Крешендо/декрешендо (музика), брой 40 (2479), 23 ноември 2007" /> Култура :: Наблюдатели :: Светлин Русев - нестандартният
Български  |  English

Светлин Русев - нестандартният

Концертмайсторският цикъл на оркестъра, чието поредно име е Класик ФМ М-Тел, продължи с цигуларя Светлин Русев. Днес той е концертмайстор на оркестъра на Радио Франс с диригент Мюнг Вун Чунг, който отдавна е разбрал какъв музикант седи от лявата му страна. Неслучайно от известно време двамата изнасят рецитали - Чунг е чудесен пианист. Не е случайно и това, че от тази година Светлин е главен гостуващ концертмайстор на Сеулската филхармония.

В концерта си във вторник (13 ноември) цигуларят изпълни популярната, но и много коварна Испанска симфония на Лало под диригентството на Григор Паликаров. Към това произведение обикновено цигуларите подхождат по два начина: по-разпространеният (затова го наричам по-масовият), но и по-лесен, е жанровият - този, който угажда на испанизмите, на екзотиката, на танцовите ритми, на онзи сладостен, изкусителен допир с ветрилата, роклите, тореадорите и всичко онова, което е Испания за туристите. Затова винаги съм наричала за себе си този подход туристически. Той е точно толкова ефектен, колкото и повърхностен. Затова много сръчни свирачи го прилагат - с голям успех, впрочем.

Бях сигурна, че и по отношение на Испанската симфония на Лало Светлин Русев ще бъде в любимата ми малцинствена група. Каквото е изсвирил досега този човек, винаги ме кара да си мисля дълго. Имало е и случаи, когато не съм приемала от раз неговите идеи, неговите странности. Да, Светлин е странен човек в музиката - винаги тръгва към нея сякаш от другата, противоположната страна - от сенчестата, оттам, където нищо уж няма - не се вижда, не се допуска. Точно така постъпи и с Лало-симфонията. Смени външността на творбата - което веднага я преобрази, даде й нова образност. Всички ефектни места в мелодията и ритъма, в лириката, в драматизма, в любовната страст Светлин създаваше предимно с виртуозните си звукоизвличащи хватки. Ако има област, в която той за мен е ненадминат - това е областта на звуково-тембровите открития, които могат да се получат и покажат с една цигулка. И това пак беше страхотно да се слуша! Как приплъзва лъка и звукът става матов, някъде - дрезгав, някъде слушаш блу-тонове дори. Там, където друг би направил безвкусно глисандо, Светлин произвежда ефекта с някакъв вид тонова, звукова транспозиция, изключително въздействаща - на ръба на интонацията - но ефектна и съдържателна. Испанското при него се съдържа много повече в израза на страданието, в многоликата, но наситена емоционалност, с която ме даряваше всеки негов тон. Неговият звук създава илюзията за различно обагрена реалност, която има различни форми; затва ти дава възможност да осезаваш музикалното.

Изглежда просто. Но и друг път е ставало дума за това, че дълбините в откривателствата на този човек - вероятно съчетание на особен индивидуален слух и прекрасен вкус, на специфичен звуков идеал, който се сънува сякаш - винаги ме изненадват. Не знаеш накъде ще тръгне звуковата му фантазия и музикантската му логика. Това му е и неудобното в мащаба на такъв музикант. Особено като го поставиш до диригента Григор Паликаров. Всъщност тъкмо тук не излизат нещата, когато Светлин свири у дома с оркестър - защото отдавна е известно, че въпросът със звуковата култура на оркестрите ни не стои добре. Да не говорим за този Класик ФМ М-Тел оркестър, състоящ се от млади хора, на които още не е обяснено, че силовото свирене не означава интензивност и не прави музика, че силата на звука не е право пропорционална на красотата му и че плътност в оркестъра не означава грубо и право свирене. Не им го беше обяснил и Григор Паликаров - всъщност аз отдавна се съмнявам, че той се замисля върху тези неща. И той е от тези наши, много нашумели напоследък диригентски явления, които четат нотния текст само по вертикал, хоризонталът им е задача, а друго измерение за тях изобщо не съществува. Затова Испанската симфония на Лало се случи само откъм солист и на местата, където композиторът е поприбрал оркестъра (все пак е бил цигулар). При подобно "партньорство" започваш да копнееш за рецитала с пиано, например. Където случайността и лекомислието обикновено се свеждат до минимум.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”