Мълчанието за комунизма: Първият ден
В България преходът започна с идеята „да прочетем книгата на миналото, преди да я затворим‛. Тази фраза изглеждаше нелогично, тъй като предполага една телеологична книга за противоречиви съдби, каза проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, в уводното си слово. Като лозунг всъщност се издигаше непосилната задача да прочетем книгата на живота. Ние обаче не можем да затворим книгата на миналото, тъй като тя дори не е написана - и тъкмо затова ще сме винаги в преход. Просто трябва да я напишем - именно затова беше създаден Институтът за изследване на близкото минало. Тази конференция има за цел да покаже идеята за „книгата‛ такава, каквато си я представяме, заключи своята реч проф. Знеполски.
Първият тематичен кръг – „Как функционира комунистическата държава‛, започна с доклада на Румен Даскалов (Нов български университет) „Народната демокрация‛ - авантюрите на едно понятие‛. В него той наблегна на същественото влияние на Русия върху установяването на социалистическия режим в България и спомена, че в ранните години на социализма се формират двете власти – на народната милиция и на Централния комитет (ЦК), които упражняват най-силен контрол над обществото.
За държавния контрол по времето на социалистическия режим в България говори Момчил Методиев от списание „Християнство и култура‛, София, в своя доклад „Държавна сигурност: институция за осигуряване на политическа легитимност на комунистическия режим‛. Изследователят описа структурата на репресивния апарат на Държавна сигурност и подчерта, че тя може да се възприема като медиатор на решенията, които взима партийното ръководство. Държавна сигурност е междинна структура, ясно разграничена от комунистическата партия, но и силно подчинена на нейните функции. Момчил Методиев разгърна темата за мероприятието „Бор‛ през 60-те години - акция, която цели проследяването на цялата кореспонденция от България към Западна Европа. Според него социалистическата система като цяло е параноична, тя трудно различава важните от неважните неща и подозира всеки. Методиев изтъкна и факта, че ДС е трябвало да подкрепя комунистическия режим, като стимулира производството на положителни за режима новини. За тази цел България изпраща хора от разузнаването в международни организации, където България членува, и филтрира информацията по благоприятен за режима начин. ДС е гарант на статуквото и е доставчик на легитимност на политическия режим, заключи Момчил Методиев.
В „Партия и държава: Случаят с Министерството на външните работи в Румъния 1946-1953г.‛ Руксандра Иван от Института за разследване на престъпленията на комунизма в Румъния описа използването на номенклатурата като връзка между държавния и репресивния апарат. Тя разгледа опитите на румънските комунисти да се внедрят в държавния апарат, преди официално да завземат властта.
Иван Еленков в доклада си „Културната политика на реалния комунизъм‛ разгледа управлението на културата от различни политически институции, опитите за налагане на цензура, както и блокирането на културните процеси.
В доклада си „За една нова история на БКП‛ Александър Везенков заяви: „В програмата по история на Софийския университет се говори за държавна политика по време на комунизма, но не и за партийна политика‛. Той зададе въпроса защо българските политици по онова време са се представяли като български държавници, а не като партийни дейци.
Вторият тематичен кръг - „Да живееш в комунизма‛, обърна повече внимание на отделния човек. Даниела Колева от Софийския университет представи книгата биографични разкази „Върху храстите не падат мълнии‛: В тази книга са гласовете „отдолу‛, на хората от периферията на системата, допринасяли за нейното функциониране. Събраните тук истории са контраразкази: те не само регистрират и документират негативен опит, но и са освободени от всякакви форми на идеологическо изопачаване. Чрез тези разкази искаме да напишем история, но не и историята на победителите.
Към личната история на индивида се обръща и писателят Георги Господинов, който говори по темата „Колекциониране на липсващото: всекидневни истории и всекидневни обекти от времето на комунизма‛. Мълчим ли си, лесно забравяме. Мълчанието през 18-те години преход е мълчание още от времето на комунизма, т.е. то е мълчание с продължение. То е и по-плътно мълчание в сравнение с други източноевропейски страни. Комунизмът като система си е отишъл, но навикът на мълчанието си е останал, смята Господинов. Социализмът трудно подлежи на разказване. Той е структурно ненаративен. Българският социализъм е а-събитиен, продължи писателят, а не може да има разказ за не случило се събитие. Неслучилите се събития в едно общество са по-важни от това, което се е случило. Няма български събития, за разлика от унгарските през 1956 г. и чешките през 1968 г. Истинските събития подриват системата, те са забранени. Всеки тоталитаризъм изглежда спокоен и подреден отвън. Накрая Георги Господинов цитира Гелнър: Ако социализма се е провалил, той се е провалил, защото е лишил човека не от трансцедентното, а от профанното, от пукнатините във всекидневието, където можеш да се спасиш от една студена идеология.
Ан-Мари Лошонци, L’Ecole pratique des hautes etudes, Брюксел, прочете доклад на тема „Мълчание или писък: театрализиране на комунизма в музеографията на „Къщата на ужасите‛ в Будапеща‛. Там са изложени предмети и документи, които смесват частното и публичното, символизирайки разкритата тайна. До 1957 г. „Къщата на ужасите‛ е сграда за мъчение, използвана и от хитлеристите, и от комунистите, а през 2002 г. сградата вече е място за възпоминание.
Франсоаз Майер в доклада си „Образът на агента-доносник в чешкото публично пространство след 1989г.‛ описа проблемите, възникнали след прилагането на лустрационните закони.
