Преди избори вторачването е най-вече в клиповете на кандидатите – кой се е справил добре с визията, кой не толкова, кой много излъчва, кой малко, кой какъв образ иска да наложи и успява ли да го стори... В същото време обаче една друга реклама тече сякаш незабелязано – саморекламата на телевизиите, които ни убеждават колко е важно да изберем точно една от тях в нощта на изборите. БНТ бяха най-настоятелни – отвсякъде всичко: без никакви пропуски гарантираха, че ще бъдем най-пълно, най-точно и най-бързо информирани. bTV, както се очакваше, заложи на успешните си сутрешни лица Ани Цолова и Николай Бареков, докато Нова беше избрала друг подход – смяна на водещите: изявиха се и Георги Коритаров и Лора Крумова, и Цветанка Ризова и Николай Дойнов, и Мартин Карбовски най-накрая. В ТВ 7 и ББТ също употребиха този модел, залагайки на познати образи, съответно Диляна Грозданова и Веселин Дремджиев и Светослава Тадаръкова и Ваня Манолова. В СКАТ, както винаги, надигаха вой, че пак някой ги прецакал, докато 7 дни ме изненада с водещ, повече известен от друга телевизия – Любомир Огнянов. ‛Европа‛, след кратки разговори с разни хора, реши, че най-любопитният анализатор е Калин Манолов, та той вися почти два часа в студиото. Въобще нищо ново под слънцето – ту един, ту друг сядаха на ‛горещия стол‛, за да споделят впечатления. Обаче с една огромна разлика отпреди: ако хората, дошли на крака в студиата, в един или друг момент успяваха да кажат каквото са си намислили, то на тези местни избори те бяха нещо като ‛девета глуха‛ и ‛последна дупка‛ – по всяко време думата им се отнемаше, за да чуем поредния прихванат от репортерите в НДК партиен функционер или кандидат-кмет. И нямаше хич значение дали изричаното е важно, съществено, креативно, или не – щом се появеше ‛събеседник‛, излъчването се пренасочваше. Отразяване на изборната нощ на пресекулки. Така чухме поне по 4-5 пъти от Бойко Борисов, че още е рано да се правят изводи, от Румен Овчаров, че трябва да се изчакат крайните резултати, от Румен Петков, че е благодарен на служителите от МВР, от Мартин Заимов, че има надежда за България, от Волен Сидеров, че бюлетините били прозрачни, от Милен Велчев, че в НДСВ са доволни, от Лютви Местан, че ДПС разширило електоралната си география, от Тити Папазов, че е загубил изборите и т.н., и т.н. Думи, думи, думи – от всяка телевизия едни и същи думи...

Особено разпиляно беше предаването на БНТ с Бойко Василев. Прекалено препълнено, натъпкано с безброй неща, които водещият искаше да вкара в тесния костюм на телевизионното време, от всичката информация накрая нищо не стана ясно. По една проста причина: човек има както долен, така и горен праг на възприятие и в случая тъкмо този горен праг беше поставен на изпитание. Който нямаше как да издържи: току започне някой да казва нещо в студиото и от НДК се появи събеседник, или от Бургас, Пловдив, Варна, Кърджали... След което Добрина Чешмеджиева тръгва да разказва за получените по електронен път мнения, след това пак в студиото, отново се появява пореден събеседник и колелото на разпиляването се завърта на нови обороти. В bTV, макар само Ани Цолова и Николай Бареков да се занимаваха с гости и събеседници, се получаваше абсолютно същият разнобой: Андрей Райчев, горкият, така и не успя да развие (според мен напълно абсурдната си) теза за това как БСП спечелила изборите. Ако погледнем обективно, Митьо Крика и Кристина Димитрова имаха като че ли повече шанс да си кажат думата. В Нова и другите тръгнаха по подобен начин, ала се усетиха и сравнително навреме прекратиха разсейващите пресекулки, а Мартин Карбовски така и ги заряза – не от чувство за мярка, колкото от омерзение към политиците и политическото. Като най-накрая тържествено обяви: ‛Ние няма да излъчваме пресконференции, решихме да излъчим филм, по-добре е!‛.

Наистина беше по-добре. Наглото правителствено решение, оставило ГЕРБ да се яви в почти по трети петли на пресконференция в НДК, обезсмисли това мероприятие. Дотам, че дори на журналистите им беше свръхдосадно – задаваха своите въпроси повече по навик и от рутина, отколкото защото очакваха интересни отговори. Прочее, нямам друго обяснение, освен това за факта, че никой не попита сериозно Ахмед Доган за изборния туризъм и купуването на гласове – практика, която на тези избори беше повсеместна.

Въобще тази изборна нощ беше пълна скука, обаче за нея допринесоха не само политиците (тях си ги знаем), а и журналистите. Които в желанието си да отразят всичко, не отразиха нищо. Или поне оставиха у зрителя това впечатление.