знака на европейската принадлежност.
Явно септември си беше охолен месец за белградчани. За мен беше интересно да видя, че и спортните, и културните празници през тази седмица бяха многолюдни и радостни. В съботния ден баскетболната звезда Владе Дивац беше организирал състезания по уличен баскетбол за учениците на много места в затворения за коли център на града. Той беше дошъл специално от Америка, за да ознаменува края на кариерата си в родината и това беше част от проявите, свързани с неговото име и кариера.
Изобщо белградчани ми изглеждаха весели през тези дни. Може би и заради победата над Австралия на тенис или просто те са си по-ведри и оптимистични от нас...
Белград е съизмерим по мащаби със София, смайващо сроден по своя славянски дух...
Знаех предварително, че има Дни на европейското наследство с централна европска прослава у Београду от 20 до 23 септември, но дори и не подозирах за размаха и патетиката на това начинание.
Ето как се озовах сред опашката, извила се пред най-големия храм ‛Свети Сава“ в Караджорджевия парк, за да види изложено там Мирославовото евангелие от XII век. Из целия град на огромни билбордове беше обявено, че най-старият сръбски кирилски ръкопис ще бъде в храма само 72 часа.
Предния ден бях попаднала в друго множество – в белградската ‛Арена“ (най-голямата зала на Балканите) се провеждаха срещите за купа Дейвис между Сърбия и Австралия. Звездата Новак Джокович изтръгваше истински плам от 20-хилядната публика, а в раздадените папки със сръбския химн (написан на латиница!) беше изписано, че „една страна се изправя срещу цял континент“. По-късно се уверих както в силното национално чувство на сърбите, така и във факта, че латиницата властно измества кирилицата... Намирам известно противоречие в тези две положения, но такива са реалностите.
Моите приятели, с които бях на тениссрещите, ме уверяваха, че на фона на купа Дейвис едва ли ще има много желаещи за среща с ръкописа от XII век. Не се оказаха прави в предположението.
Добра идея беше, че във вътрешността на ‛Свети Сава“ бяха събрали млади калиграфи, иконописци и дърворезбари, за да демонстрират майсторството си пред търпеливите поклонници. Имаше много деца и атмосферата в иначе недовършената от десетилетия и още гола църква беше наистина празнична.
Когато излязох от храма, от едната страна на площада се беше развихрил типичният духов оркестър с мелодиите на Горан Брегович... Много познато. Но пък от разположената в съседство Народна библиотека се разнасяха виенски валсове. Там пък беше организирана изложбата на стари пощенски картички под наслов ‛Поглед към Дунав“. Дунав е фокусът на честванията в прослава на европейската принадлежност.
Интересни наблюдения по повод реките Дунав и Сава открих в книгата на Момо Капор ‛Ръководство за сръбската душевност“, чието трето издание на английски присъстваше на витрините на почти всички книжарници, разположени по главната улица ‛Княз Михайло“.
Момо Капор пише, че най-лесно духът на Белград може да бъде уловен на улица ‛Краля Петра“, която се простира между двете реки - Дунав и Сава, че тя е улицата-дъга, коята свързва две цивилизации, две начала... Сава е символ на сръбския дух, а районът около Дунав е представлявал един истински Вавилон – там са се подвизавали търговци от Дубровник, Италия, Австрия... Така че фокусът върху река Дунав за дните на европейската прослава беше добре избран.
Препоръчаха ми да видя Дунава от Земун и след няколко дни, когато попаднах в тази най-живописна част на столицата, бях силно убедена в задължителността на това посещение. Много подхождаха цигулковите концерти на земунския кей, те също бяха част от тържествата. Земун, някога градче в южната част на Австро-унгарската империя, чак през 1934 става част от Белград. Приказно място, с разнообразна архитектура, множество стари църкви. Гледката от хълма Гардош заслужава да се изкатерите по калдаръмените улички нагоре.
Книгата на сатирика Момо Капор ми припомни друго балканско вглеждане - свързах я с книгата на Никос Диму – ‛Нещастието да си грък“. И в двете самоиронията и безжалостният анализ са силно предимство. В есето ‛Made in Serbia“ Капор твърди, че сръбският инат е силно различим бранд, по-убедителен дори от сръбската сливова, например. Сръбският инат, който никой не може да оспори, присвои или адекватно да преведе...
Всъщност всички белградски музеи бяха част от Дните на европейското наследство със специални експозиции и свободен вход: на Калемегдан – любимото място за разходка на столичани и гости имаше международна изложба на фотографии, в конака на княгиня Любица бяха подредени книги, карти, гравюри с вдъхновение от европейските пътеписи за Белград под името ‛Да се влюбиш в един град“, много събития за деца и възрастни, разходки с корабчета, колоездачни обиколки – труден избор. Всичко под знака на европейската принадлежност.
Явно септември си беше охолен месец за белградчани. За мен беше интересно да видя, че и спортните, и културните празници през тази седмица бяха многолюдни и радостни. В съботния ден баскетболната звезда Владе Дивац беше организирал състезания по уличен баскетбол за учениците на много места в затворения за коли център на града. Той беше дошъл специално от Америка, за да ознаменува края на кариерата си в родината и това беше част от проявите, свързани с неговото име и кариера.
Изобщо белградчани ми изглеждаха весели през тези дни. Може би и заради победата над Австралия на тенис или просто те са си по-ведри и оптимистични от нас...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
