Български  |  English

Вази, балюстри, купол и шпил

В деня за размисъл – 27 ноември – българската общественост бе запозната с намеренията на компанията ‛Балкантурист хотелс енд ризортс‛ - наследник на ‛Мултигруп‛ - да преустрои основно една от емблематичните сгради на София – комплекс ‛България‛. На мястото на сега съществуващите хотелски стаи, концертна зала, ресторант, сладкарница и т.н. ще се разположат луксозни апартаменти – 2734 кв..м., 16 000 кв.м. офиси и 7000 кв.м. магазини. Ще се добавят 6 582 кв.м. подземни паркинги – една шеста от сегашните 33 000 м2 разгъната площ на сградата, смятана очевидно без да се брои зала ‛България‛.

Но това не е всичко. Стегнатият и лаконичен облик на сградата явно не удовлетворява сегашните собственици. Поръчаният от тях архитектурен проект предвижда вази и балюстри по главния корниз, касетъчен свод и ордерни колони със скулптури на входа и промяна на спокойния ритъм на фасадата чрез сдвояване на прозорците и разсичането и с кула, завършваща с купол и шпил.

Проектът беше изненада за българската архитектурна общност. Но той се оказа пълна изненада и за колектива на Националния институт за паметници на културата, чийто директор научил за него от вестниците. А по закон всеки проект, който засяга паметник на културата (или дори се намира в съседство с такъв!) подлежи на задължително съгласуване с НИПК. И накрая, в листата на изненаданите попаднаха главният архитект на София и дирекция ‛Архитектура и градоустройство‛ към Софийска община, без чиято благословия също е невъзможно да се предприеме подобна операция. Нещо, което трябва да е отлично известно на собственика или най-малко на специализираното му подразделение ‛Би Ти Дивелъпмент Сървисиз‛.

Оттам обясниха, че процедурата е в твърде начална фаза и затова проектът не е внасян в НИПК. Всъщност и архитектурен проект още нямало, а единствено инвестиционни намерения. Напълно вероятно е да са прави и това да са само предварителни проучвания, изясняващи възможностите, които дава конкретната ситуация. В същото време на основа на тези проучвания инвеститорът кандидатства, а Българската агенция по инвестициите издава сертификат за инвеститор клас ‛А‛ на компанията, която заявява (без да има одобрен проект), че ще вложи 82 милиона лева в изграждането на обекта. След простия въпрос ‛Известно ли ви е, че сградата е паметник на културата от национално значение?‛ милионите се изпаряват във въздуха, а отговорът на БА би трябвало да бъде ‛не и не ме интересува‛; собственикът-инвеститор просто няма какво да отговори

На какво посягат в случая собствениците и проектантите? Те би трябвало да знаят, че това е знакова творба на един от най-знаменитите ‛дуети‛ в новата ни архитектура: Станчо Белковски (1891-1962) и Иван Данчов (1893-1972). Тяхно дело само в София са още Студентският дом, Германското училище (сега Консерватория) на бул. ‛Евлоги Георгиев‛ и бул. ‛Мадрид‛, бившето посолство на САЩ (на ул. ‛Съборна‛) и резиденцията към посолството на ул. ‛В. Априлов‛ и ул. ‛В. Търново‛, Телефонната палата, жилищни сгради в стария център. Проф. арх. Станчо Белковски е и пъ рвият ректор на Държавното висше техническо училище и незабравим педагог. През 1932 г. двамата печелят конкурса за построяване на един от актуалните тогава многофункционални комплекси – ‛България‛. Подобен нему е и комплекс ‛Балкан‛ от същите автори, който включва и залата на сегашния Младежки театър. Без да са измежду най-радикалните му представители, благодарение и на тях модернизмът навлиза в българската архитектура.

В този смисъл малко странно звучи заявената (според в. ‛Труд‛) от автора на проекта - арх. Павел Иванов - цел: ‛да интерпретираме в модерен стил класиката, променяйки я, да приобщим сградата към съществуващия исторически облик на мястото‛. Всъщност сградата е изцяло съобразена със съседния обем на чиновническото застрахователно дружество (архитекти Фингов, Начев, Юруков), изграден близо две десетилетия по-рано, като е подравнена по нейния корниз, без да повтаря нейния детайл. Ако мога да си позволя критика, тя се отнася до калкана към пл. ‛Батенберг‛. Изглежда авторите са прогнозирали събаряне на стария хотел ‛България‛, строен в края на 19 век. Този проблем – оформянето на фронта към площада - трябваше, но не беше решен с надстрояването на сградата на ‛Париба‛. Сегашният проект, обаче, също не го решава.

Не е съвсем точен арх. Павел Иванов (в „24 часа‛) и когато се позовава на работата на Роберт Вентури за Бритиш музеум в Лондон. Всъщност навярно става дума за новото крило ‛Сейнзбъри‛ на Националната галерия. Проектът в модернистичен дух е отхвърлен под обществен натиск и новият проект, възложен на Вентури, е в духа на съществуващата архитектура с използването на неокласицистически форми и детайли. Но това не е реконструкция на съществуваща сграда, а съвършено нов обем, проектиран съгласно добре известните идеи на Вентури. Само да напомня на неспециалистите, че той е автор на влиятелния труд „Да се учим от Лас Вегас‛, разчистил пътя на постмодернизма.

Вестник ‛24 часа‛ вижда в намеренията на инвеститора и проектанта ‛възраждане на архитектурния стил на столицата от 30-те години‛. Всъщност проектът унищожава именно архитектурата на 30-те години, чийто представител е комплексът ‛България‛, като нарочно я архаизира, въвеждайки елементи от съседната сграда. Самата кула с шпила може да се отнесе към стила ‛ар-деко‛, но и той като развитие, като концепция предхожда модернизма. Така че бих определил стила на новия проект по-скоро като историцизъм, отколкото като ‛съвременен класицизъм‛. Без да отричам изцяло и по принцип намесата в един архитектурен паметник (когато Законът я позволява!), внасянето на модерни, минималистични и в този смисъл неутрални елементи изглежда по-приемливо, отколкото съзнателното архаизиране.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”