Три в едно като изложбен принцип
Понякога даден рекламен принцип може да даде неочаквано добри резултати в различни области. Пример за това е галерия „Лоранъ“, обединила в една изложба трима художници – Долорес Дилова, Атанас Атанасов и Станимир Желев (27 септември-17 октомври).
Коя е логиката, събрала тримата автори с ярка индивидуалност и изградено име в съвременното ни изкуство? Като изключим това, че всички са родени през 60-те години на ХХ век и са завършили софийската художествена академия, остава общата тематика, която представят – пейзажите на Черноморец и Каварна, нарисувани от тях по време на пленери. Интересно е да се проследи как те гледат едни и същи обекти – улиците, брега, лодките, морето, но ги виждат и пресъздават по различен начин. Както за обикновения зрител, така и за специалиста, е много любопитно и поучително да открият как работят окото и съзнанието на даден художник при подбора на това какво да се изобрази. Да разберат, че в целостта си даден обект съдържа най-разнообразни страни, които могат да бъдат представени различно според индивидуалните усещания на всеки художник. Това може да се определя не само от гледната точка и цвят, композицията и авторския почерк, а много повече – от житейската философия и емоцията от видяното.
При откриването на изложбата художничката Десислава Минчева подчерта, че по време на пленерите художниците са рисували, стремейки се да избягват тривиалното в българската маринистична живопис. Например „Лодките“ на Станимир Желев са опит тези плавателни съдове да бъдат видени като конструкция и цвят. Художникът специално търси различни ракурси и фактури, експериментира с живописната техника, показва ни материалната и цветова плътност на обекта, гледа на тях като на средство, позволяващо на човека да общува с морската стихия.
Най-интересното, с което Станимир Желев се представя, са три двойки картини: „Улук 1и 2“; „Старо Село 1 и 2“; „Лодка от Каварна“ и „Лодка“, нарисувани в различен живописен маниер. Ако в „Улуци“ авторът използва сиво-жълтата гама за да предаде обема на каменните повърхности, то в „Старо село“ тя е сменена, което е разбираемо. Селският екстериор изисква различен подход, но в своите търсения художникът се е увлякъл дотолкова, че от селото не е останало друго, освен името на картината.
Атанас Атанасов се представя като достоен ученик на своя учител Светлин Русев. Може би това го кара да обръща голямо внимание както на темата и сюжета на своите картини, така и на техния размер (19/27 и 19/ 24 см), който предразполага към вглеждане в детайла. Внимателният зрител е привлечен от два натюрморта, представящи част от стъблото на растение. Независимо от малкия размер, прорисовката на детайлите на стъблото и листата, както и богатата колористична разработка на платното показват, че художникът се стреми да отрази интимното в природата.
Долорес Дилова се представя за втори път в галерия „Лоранъ“. Тя е творец, намерил себе си, твърд и последователен в своите инвенции. Зрителите дълго се заседяват пред нейните картини „Лодки“, „Болата“, „Старите хамбари“. Понятен е и нейният творчески маниер – обектът се „разбива“, извлича се неговата знаковоопределяща част, която след това се живописва в удивително контрастна и добре запомняща се цветова гама. Картините на Долорес Дилова са сплав от хармонично съчетани материални плоскости, разбирани като стени-прегради (най-често в карминено-кафявата гама или много плътен пурпур), на които са противопоставени свободните обеми на морската или въздушна шир в съчетания от ултрамарин и тюркоазено зелено.
Заслугата на галеристите може да се открие в това, че в ролята си на куратори те са представили онези трима художници, които в крайна сметка успяват да се смесят в съзнанието на зрителя като блестящо постигнато изложбено цяло.
Коя е логиката, събрала тримата автори с ярка индивидуалност и изградено име в съвременното ни изкуство? Като изключим това, че всички са родени през 60-те години на ХХ век и са завършили софийската художествена академия, остава общата тематика, която представят – пейзажите на Черноморец и Каварна, нарисувани от тях по време на пленери. Интересно е да се проследи как те гледат едни и същи обекти – улиците, брега, лодките, морето, но ги виждат и пресъздават по различен начин. Както за обикновения зрител, така и за специалиста, е много любопитно и поучително да открият как работят окото и съзнанието на даден художник при подбора на това какво да се изобрази. Да разберат, че в целостта си даден обект съдържа най-разнообразни страни, които могат да бъдат представени различно според индивидуалните усещания на всеки художник. Това може да се определя не само от гледната точка и цвят, композицията и авторския почерк, а много повече – от житейската философия и емоцията от видяното.
При откриването на изложбата художничката Десислава Минчева подчерта, че по време на пленерите художниците са рисували, стремейки се да избягват тривиалното в българската маринистична живопис. Например „Лодките“ на Станимир Желев са опит тези плавателни съдове да бъдат видени като конструкция и цвят. Художникът специално търси различни ракурси и фактури, експериментира с живописната техника, показва ни материалната и цветова плътност на обекта, гледа на тях като на средство, позволяващо на човека да общува с морската стихия.
Най-интересното, с което Станимир Желев се представя, са три двойки картини: „Улук 1и 2“; „Старо Село 1 и 2“; „Лодка от Каварна“ и „Лодка“, нарисувани в различен живописен маниер. Ако в „Улуци“ авторът използва сиво-жълтата гама за да предаде обема на каменните повърхности, то в „Старо село“ тя е сменена, което е разбираемо. Селският екстериор изисква различен подход, но в своите търсения художникът се е увлякъл дотолкова, че от селото не е останало друго, освен името на картината.
Атанас Атанасов се представя като достоен ученик на своя учител Светлин Русев. Може би това го кара да обръща голямо внимание както на темата и сюжета на своите картини, така и на техния размер (19/27 и 19/ 24 см), който предразполага към вглеждане в детайла. Внимателният зрител е привлечен от два натюрморта, представящи част от стъблото на растение. Независимо от малкия размер, прорисовката на детайлите на стъблото и листата, както и богатата колористична разработка на платното показват, че художникът се стреми да отрази интимното в природата.
Долорес Дилова се представя за втори път в галерия „Лоранъ“. Тя е творец, намерил себе си, твърд и последователен в своите инвенции. Зрителите дълго се заседяват пред нейните картини „Лодки“, „Болата“, „Старите хамбари“. Понятен е и нейният творчески маниер – обектът се „разбива“, извлича се неговата знаковоопределяща част, която след това се живописва в удивително контрастна и добре запомняща се цветова гама. Картините на Долорес Дилова са сплав от хармонично съчетани материални плоскости, разбирани като стени-прегради (най-често в карминено-кафявата гама или много плътен пурпур), на които са противопоставени свободните обеми на морската или въздушна шир в съчетания от ултрамарин и тюркоазено зелено.
Заслугата на галеристите може да се открие в това, че в ролята си на куратори те са представили онези трима художници, които в крайна сметка успяват да се смесят в съзнанието на зрителя като блестящо постигнато изложбено цяло.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
