Български  |  English

Научният креационизъм и има ли той почва у нас

В своя резолюция Парламентарната асамблея на Европа(ПАСЕ) се обръща към образователните органи в страните членки с апел да се разпространява научното знание и еволюционната теория и да се противодействува на всякакви опити за преподаване на креационизма като научна дисциплина. Целта е преподаватели и учители да бъдат предупредени за тенденцията да се представят религиозни убеждения под формата на наука. В документа са дадени примери за креационистичните ‛попълзновения‛ в Европа. Особена опасност идва от ислямския креационизъм. Макар че България не е цитирана в документа, и у нас не всичко е спокойно. Има заведено дело срещу Министерството на образованието: Мария и Кирил Дюлгерови вече са подали иск в съда срещу Министерството на образованието, което било накърнявало правата на учениците и в своите програми им натрапвало една-единствена гледна точка за произхода на живота на Земята (chudesa.net). По книжарските щандове в София могат да се открият книги с креационистично съдържание, които привличат с хубаво оформление и бомбастични заглавия. На сайта genetika.start.bg/ лесно се попада на псевдонаучната пропаганда на Харун Яхя (вж. също chudesatanakorana.com) и Деникен. На десетки български интернет страници на различни религиозни деноминации може да се намери цял спектър от про-креационистични писания и дискусии.

Българският професор доктор на биологическите науки Дечко Свиленов съавторства книгата Еволюция или сътворение.Той копира овехтяли аргументи от други подобни книги, без самият да е специалист по космология, термодинамика, палеонтология, или еволюция. Как да обясним този парадокс – как един учен може да приеме на доверие не-научни твърдения, и в името на какво може да направи това. В името на Бога и Истината? Звучи убедително, но следва ли от това, че динозаврите са съвременници на хората, че маймуните са си маймуни, но човек ‛не е от тях‛, че в началото в Рая ентропията е била минимална, след грехопадението е започнала да се увеличава?! Не е ли това спекулиране и профанизиране на християнските понятия за Рай и грехопадение? Кое е това, което прави неприемлива еволюционната картина за хора като този професор? Причината е приемането на Библията за достоверен източник на познание за произхода на Света. Народната Библиотека ‛Св. Св.Кирил и Методий‛ получава през 2006г. щедро дарение от фондацията ‛Научен креационизъм‛ - телевизор, филми и книги за да демонстира историческата и научната състоятелност на книгата Битие относно сътворението на света и неговата ранна история.

*
Креационизмът е рожба на християнския фундаментализъм през XX век. Целта - да се обнови цивилизацията и да се върне към етичните християнски норми, като се противостои на консуматорството на технократичния глобализъм, е сама по себе си благородна. Но преследването на тази цел, особено в САЩ, води до отричане на Дарвиновата теория, която се смята за първопричина за ширещия се атеизъм. На еволюционната теория се приписват всичките грехове на нацизма , комунизма и упадъка на морала на обществото, приело маймунския си произход. Формулата е дарвинизъм=атеизъм=комунизъм. Колкото и странно да изглежда, криворазбирайки Дарвин, борбата с комунизма завлича в Института по креационни изследвания (ICR) в САЩ.

Дарвиновата теория е приета през XIX век от теолозите без големи конфронтации. Протестът срещу нея се разраства в САЩ след Първата световна война. След Втората световна война учението за еволюцията започва да се преподава в училищата в САЩ и предизвиква нова реакция от страна на фундаменталистките религиозни кръгове. Те се опитват да промъкнат библейския креационизъм в училищата под дрехата на научна теория. Хенри Морис създава ICR. Включването на ‛научния‛ креационизъм в учебната програма обаче е публично осъдено (1981-82). Преди две години беше осъден като неконституционен (поради разделение на църквата и религията от държавата) и модернизираният вариант на креационизма - ‛Интелигентният дизайн‛, и опитът да се вмъкне под нова форма преподаването на креационизма в една гимназия в Пенсилвания.

Резолюцията на ПАСЕ няма задължителен характер, но предизвика показателна реакция в пресата: появиха се заглавия Европа се обяви против Бога или твърдения, като Постмодерният либерализъм е на път да изключи християнството от европейския публичен дебат… (д-р Николай Михайлов в интервю с Любен Лачански в‛Новинар‛. В това интервю Лачански отъждествява креационизма с Божествения произход на света, а според д-р Михайлов резолюцията е насочена против християнството.)

Едно сериозно запознаване с проблема и с това какво е ‛научен креационизъм‛ показва, че той не е идентичен с понятието за Божествения произход на света, нито пък с християнството като цяло. Естествен е въпросът: с какво преподаването на креационизма заплашва нашите деца? Актуален ли е този порблем за България?

