Думи срещу думи ( литература), брой 1 (2484), 11 януари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Разказ, преразказ, прочит
Български  |  English

Разказ, преразказ, прочит

Новата книга на Елена Алексиева, от доста хора чакана с нетърпение, е от онези книги, за които мъчно се пише. Не защото всичко си казва сама, тъкмо напротив. А защото този тъничък, но пределно гъст роман е подчертано интровертен, самодостатъчен, затворен в очертания си малък периметър и без особен интерес към „големия свят“. Съвсем като героя си – странен, донякъде симпатичен и донякъде отблъскващ вглъбен мъж на средна възраст, комуто припомнената любов пречи да се примири напълно с остаряването. Чудесно тъждество на форма и съдържание, което обаче прави задачата на коментатора твърде трудна.

Преди време чух Елена да заявява в несъществуващото вече радиопредаване „Културна рулетка“, че й е омръзнало от писане за писането. „Рицарят, Дяволът, Смъртта“ определено не е роман за писането, но пък със сигурност е роман за разказването. Това става очевидно още от първите изречения, с осъзнаването, че цялото повествование ще бъде издържано в преизказно наклонение. Първоначалният ефект е импулсивен спомен за жанра на приказката; в крайна сметка обаче преизказното наклонение работи по-скоро като отстраняващ, отчуждаващ похват. Разказаното отива зад скоби, пред скобите остава една въпросителна – неизвестният субект, който препредава, преизказва. Тук важна роля играят и „отклоненията“ в края на всяка глава, които в началото изглеждат не съвсем на място, но които всъщност предоставят едно ново метаниво на повествованието. И хитрото е, че отношението на това „мета“ към основния корпус съвсем не е еднозначно и безпроблемно – там една жена, по всяка вероятност психоаналитичка, говори в първо лице, сегашно време, за сеансите си с възрастен мъж, който силно напомня героя от главната история, но пък и достатъчно подозрително се различава от него в определени детайли. Едно допълнително смигване идва към края на романа, когато главният герой – частен детектив – остава без поръчки, защото задачите, по които е работил, изведнъж се оказват приоритет на модните психоаналитици. Но героят предпочита да се нарича не детектив, а „наблюдател“, а пък жената от метаповествованието никъде не се афишира като психоаналитик, тя е по-скоро „слушател“ и чрез нейното слушане клиентът се самоконструира като литературен герой. Доста пиранделовска ситуация, всъщност. И като се сетя, че в пиесата на Пирандело главен двигател в търсенето на автор е Бащата, тъкмо проблемното бащинство на героя е един от основните стълбове на „Рицарят, Дяволът, Смъртта“. И би било особено интересно този стълб да бъде разгледан внимателно, но не му е тук мястото.

Всичко това звучи малко сложно като за кратка рецензия. Но и романът на Елена Алексиева е сложен, колкото и да е кратък. Познаваме тази сложност, както и студенината, дистанцията, от предишните й книги. Ако не по-рано, то от „Читателска група 31“ със сигурност тръгва един категорично разпознаваем почерк, който намира отчетливо продължение и в „Кой?“, и в сегашния роман. Изказвал съм вече доста пъти пристрастията си към този почерк, но ще си позволя да изразя и едно недоволство: започва да става вече твърде студено. Изстудяваща е, впрочем, дори редакцията на дюреровото заглавие: не разместването на втория и третия член на компанията, а значещото отпадане на съюза. (А дали само на мен това заглавие – „Рицарят, Дяволът, Смъртта“ – напомня и за „Король Дама Валет“ на Набоков?)

А иначе устойчивият почерк и фактът, че вече трета година Елена Алексиева не пропуска да издаде книга, ме навеждат на една друга мисъл: тя се оказа от много малкото български писатели, които имат подчертано професионално отношение към писането си, знаят какво искат да направят и къде искат да стигнат. Ще си позволя дори да кажа, че е най-европейският български писател в момента. И „европейски“ тук не означава смешно лишен от съдържание комплимент, а нагласа, стил, тематика, разбиране за писателското поприще. И решението на издателството й да вмести този роман в поредицата „Съвременна европейска проза“ може да изглежда смело, но е напълно обосновано.
още от автора


Елена Алексиева. "Рицарят, Дяволът, Смъртта". ИК "Колибри", поредица "Съвременна европейска проза", 2007. Цена: 9 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”