За неслучилите се реформи в България и българския комунизъм говори Мартин Иванов от Историческия институт на БАН в доклада си „Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм (1963-1989г.)‛
Последен в този раздел бе докладът на Деян Деянов от Пловдивския университет „Икономика на символния дефицит‛.
Първият тематичен кръг – „Как функционира комунистическата държава‛, започна с доклада на Румен Даскалов (Нов български университет) „Народната демокрация‛ - авантюрите на едно понятие‛. В него той наблегна на същественото влияние на Русия върху установяването на социалистическия режим в България и спомена, че в ранните години на социализма се формират двете власти – на народната милиция и на Централния комитет (ЦК), които упражняват най-силен контрол над обществото.
За държавния контрол по времето на социалистическия режим в България говори Момчил Методиев от списание „Християнство и култура‛, София, в своя доклад „Държавна сигурност: институция за осигуряване на политическа легитимност на комунистическия режим‛. Изследователят описа структурата на репресивния апарат на Държавна сигурност и подчерта, че тя може да се възприема като медиатор на решенията, които взима партийното ръководство. Държавна сигурност е междинна структура, ясно разграничена от комунистическата партия, но и силно подчинена на нейните функции. Момчил Методиев разгърна темата за мероприятието „Бор‛ през 60-те години - акция, която цели проследяването на цялата кореспонденция от България към Западна Европа. Според него социалистическата система като цяло е параноична, тя трудно различава важните от неважните неща и подозира всеки. Методиев изтъкна и факта, че ДС е трябвало да подкрепя комунистическия режим, като стимулира производството на положителни за режима новини. За тази цел България изпраща хора от разузнаването в международни организации, където България членува, и филтрира информацията по благоприятен за режима начин. ДС е гарант на статуквото и е доставчик на легитимност на политическия режим, заключи Момчил Методиев.
В „Партия и държава: Случаят с Министерството на външните работи в Румъния 1946-1953г.‛ Руксандра Иван от Института за разследване на престъпленията на комунизма в Румъния описа използването на номенклатурата като връзка между държавния и репресивния апарат. Тя разгледа опитите на румънските комунисти да се внедрят в държавния апарат, преди официално да завземат властта.
Иван Еленков в доклада си „Културната политика на реалния комунизъм‛ разгледа управлението на културата от различни политически институции, опитите за налагане на цензура, както и блокирането на културните процеси.
В доклада си „За една нова история на БКП‛ Александър Везенков заяви: „В програмата по история на Софийския университет се говори за държавна политика по време на комунизма, но не и за партийна политика‛. Той зададе въпроса защо българските политици по онова време са се представяли като български държавници, а не като партийни дейци.
Вторият тематичен кръг - „Да живееш в комунизма‛, обърна повече внимание на отделния човек. Даниела Колева от Софийския университет представи книгата биографични разкази „Върху храстите не падат мълнии‛: В тази книга са гласовете „отдолу‛, на хората от периферията на системата, допринасяли за нейното функциониране. Събраните тук истории са контраразкази: те не само регистрират и документират негативен опит, но и са освободени от всякакви форми на идеологическо изопачаване. Чрез тези разкази искаме да напишем история, но не и историята на победителите.
Към личната история на индивида се обръща и писателят Георги Господинов, който говори по темата „Колекциониране на липсващото: всекидневни истории и всекидневни обекти от времето на комунизма‛. Мълчим ли си, лесно забравяме. Мълчанието през 18-те години преход е мълчание още от времето на комунизма, т.е. то е мълчание с продължение. То е и по-плътно мълчание в сравнение с други източноевропейски страни. Комунизмът като система си е отишъл, но навикът на мълчанието си е останал, смята Господинов. Социализмът трудно подлежи на разказване. Той е структурно ненаративен. Българският социализъм е а-събитиен, продължи писателят, а не може да има разказ за не случило се събитие. Неслучилите се събития в едно общество са по-важни от това, което се е случило. Няма български събития, за разлика от унгарските през 1956 г. и чешките през 1968 г. Истинските събития подриват системата, те са забранени. Всеки тоталитаризъм изглежда спокоен и подреден отвън. Накрая Георги Господинов цитира Гелнър: Ако социализма се е провалил, той се е провалил, защото е лишил човека не от трансцедентното, а от профанното, от пукнатините във всекидневието, където можеш да се спасиш от една студена идеология.
Ан-Мари Лошонци, L’Ecole pratique des hautes etudes, Брюксел, прочете доклад на тема „Мълчание или писък: театрализиране на комунизма в музеографията на „Къщата на ужасите‛ в Будапеща‛. Там са изложени предмети и документи, които смесват частното и публичното, символизирайки разкритата тайна. До 1957 г. „Къщата на ужасите‛ е сграда за мъчение, използвана и от хитлеристите, и от комунистите, а през 2002 г. сградата вече е място за възпоминание.
Франсоаз Майер в доклада си „Образът на агента-доносник в чешкото публично пространство след 1989г.‛ описа проблемите, възникнали след прилагането на лустрационните закони.
За неслучилите се реформи в България и българския комунизъм говори Мартин Иванов от Историческия институт на БАН в доклада си „Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм (1963-1989г.)‛
Последен в този раздел бе докладът на Деян Деянов от Пловдивския университет „Икономика на символния дефицит‛.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
