Първия път, когато видях тази изложба, ме обхвана дълбока покруса - едри монументални формати, драма, монохромни сенки, тежък психологизъм... Не е възможно това да е младежка изложба.

Наложи се да я разгледам още веднъж, за да осмисля първото си впечатление. Всъщност с тази изложба Международната фондация ‛Св. Св. Кирил и Методий“ отбелязва едновременно две годишнини – 25 години от основаването си и 5 години от началото на традиционния конкурс за млади художници и критици. В експозицията са подредени работите на всички наградени през годините млади художници. Началото на конкурса е поставено през 2002 година като свръхполезна инициатива на фондацията, с която да се подкрепят младите ни автори. Тогава нямаше друга алтернатива за тях да участват в подобно състезание, което се организира с обявен максимално широк обхват на интереси, и да получат шанс за някаква реална оценка и подкрепа. Сега тя вече се институционализира като годишна младежка изложба, което връща в днешния ден една стара практика на младежките ОХИ-та, но пък й отива.

Цялата периодика на този конкурс досега обхваща едно младо преходно поколение, което по примера на тези преди него, още в студентските си години се дели образно казано на клубове по интереси и на стремежи към подражание на този или онзи. Всичко това е буквално ‛изписано“ по работите им.

Въпреки това младежката изложба е шанс за това поколение да се покаже, а после ще му мислим кой е по-напред и кой съвсем е загубил самоличност. Не са малко примерите на участници в този конкурс, пък и в изложбата на наградените сега, които действат като deja vu – все едно гледам архивни снимки от първите изяви на техните преподаватели, и не само, още по времето на АМХ в края на 70-те. Покъртително.

И сега от изложбата на наградените е ясно, че конкурсът на фондацията се придържа най-вече към традиционната, известна като пластическа, линия в съвременното ни изкуство, но не бих могла да обвиня журито му в непоклатим субективизъм. Не са никак малко имената на наградени млади художници с много по-съвременни и концептуални идеи. Друг е въпросът, че тотално липсват форми като фотография, видео, принт, инсталации и обекти. Освен това не знам къде са точно младите критици в цялата картинка.

Със сигурност залите за гостуващи експозиции на НГЧИ съвсем не са подходящото място за тази юбилейна изложба на лауреатите. Подредена там, тя служи повече като изброяване на имена и отчитане на наградите, но не и като представителна експозиция. Много по-добре би застанала на Шипка 6, там където се провежда и самият конкурс всяка година. Залите тук са твърде камерни за този формат на работите и за разнобоя, в който са по принцип. Нито една от работите сега не може да бъде възприета пълноценно.

Някои от имената, участващи в тази изложба, са едновременно и в селекцията за наградата ‛Гауденц Руф“, която е подредена в СГХГ. Отчитам този факт като убедително доказателство за това, че тези два конкурса съвсем не са в толкова голяма опозиция, колкото се говори... На теория те обслужват една и съща цел – стимулиране и подкрепа на съвременното ни изкуство. На практика, разбира се, нещата стоят другояче, но допирни точки явно има – и в критериите за подбор, и в наградите. Бих определила и същите тези съвпадения като най-активно работещите в момента в България млади български автори, с най-сериозна и адекватна изява. (Тавтологията е умишлена, защото немалко от младите български художници вече са навън за постоянно.) Не искам да съм толкова пристрастна към селекцията, която направи журито на Руф. Струва ми се обаче, че един голям процент от наградените от фондацията младежи се активират най-вече, когато предстои именно младежка или някоя годишна секционна изложба на СБХ. Иначе ги няма.

Позицията ми спрямо младежкия конкурс на фондацията със сигурност е ‛за“. Тази възможност е необходима за немалко от хората, които попадат в Художествената академия всяка година. Но освен това съм за и реалното му отваряне към по-съвременни форми на изразяване.