Косъмче от четка (изкуство), брой 36 (2475), 26 октомври 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: SHORTLIST 2007
Български  |  English

SHORTLIST 2007

Преди време бях писала, че нямам търпение да сравня два конкурса за съвременно българско изкуство – наградата на Гауденц Руф и конкурса на М-тел. Сега, след като изложбата SHORTLIST 2007 вече е факт, си давам сметка, че това сравнение е неуместно. Инициативата на г-н Руф успя да изпълни две много важни цели – да стимулира раздвижване на малката ни сцена и да покаже много ясен критерии за това що е то съвременно изкуство.

Поне според мен, в този случай селекцията от 20 художника за изложбата на базата на порт фолио от общо 184 участници в конкурса, е много по-важна и интересна от това кой точно ще вземе наградата. В полза на сравнението трябва да кажа, че на този фон конкурсът на М-тел изглежда като добре изпълнена PR акция и толкова. Няма да споменавам отново безумното му делене на категории за живопис, скулптура и графика. (В резултат на това, нищо чудно, че Севдалина Кочевска, която участваше в конкурса с видео, на финала отнесе наградата в категория ‛графика‛... Неведоми са пътищата на изкуството.)

Що се отнася до изложбата SHORTLIST 2007, тя се оказа много по-хомогенна и цялостна, отколкото всички очаквахме. Въпреки неголямото пространство, работите на млади и утвърдени художници от двете категории на конкурса си комуникират много добре една с друга без да си пречат и без да ‛изчезват‛ една за сметка на друга. Звучи почти невероятно като се има предвид, че в селекцията участват представители на няколко различни поколения и различни артистични кръгове с живопис, със скулптура, обекти, инсталации, видео, фотография... Явно журито се е старало през цялото време да бъде максимално обективно, макар че, както всеки конкурс, така и този още от началото беше неофициално зачислен към определена сфера на влияние и интереси. Този път това беше Институтът за съвременно изкуство – София. Това беше една от причините немалко художници да се въздържат изобщо от участие. Другата е, че някои вече няма защо да се доказват по този начин.

Само за протокола трябва да спомена, че наградата за млад автор беше връчена на Светозара Александрова, а за утвърден – на Красимир Терзиев и пак да повторя, че в цялата селекция имената на финалните избраници нямат толкова голямо значение. С това, разбира се, не искам да омаловажа успеха им, най-малкото заради това, че и двамата са сред личните ми фаворити.

Не съм сигурна дали основен фактор в окончателната селекция за наградата е портфолиото на съответния артист или конкретно работата, с която е избрал да се представи в изложбата. Може би някой от журито ще трябва да разясни принципа. Мисля, тези два фактора са се смесили по някакъв начин в процеса на дискусии.

Светозара Александрова участва в изложбата с живописния си цикъл ‛Антагонист‛ от миналата година, който се показва за първи път пред публика сега. Аз със сигурност съм доволна, че наградата на г-н Руф стана повод ‛Антагонист‛ да види най-сетне бял свят, а при това да бъде и така добре оценен.

Краси Терзиев показва част от проекта си ‛Движение в задния план‛, който гостуваше през лятото в градската галерия. По-конкретно това е прожекция, организирана в голяма дървена кутия с пространствена илюзия постигната с две големи огледала. В този случай според мен при избора е надделяло по-скоро цялото портфолио на автора.

Всъщност съм пристрастна към голям брой от участниците в тази изложба, повече от половината избраници на журито - Боряна Венциславова, Самуил Стоянов, Бора Петкова и, разбира се, Иван Мудов от младите, към Алла Георгиева, Правдолюб Иванов, Симеон Стоилов, Дан Тенев, Емил Миразчиев, Александър Вълчев, Калин Серапионов и Кирил Прашков от утвърдените.

Страшно ми допада това, че ги виждам сега заедно в изложба и мога да сравнявам.

Скоро един приятел, известен художник, ми каза доста убедително, че вече е време ‛да смесим всичко накуп, да го разтръскаме хубаво и да видим какво ще изскочи отгоре като най-добро и истинско съвременно изкуство‛... Добре звучи, но ми се струва, че е почти невъзможна мисия (макар че г-н Руф се опитва да постигне нещо такова). Освен това се страхувам, че дори и да осъществим със сетни сили това ‛смесване‛ и ‛разтръскване‛ по най-строги и международно проверени критерии, ще излязат най-много 20-30 имена, което е доста жалка картинка. Не можем все едни 20 имена да спрягаме за всичко, все пак.

Остава ни да измисляме нови поводи за проява на състезателен дух и за мерене на творчески биографии. Но каквото и да си говорим, при всяко състезание е важен равният старт, а тук такова нещо няма.
още от автора


Изложба на художниците от последния кръг на конкурса за наградата "Гауденц Б. Руф", Софийска градска художествена галерия, 19 октомври – 18 ноември 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”