Нека за момент да допуснем преподаването на креационизма наред с Дарвиновата теория. Това, което следва, е недоверие във възможностите на науката. Веднъж създадено, то лесно може да индоктринира неукрепнали мозъци по начин, който наблюдаваме в ислямския свят. А науката е тази, която лекува, храни, бори се за опазване на околната среда и улеснява живота ни. В САЩ религиозните фундаменталисти-креационисти са най-отявлените противници на аборта, на употребата на стволови клетки и др. В Сърбия министърка на просветата искаше изобщо да забрани преподаването на Дарвинизма.

Пред какъв избор би ни поставило едно паралелно образование в часа по наука (защото резолюцията на ПАСЕ не се отнася до часовете по религия)? Ходът на развитие на Вселената, според науката, е следният: Големият Взрив – преди около 12 милиарда години, Земята – образува се преди около 4.5 милиарда години, животът на Земята – появява се поне преди 2.5 милиарда години, Пангея се разцепва и оформя континент преди 200 милиона години, човешките същества се появяват преди 100-200 хиляди години. Според креационистката алтернатива всичко това се оспорва: методите за радиоактивно датиране, посочената хронология, възможността по еволюционен начин от перка да се стигне до крак, а от крака – до крило или копито. Кой са тези, които застъпват това? И могат ли аргументите им да издържат строга научна критика? Краткият отговор е – това са неспециалисти по тези проблеми и твърденията им са отдавна оборени от компетентни учени.

Креационизмът, обаче, не е единствената алтернатива на секуларизма. Човек може да вярва в Божествената основа на Битието, да вярва, че законите на Природата идват от Бога, и да приема еволюционната теория. Такава е позицията на основните религиозни течения. Как Ватиканът би приел научността на Дарвиновата теория, ако тя е отказ от Христовата вяра?! Излиза, че Папата, сегашният и предишният, четат Библията по различен начин. И техният антикомунизъм не ги прави анти-дарвинисти.


Основи на еволюционната теория

Еволюционната теория често се възприема като включваща случайни (слепи, неразумни) природни сили, като чрез елиминация естественият подбор установява господството на по-приспособените видове. Оттук идват редукциите: има Дарвин - няма Бог, и обратното. За религиозния човек е немислимо Природата да действува като сляп часовникар. За християнина Бог е създал Света с определена цел - любовта на създанията помежду им и към техния Създател. Да се остави светът в ръцете на всемогъщата случайност, е несъвместимо с религиозния мироглед. Затова лесно се прегръщат обясненията на ‛научния‛ креационизъм, който отрича Дарвиновата теория и на нейно място поставя Библейската история за сътворението. Да припомним основните положения на Дарвиновата еволюционна теория:

1. Непостоянство (променливост) на видовете. 2. Общ предшественик (разклоняваща се еволюция). 3 Постепенна еволюция (без скокове). 4 Видообразуване въз основа на разнообразие. 5. Естествен подбор.

Основната идея тук е, че се генерират различни индивиди в една популация (вид), като при създаването на разнообразие (чрез генни мутации и рекомбинации) няма посока, определена от бъдеща по-добра приспособимост. Има учени, за които мутациите и подборът на организмите-мутанти са необходимо и достатъчно условие за еволюционното развитие. Според други, без да се скъсва с дарвинизма, не са изключени други механизми на еволюиране – самоорганизация на сложни системи, физически и исторически ограничения върху разнообразието от възможните варианти, откриването на нови екологични ниши, естествен подбор на нивото на вида.

Естественият подбор действува детерминистично върху суровия материал, като ‛филтрира‛ множеството ненасочено възникнали индивиди. Няма нищо случайно в действието на естествения подбор. Така че е пресилено да се надценява ролята на случайностите в еволюцията. В сблъсъка с условията на околната среда индивидите показват доколко са способни да живеят и да се размножат. Естественият отбор, мутациите, миграцията и др. действуват вътре в даден вид, при което се променя съставът на гените в полза или вреда на приспособяването към средата. Видообразуването често е следствие от географска изолация на дадена популация. Еволюционните биолози използуват термина ‛макроеволюция‛ за характеризиране на разпределението и разклоняването на видовете в по-големи отрязъци на време. Говори се за различна скорост на еволюционните промени, за постепенни или скокообразни етапи, за поява на нови морфологични свойства. Противопоставянето между микро- и макроеволюция и спорните моменти в научната литература се раздухват от креационистите, за да се създаде впечатление, че Дарвиновата теория е ‛теория в криза‛ и не е подкрепена с експериментални данни. В един американски щат еприет закон на учебници по биология,да се слага етикет;‛Еволюцията е само теория, а не факт‛. Което е глупост от фактическа и терминологична гледна точка (Айнщайновата теория факт ли е?). Микро- и макроеволюцията са различни нива на анализ на едно и също явление – еволюцията. Както макроикономиката не се изчерпва с микроикономиката, така и макроеволюцията не може да се сведе до микроеволюция, защото, наред с естествения подбор, има механизми, които играят роля и тепърва се разкриват.

