Български  |  English

Пропаст в представите

Предложението за хотел България е част от серията бизнес идеи, които в последно време стряскат със своето невежество: търговски център върху Античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на Старинен Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас… Смущаващ е фактът, че бизнесът е безсилен да разбере и да усвои ценностите, с които разполага, че изобщо е в състояние да роди такива идеи, а медиите като че ли са неутрални и дори благосклонни към тях. Обикновено реагират остро само шепа специалисти.

Ето какво е медийното представяне на предложението за хотел България: сградата ще ‛запази своята естетика‛; ще се ‛адаптира към стила на съвременния град‛; ще ‛съхрани духа на мястото‛; ще се ‛завърне към първоначалния си облик‛; ще получи ‛стилно освежаване‛, ‛реставрация на архитектурния си стил‛, ‛преобразяване‛ в духа на ‛съвременния класицизъм‛… и изобщо, това е ‛знаков културен и инвестиционен проект‛.

Истината е драстично различна: един изключителен представител на софийския модернизъм ще бъде съсипан; неговата автентичност (ключово качество на културното наследство) ще бъде поразена, а първичният му облик - необратимо загубен; ценният културен и икономически ресурс на комплекса ще бъде пропилян с един принципно неграмотен инвестиционен проект, духът на мястото ще бъде осквернен – чрез модел, може би подходящ за Кувейт, Абу Даби, Дубай или Лас Вегас, но много далече от ансамбъла по Цар Освободител и от рационализма на Белковски-Данчов.

Тази пропаст в представите за културно наследство у нас е тревожна. Тя е белег за липсата на обществен консенсус за стойностите и обществените функции на националното културно наследство, именно в европейския смисъл на понятието. Тя обяснява защо все още в България липсва нов закон за културното наследство (след 1969 г.!), докато във всяка от бившите социалистически страни той отдавна е факт. Всичко това навява тъжни мисли за бъдещето на нашето културно наследство. След поразяването на природното наследство от недалновидната бизнес-агресия, трябва ли да приемем, че следва същото да се случи и с най-ценната част от българското културно наследство? Не ли време младите хора отново да излязат на улиците – този път за културните ценности?
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”