В развитието има ‛еволюционни‛ открития, които скокообразно увеличават разнообразието на видовете, както е станало в Камбрийската ера при появяване на десетките телесни форми, след което природата повече не ‛изпробва‛ други телесни форми. Учените на днешния етап следват строга методологична програма за разкриване на еволюционните особености в развитието на тези форми и на гените, отговорни за тях. Насреща им застават хора, които не се занимават с научни изследвания, затова пък заявяват, че е много сложно за „фантазията‛ на Природата да произведе такова многообразие за толкова ‘‛малко‛ време (десетки милиона години!). Според тях е нужно ‛вмешателство‛, видовете са произведени едновременно (както е в Библията), или като вариант – ‛Интелигентният дизайнер‛ помага на микроеволюиращата Природа да направи по-големите си ‛открития‛. Пишат се книги, за които някой плаща, за да бъдат превеждани и печатани и в България. Те обявяват, че научната общественост заблуждава света с една хипотеза (Дарвиновата теория). Но да докажеш, че Природата не може да направи нещо с помощта на Дарвин, е също така трудно, както да докажеш, че може.

Когато се сравняват геномите на маймуната и човека, разликите в ‛текста‛ са няколко процента. Така че ‛маймунският‛ произход на човека е записан на езика на ДНК. И в това няма нищо богохулно, освен за представителите на креационизма. За тях божественият произход на човека е като Светая Светих. Настоящият и предишният папа нямат никакъв проблем с еволюционността при този произход. Достатъчно е да се уточни, че биологията обяснява нещата до определен етап, след което по духовните въпроси думата има религията. Друг е въпросът, че крайните неодарвинисти преекспонират случайността в появата на човека.

Ще доведе ли нов голям вселенски взрив до самосъзнателни същества? Тук мненията на учените се разделят. За вярващите еволюционният процес отново ще бъде успешен, защото в законите на природата е заложена нашата поява. А законите и битийността на съществуващото (това, че има нещо, вместо да няма нищо) са рожба на трансцендентен Създател/Бог/Логос. За материалистите, които надценяват ролята на случайността, природата е самодостатъчна и самоузаконяваща се даденост, която не е задължително да носи в себе си необходимостта от появата на човека.

Произходът на живата материя е все още една от загадките пред науката. И това, разбира се, се използува за пропагандиране на необходимостта от специално ‛вмешателство‛. Знаем, че от елементарни частици могат да се изградят атоми и сложни молекули, подчиняващи се на законите на физиката, химията и статистическата термодинамика. Следващият етап – живата материя, качествено се различава от градивните елементи по това, че вече става важна историята, конкретният път, по който се развива даден вид организми. Не е ли по-добре да изчакаме напредъка на науката, вместо да развяваме креационистичния байрак, а после да го крием срамежливо, когато се намери научно обяснение за това как полимерите се научават да се удвояват, как от прокариотите се стига до еукариоти, как от едноклетъчните се минава в многоклетъчни, как са възникнали животинските видове? Крайните дарвинистите не спират дотук и изкуствено пренасят еволюционните идеи в социалните явления - съзнанието, морала и религията и предизвикват справедливото възмущение на вярващите.

Характерно за креационистите е, че не публикуват ‛научните‛ си данни в научни списания. Защо? Защото такива данни няма. И защото креационизмът разширява научната методология, въвличайки над-материални причини. Но това е в областта на метафизиката. Затова и заключението е: няма ‛научен‛ креационизъм, както няма и научни доказателства за ‛интелигентен дизайн‛. Да говорим за алтернативна наука, потискана от официалната, пикантно да раздухваме идеята за световна конспирация на учените, пречещи на креационисти, парапсихолози, нео-енергизматици и др. да правят ‛наука‛, е наивно и вредно.

Българската общественост и подрастващите поколения трябва да са наясно, че опитите да се преподават наукообразни алтернативи на дарвинизма може само да навреди - не само на научното обяснение на материалния свят. Креационизмът под всякаква форма е лоша теология, застъпвана от неинформирани и повърхностно мислещи вярващи, които търсят доказателства за Божието присъствие на грешно място.
още от автора
Константин Кунчев Чипев е кандидат на биологическите науки. Завършва физика в Софийския Университет. Работил е в Института по Молекулярна биология към БАН. От 1989 живее и работи в САЩ като молекулярен и клетъчен биолог. Следи литературата по въпросите на


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”